Режисьорът Илия Костов завърши снимките на най-новия си филм „Пътуващо кино”. За малко повече от месец екипът, в който са и известните актьори Катерина Евро, Любен Чаталов, Юри Ангелов, младият Крис Макаров, Васил Банов, Борис Луканов, Досьо Досев, Андрей Слабаков, Зуека, прекоси почти цяла Българя - от красивата Жеравна, през Твърдишкия Балкан, до София, където бяха заснети последните кадри. Авторът на нашумелите ленти „Трака-трак”, „Време за жени”, „Асистентът” и „Слънчево” не скри, че работата през тези четиридесетина дни никак не е била лека, случвали са се неща, които и във фантастичен филм биха звучали неправдоподобно, но в крайна сметка той е убеден, че крайния резултат ще бъде добър. За „Пътуващо кино” и мъките и тръпката да снимаш филм у нас разговаряме със сценариста, режисьор и продуцент Илия Костов.
- Г-н Костов, защо „Пътуващо кино”, след като това явление, доста масово в миналото, днес вече е забравено. Изключение прави само летният кинодесант на БНТ? 
- Първо, преди БНТ да създаде формат с бюджет, аз и моят екип тръгнахме с “Време за жени” от град на град и село на село, за да показваме филма. Ако трябваше заглавието на филма да е друго, най-много щеше да подхожда „Болница България”. Но тъй като отдавна Линдзи Андерсън засне „Болница Британия”, някак си не е удобно да заимствам. В кръга на шегата, но заглавието подсказва съвсем ясно, че това е филм за киното. С ясната разграничителна линия, че правенето на кино не е като гледането на кино. И че хората от тази професия са си съвсем обикновени, на които нищо човешко не им е чуждо. Може би малко по-странни, по-чувствителни и лабилни, с малко по-развинтена фантазия понякога, все пак това е изкуство...

Но в същото време в този филм не става въпрос само за кино. Целта е покрай филмовата история на няколкото героя, които обикалят страната, да хвърлим и един поглед на цялата днешна родна действителност.

- И какво ще види зрителят през очите на вашата камера?
- Неща които не са толкова лицеприятни. Ще разбере, че информациите за благото и просперитета на държавата, за които бърборят безотговорно от сутрин до вечер, са измамни. Че икономическите бравурни статистики не могат да прикрият другата статистика, която за България е цинична и обидна. Тази бодряшка демагогия е и дълбоко цинична... към един народ, който е изпаднал на последните места по всички обществени показатели.


Крис Макаров, Катя Евро, Любен Чаталов  и Юри Ангелов са изпълнителите на главните роли

- Откъде такива изводи?
- Гьоте казва: “Човек вижда толкова, колкото знае”. А иначе конкретно - в село Баня, Кортенско, снимахме в лагер за емигранти. Там нямахме никакви проблеми. После дойде епизодът, за който бяхме ангажирали няколко момчета от ромски произход. Всичко беше уточнено, какво ще правят, часа и заплащането. Вече бяхме готови за работа, когато изведнъж пристигна братът на кмета. Оказа се, че той е оторизиран от него да командва цялото село. Всичко минава през него. Той казва дали да снимаме или не. Срещу нас дойде тълпа от петдесет човека. И буквално ни изгониха, въпреки че поляната, която бяхме избрали за терен, на един хубав завой на Тунджа, е буквално извън селото. Не пречехме на никого. Човекът обаче каза, че той командва и заплащането трябва да стане само през него. Крещеше: „Махайте се, мръсници, кретени, идиоти, ще ви изкормим, ще ви избием!” Добре, че след нашето обаждане дойдоха полицейските коли от Твърдица и Сливен. Иначе можеше да има и жертви. Истината е, че такава арогантност, цинизъм в поведението явно се толерира от някого и някъде. Голяма част от хората, които живеят на жълтите плочки, въобще и не допускат, че с България се случва нещо лошо. Така че да не се изненадат, ако след някоя година или десетилетие нещата напълно излязат извън контрол. Въпросът защо не се вземат мерки срещу тази мракобесна действителност е риторичен! И какво от това! Даваме интервюта - празна работа!

- Явно сте много огорчен и ядосан. Какво точно се случи?
- Случи се това, че когато на другия ден искахме да се върнем и отново трябваше да преминем през селото, дойдоха да ни ескортират полицейски коли. Полицията охранява един обикновен киноекип, за да премине през едно българско село. Тук става въпрос за настъпление на чужди идеологии и политики и ако не се даде отпор, през следващите години злото ще плъзне из цялата България. И това е много, много по-важно, отколкото ремонтът на НДК за бъдещото европейско председателство! 

