Тя е човекът зад успеха на една от най-бързо растящите се литературни империи в Интернет. Въпреки това е в общи линии неизвестна. Твърд почитател на старомодните идеи, макар че е на едва 28 години. Свиреп защитник на книгите, но е категорична, че никога няма да напише своя, пише "Ню Йорк Таймс".
В точно 09,30 часа в една съботна сутрин Мария Попова се измъква от своя апартамент в Бруклин и слиза в малък подземен фитнес. Бившата бодибилдърка е българка и за изненада на мнозина е основател на все по-популярния магазин за идеи, известен като &quot;Брейн Пикингс&quot;.<br /> <br /> Нейният изчерпателен набор от любопитни факти, забравени снимки, откъси от стари любовни писма и смесица от бележки захранва блог с 500 хиляди посетители месечно, изпраща писма до 150 хиляди абонати и забавлява 263 хиляди души в Туитър. Производството, което постига с помощта на &quot;захранения от човека двигател за откриване на интересното&quot;, привлича еклектична група от поклонници, включително писателя Уилям Гибсън, певеца Джон Гробан, комика Дрю Кери, невролога Дейвид Ийгълман, актрисата Мия Фарлоу и създателите на Туитър Биз Стоун и Еван Уилямс.<br /> <br /> &quot;Тя е щастливка&quot;, споделя Ан-Мари Слотър &ndash; професор от Принстън и бивш служител на държавния департамент. &quot;Човек може да почувства огромното количество удоволствие, което тя изпитва, намирайки тези неща и споделяйки ги с околните. Като да се разхождаш из музей на съвременното изкуство е, само че получаваш персонализирана обиколка с гид&quot;.<br /> <br /> За разлика от повечето знаменитости с блогове, г-ца Попова желае да остане анонимна, което означава, че нейните последователи не знаят почти нищо за нея. Във времена, когато хората споделят в Туитър дори количеството захар, което слагат в кафето си, тя рядко използва думата &quot;аз&quot;. Нейната лична история почти отсъства. В сайта си няма собствена снимка. &quot;Не чувствам необходимост да бъда в очите на обществото по този начин&quot;, подчертава тя, след като приема с неохота да даде интервю за &quot;Ню Йорк Таймс&quot;. &quot;Има известна сигурност в това да караш хората да чувстват, че си организация, а не човек&quot;.<br /> <br /> Тя е истинско дете на навиците. Започва всеки ден с тренировки. Тази сутрин прави 20 набирания и 50 лицеви опори. По-късно акцентира върху почти непозната книга от 1976 - &quot;The Creativity Question&quot;, и проверява своя &quot;Айпад&quot;.<br /> <br /> Точно 70 минути по-късно се връща в своя скромен едностаен апартамент, за да напише кратко есе за Фройд и мечтите. Публикува материал в блога си, който обновява три пъти дневно. И всичко това, докато балансира върху уобълборд.<br /> <br /> &quot;Опитвам се да стоя мирно, докато работя. Но умът ми се разпилява навсякъде&quot;, разкрива тя с мек славянски акцент, напомнящ за момичетата на Бонд от 70-те. &quot;А когато тялото ми се движи, се чувствам сякаш отвява всичките ми странични мисли и успяват да се концентрирам&quot;. Наскоро българката се натъкнала на книга от 1942, която обръща внимание на хората с подобни навици. &quot;Марк Твен ходел, докато диктувал. Бетовен пък се разхождал край реката. Може би има психо-биологичен елемент&quot;.<br /> <br /> Г-ца Попова смята, че дисциплината се корени в детските й години, прекарани зад &quot;Желязната завеса&quot;. Родителите й се запознали като тийнейджъри, когато били на студентски обмен в Русия. Родила се малко по-късно. Баща й бил инженер, който по-късно станал служител на Епъл. Майка й изучавала библиотекознание. &quot;Не поддържаме много връзка, но наскоро се чухме в Скайп и цялото това нещо с библиотекознанието просто изскочи. Осъзнах, че много от нещата, които правя, са организационни. Нещо като Десетичната система Дюи за Мрежата. Майка ми се развълнува. Беше много смешно и трогателно&quot;.<br /> <br /> Баба й по майчина линия била библиограф и имала собствена колекция от енциклопедии. Голяма част от знанията й днес се дължат на факта, че просто отваряла томовете от страст за нови знания. &quot;Интернет предразполага към това всичко да се представя пред очите ни&quot;, посочи българката, чиито новини във Фейсбук и Туитър винаги са подредени по дата и най-нови. &quot;А разгръщането на енциклопедията е интересен модел да научаваш за света от самосебе си&quot;.<br /> <br /> След като завършила американска гимназия в България, кандидатствала в Пенсилванския университет, където се отегчила набързо от &quot;индустриалния модел&quot; на образование. Докато била студентка, работела почасово в рекламна фирма. Един ден колега й изпратил имейл с прикачени файлове. Съдържали работата на конкурентите. Целта му била да вдъхнови нейния екип.<br /> <br /> Но според Мария това бил погрешният начин. Обадила се на шефа си и му казала, че ще започне да изпраща собствени имейли всекидневно. Щели да съдържат всичко &ndash; от нови изследвания на биомимикрията до хайку на японски поети. Без да му мисли много, го кръстила &quot;Брейн Пикингс&quot;. &quot;Караше ме да се чувствам по точно обратния начин на училището. Нещо като машина за любопитство и открития&quot;.<br /> <br /> &quot;Брейн Пикингс&quot; е нейният опит да създаде библиотеката на XXI век, както би я подредила тя. &quot;Искам да построя нова рамка за информацията, която има значение&quot;, обяснява българката. Една от целите й е да пресъздаде вратите, през които гледала на света като дете &ndash; научната библиотека на майка й и енциклопедиите на баба й. И ако има силите да го стори? &quot;Ще се чувствам стимулирана&quot;, признава Мария. &quot;Все едно се уча&quot;.