Той е многодетен – има 1500 "деца". "Показвал" ги е пред публика 21 646 пъти и с тях е зарадвал цели две Българии и половина - 17 млн. 280 хил. души. Този свръхзаслужил "пенсионер" обаче изобщо не мисли да се пенсионира. Напротив има чудесно настояще, а крои планове за още по-светло бъдеще.
<em>Този &quot;той&quot; е Театър &quot;Българска армия&quot;. Своя 60-и &quot;рожден ден&quot; празнува подобаващо артистично на 19 октомври с галаспектакъл. В генералска униформа актьорът Георги Новаков &quot;рапортува&quot; по военному за &quot;възходите и... равнинните периоди&quot; през тези шест десетилетия на театъра. </em><br /> <br /> <u>Сменял неведнъж своето име, превеждан в Испания дори като &quot;Театър на въстаническите сили&quot;, той остана в сърцата и умовете на хората като Военния</u><br /> <br /> &quot;Генерал Новаков&quot; бе често неуставно прекъсван и допълван от вечния модератор на церемониите за наградите &quot;Аскеер&quot; и &quot;Максим&quot; Веселин Ранков и от председателя на &quot;Академия &quot;Аскеер&quot; Милен Миланов. На видеоекран вървяха откъси от култови спектакли &ndash; плод на режисьори като Леон Даниел и Крикор Азарян, Асен Шопов и Иван Добчев. На сцената, куцукайки или с отскок, постепенно се изкачваха творци от всички поколения, дали или даващи много от себе си в &bdquo;храма на Мелпомена&rdquo; на &bdquo;Раковски&rdquo; № 98. От доайени като Никола Гълъбов, Димитър Миланов, Антония Чолчева, Емилия Радева, Мария Русалиева и др. до най-младите като Леонид Илчев, Тигран Торосян, Александра Сърчаджиева, Гергана Данданова и др. <br /> <br /> Видимо отслабналият Стефан Данаилов (&bdquo;Като фиданка си станал, бре!&rdquo;, възкликна по негов адрес Васил Михайлов) се разположи удобно във файтон на сцената и прегърнати с Елена Райнова запяха:&rdquo;Ламбо чака отвън, животът май не е сън&rdquo;. Друг колос на Военния, Васил Михайлов пък се отпусна в своето си кресло на Дон Жуан от най-новата премиера на театъра &bdquo;Завещанието на целомъдрения женкар&rdquo; от Анатолий Крим.<br /> <br /> В един момент погледите на всички &ndash; творци на сцената и зрители в салона, се впериха нагоре.<br /> <br /> <u>От небето &bdquo;ръкопляскаше&rdquo; цяло съзвездие от ярки &bdquo;звезди&rdquo;, преминали вече в по-добрия свят</u><br /> <br /> Военният театър за сетен път доказа, че умее да цени своите чада. В следващия момент сцената се превърна в цветна градина от кошници и букети. &bdquo;На многая лета!&rdquo; гръмна и неповторимият бас на великия Борис Христов. За много години, Театър &bdquo;Българска армия&rdquo;!<br /> <br /> <strong>Борислав КОСТУРКОВ</strong><br />