- И мантрата на политиците...
- Нека оставим институциите да решат, у нас има прокуратура и съд. От Луната се вижда кражбата, но институциите решават... Смея се, псувам и в обратен ред по 25 часа на денонощие!

- Преди двадесетина години във вашия филм „Трака-трак” разказвате една абсурдна история: мистериозен влак не спира никъде, не се управлява от никого, кръстосва Европа, стига до Виена... какво стана после с този влак?
- Филмът бе замислен като знак за тогавашното моментно състояние на държавата, както аз си мислех. Тя неуправляемо лети нанякъде. Преди 20 години бях сигурен, че това «пътуване» бързо ще приключи. Реалностите обаче се оказаха много по-устойчиви и превърнаха в някаква степен абсурда в историческа реалност. Въобще в моите филми няма псевдоинтелектуални претенции, доста моднички в последно време. Аз разказвам обикновени филмови истории, в които, надявам се, има винаги втори и трети план. Това е и чарът на комедията! “Защото тази театралност е животът на духа, абсолютната, убеждаваща истина”, по думите на Кончаловски. Това е моето разбиране за кино.

- И какво се случва в България!? Като че ли пак се връщаме на този въпрос?
- Болно и болезнено! Във всеки един нюанс, от битието на обикновения човек и на обществото като цяло. Има ли у нас човек възможности за нормален живот, сигурност, просперитет. Не, той е обзет от страх, безразличие, нихилизъм. Това е същността на нацията ни, която живее в Европейския съюз, и дълго време ще остане на дъното на айсберга, докато самодейни политици твърдят от сутрин до вечер, че сме на върха, препичайки се на слънце!

- Как видяхте вие българина, докато обикаляхте? Какъв е той: гладен, жаден, весел, доволен?
- Това, което изброявате, съществува. Но има и друго. Заедно с агресивния има и почтен циганин, който иска да живее нормално, търси хляб и възможност честно да оцелява, но днешният ден не му дава големи шансове. Няма истинска икономика, няма селско стопанство, разбито еничарски от банда некадърници. И това е част от една истинска реалност, от която произтичат всички следствия! Съдебна система, която е уникална по своята безпомощност и корумпираност! Администрация, на първо място по численост в Европа, и на първо място по нерентабилност. Закони с чудесен шрифт, които изобщо не работят и магистрати, които плямпат постоянно за реформи, но именно те запазват статуквото.


Актриса  и режисьор на една сцена 

- Нека поговорим за комунизма.
- Той мина покрай нас и, слава богу, замина към Сибир ли, към Корея ли, не знам точно къде. А ако говорим за реалния социализъм, в който израснахме и който сега наричат «онова време», в него с многобройните кусури имаше държавност. Защото една система може да бъде тоталитарна, монархия, свободна демокрация, но тя предполага наличие на държавност. А у нас тази «държавност» прилича на разграден двор! И когато някои замогнали се демократично политици говорят за носталгия по миналото, носталгия по кебапчето и бозата, то и най-обикновеният човек от село ще им обясни, че става дума за носталгия по държавността, по реда, по някаква обществена лоялност и коректност. Ако имаха време да стигнат до Маркес, щяха да знаят, че “Когато хората разберат, че бъдещето не е това, за което са мечтали, идва носталгията”. Но такива типове се хранят от политическата хранилка и не им пука, че интервютата-лъжи са само част от тяхната надница! Липсват основни компоненти на държавността. Умните мъже казват: време е да приключим с идеологемите. Социализъм, фашизъм, капитализъм... става въпрос за национален манталитет - култура и начин на поведение на гражданите и, разбира се, на всички обществени и политически системи. Каквато и да е била държавата при социализма тя е могла да контролира в някаква степен поведението на обществото и да не допуска етнически, професионални, маргинални или други крайни пагубни практики на групи или на отделен индивид. А сега в момента тук е анархия под шапката на някаква псевдолибералност, насадена с добро чувство от майка Европа. Всъщност свидетели сме, че в някои основни идеи Европа се проваля. Това, което се случва в Испания, вече се наблюдава и в Северна Италия. Ами Ирландия, Шотландия!?... Това предизвестено поведение ще даде лоши отражения не само в цяла Европа, но най-вече в една бедна, малка и беззащитна страна, каквата е България.

- Не сте голям оптимист...
- Опитвам се да бъда реалист, който припознава и оптимизъм или песимизъм, когато се размишлява логично и коректно! Реалностите, които наблюдаваме, определят тенденции за десетилетия напред. Това, което става например в селското стопанство, ще бъде така с перспектива поне петдесет години напред. В културата промените могат да стават по-бързо, но за това трябва да има среда и политическа воля. И надявам се натиск отвън!...

- Отричате да има ред, но ето, нарушихте правилата и веднага бяхте осъден от „Топлофикация“? Значи законите действат?
- Да! Осъдиха ме заради 17 лева и 50 стотинки, които не съм платил, защото не са ме уведомили! Може ли една държава да не може да се справи с бандитските схеми на „Топлофикация“? Възможно ли е да бъде третирана цялата нация като шайка престъпници заради неплатени сметки, които само Господ може да разчете. На тези изкривени правни тарикатщини държавната система гледа с тъпо безразличие, гарнирани с безсмислени интервюта на специалисти. Някой от мъдрите беше казал, че цивилизованата нация може да разграничи глобалното от маловажното, докато по-обикновената и простоватата не може да го направи. Ние сме от втората категория – дори не знаем кога трябва да излезем на улицата и да протестираме. Хвърляме се да разрешаваме глобалните геополитически въпроси, а не можем да разрешим елементарните проблеми и детайли, които правят държавата и нормалното живеене. Защо в България последната току-що поставена плочка от новия тротоар е винаги счупена и това винаги се приема за нормално? Както и заключените тоалетни в болниците например! Тези уж „дреболии“ са показателни за същността на нацията. От този детайл започва мярката, с която се измерва нивото на цивилизация на една нация.

- Да се върнем към вашата работа. Как мислите, колко хора ще гледат вашия филм?
- Малко, защото с продаването на Киноцентъра, отделно на всички киносалони в България, системата се оголи. Съсипаха се възможностите за показ на кино. Някога в страната ми имаше 3330 салона сега са 40-50, без Арените. Аз не знам къде ще имам възможност да покажа моя нов филм. Въпрос на борба и преговори, конюнктура, обективност... късмет! 


Пътят на „Пътуващото кино e изпълнен с рискове  

- Страховете ви?
- Това, че човечеството само се е запътило към края си. Имам такова усещане. Стивън Хокинг, големият физик, казва: «Инстинктът за самоунищожение е кодиран в ДНК-то на хомо сапиенс». Гениално прозрение. Науката и технологиите вървят нагоре, но в един момент има опасност да излязат извън контрол. Да станат неуправляеми. И това ще бъде краят. Но нека ние решаваме обикновените неща, които зависят от нас! От плочката на уникалния български тротоар!... Това, което ме забавлява напоследък у нас, е водевилът, който през седмица в различен вариант се играе по повод явното разкриване на някой политически крадец. Партиите застават зад него с оголени гърди в защита! Прокуратура отказва да образува дело поради липса на доказателства. Съдът доказва, че черното е бяло. “Все в говне, а я в белом”, помните ли!? И в ушите ми дрънчи срамът за моето престъпление от 17 лв., за което има доказателства да бъда осъден... Значи съдебната система работи здраво и държавата, която им плаща заплатите и слага превръзка на очите им за рушветите, има бъдеще! Нали така!

- Ножицата между бедни и богати все повече се разтваря. Това е световна тенденция. Нова революция ли ни очаква?
- Когато държавата е богата, и най-бедният успява да задоволи житейските си нужди. Лошото при бедните страни като нашата е, че и пенсиите, и заплатите са мизерни. Според Евростат България ще настигне по заплати и пенсии Германия след 355 години... без майтап, хората изчисляват тези неща коректно, те не работят нито в българска медия, нито в родната администрация! Там обикновено честността и коректността са нормално поведение. Беднотията закономерно се отразява и в демографски и културен план. Нашето общество чаровно деградира... за сметка на просперираща шайка плутокрация.

- Все се връщате към миналото...
- Големите философи и анализатори непрекъснато с насмешка коментират носталгията на възрастните към годините назад. Повтарям: Това не е носталгия. Да има режим в едно училище, където е абсурд някой да удари учител или да идеш в болница и вместо да те изгонят, да вземат да те оперират, това не е носталгия по социализма, а по една държавност, ред и дисциплина, каквито има във всяка модерна държава. Нека най-младите не си мислят, че ние преди години през цялото време сме ходили с червени връзки, били сме на бригади и манифестации. Няма да говоря за еротични подвизи, защото техните бледнеят пред нашите...

- Какво имате предвид?
- Светът е пълен със страшно хубави жени и да зяпаш като малоумен някакъв тъп екран вместо техните дупета /дано това не е начало на нов български сексскандал!?/, докато си изкълчиш палците, е направо извращение!...

Исак ГОЗЕС