Тед Кочев пред БЛИЦ: Аз винаги съм бил българин! Винаги съм се чувствал българин!

Сега 84-годишният <strong>Уилям Тиодор (Тед) Кочев</strong> е специален гост на <strong>20-и София филм фест</strong>, придружен от своята винаги усмихната съпруга Лайфун Чунг (запознават се в Пекин), чаровната си дъщеря Александра и свой племеник. Неговата визита е специален подарък от дългогодишния верен партньор на фестивала <strong>Jameson Irish Whiskey</strong> за юбилея на Феста. Роденият в Торонто от баща пловдивчанин и майка варненка, доайен на канадското кино бе удостоен още на галата при откриването на фестивала с <strong>Наградата на София на Столична община</strong> за неговия принос към &bdquo;седмото изкуство&rdquo;. Ден по-късно, дълбоко развълнуван, той прие от министър Вежди Рашидов и най-престижното отличие на Министерството на културата <strong>&bdquo;Златен век&rdquo;- звезда</strong>. <br /> <br /> Към огърлицата от филми на <strong>световноизвестния режисьор</strong> &ndash; носител на &bdquo;Златна мечка&rdquo; от Берлинале за &bdquo;Чиракуването на Дуди Кравиц&rdquo; (1974 г.), с две номинации за &bdquo;Златна палма&rdquo; в Кан, една за &bdquo;Оскар&rdquo; &ndash;най-добър адаптиран сценарий отново за &bdquo;Чиракуването на Дуди Кравиц&rdquo;, и британски награди &bdquo;Еми&rdquo; за документалната ТВ- драма &bdquo;Една &ndash; безпризорната жена&rdquo;, несъмнено спада и австралийската класика <strong>&bdquo;Да се събудиш в страх&rdquo;</strong>. Именно тази творба, заснета през 1971 г. в австралийската пустиня и все още смятана от много обитатели на &bdquo;петия континент&rdquo; за най-добрия австралийски филм на всички времена, Тед Кочев бе избрал за прожекция след своята &bdquo;<strong>среща с автограф&rdquo;</strong> с фенове в Дома на киното.<br /> <br /> Изключително симпатичен и скромен, много жизнен, въпреки своите (по негови думи) &bdquo;стари кокали&rdquo;, говорещ много сладко на развален български език, а понякога и редуващ български и английски думи, <strong>Тед Кочев</strong> веднага грабна публиката. &bdquo;Когато бях момче, говорех перфектно български. Майка ми така и не научи добре английски и у дома говорехме на родния ни език. Сега обаче станах стар вампир, стари кокали и не съм добре с езика&rdquo;, &bdquo;призна&rdquo; си той. Напоследък обаче усилено го опреснявал. Повече от час се стараеше да говори колкото се може повече на български и даде автографи на всички желаещи, въпреки подканванията на организаторите да започва прожекцията. Веднага трябва да кажем, че големият творец даде и урок по родолюбие на тези нашенци, които дори след само 2-3 години престой в чужбина, вече се правят, че търсят думите или говорят за &bdquo;по-интелигентно&rdquo; с акцент. Даде урок и на тези българи в залата, които в желанието си да блеснат, му задаваха въпроси на ...английски, а той им отговаряше на ...български.<br /> <br /> С голямо уважение <strong>Тед Кочев</strong> сподели, че най-важните неща за кинорежи-сурата е научил може би от италианския майстор <strong>Микеланджело Антониони</strong>: &rdquo;Филмът, казвал Антониони, е поредица от свързани картини. Трябва да разказваш в картини, а не с думи. Думите, диалогът са най-вече за театъра. Киното е картини.&rdquo;<br /> <br /> Много интересна е историята на <strong>&bdquo;Да се събудиш в страх&rdquo; (Wake in Fright),</strong> поставил началото на ренесанса на австралийското кино. Именно този филм е представял &bdquo;страната на кенгурото&rdquo; на фестивала в Кан през 1971 г. На официалната прожекция Тед Кочев седял на първи ред балкон, а зад гърба му видимо по-млад мъж непрестанно възклицавал: <em>&bdquo;Уау! Каква сцена! Какъв режисьор! О, Боже, той е толкова велик!&rdquo;</em>. След края на филма Тед попитал двамата Пи-Ар-и на продукцията, дали познават този млад човек. Те му отвърнали: <em>&bdquo;Едно младо режисьорче с един филм, който бе провал. Не е от значение! Американче е, ама името му е нещо италианско &ndash; Мартин, Мартин Скорсезе, май се казва&rdquo;.</em> Лентата на &bdquo;Да се събудиш в страх&rdquo; незнайно как изчезва. След десетилетия е открита в САЩ и цели 38 години по-късно е възстановена дигитално. Веднага е обявена официално за класика на Канския фестивал. Обявена е за класика лично от ...<strong>Мартин Скорсезе! </strong>А той не се нуждае от представяне. Скорсезе (род. 1942 г.) е наистина доста по-млад от родения на 7 април 1931 г. Кочев. <br /> <br /> <u>Имах възможността и удоволствието да задам на изтъкнатия режисьор Тед Кочев </u>(в негови филми са участвали освен Сталоун, и други &bdquo;звездни&rdquo; актьори като: Джийн Хекмън, Джейн Фонда, Дъстин Хофман, Джордж Сийгъл, Ник Нолти, Филип Ноаре, Жаклин Бисе и др.) <u>няколко въпроса специално за агенция БЛИЦ:</u><br /> <br /> <strong>- В началото на февруари тази година Вие кандидатствахте пред генералното ни консулство в Лос Анджелис за получаване на българско гражданство, а по-късно и на български паспорт. Кога ще получите окончателно документите си?</strong><br /> - Надявам се още до края на идната седмица. Произходът ми е абсолютно български. Баща ми е от Пловдив, майка ми е израснала във Варна. У нас в Торонто се готвеха само български гозби (б.а.- Тед използва типично българската дума &laquo;гозба&raquo;): боб и леща, кебапчета, сарми с месо или постни. Майка ми и леля ми правеха великолепни баници &ndash; със сирене и праз, зелници. Ох, как ги обичах! На масата винаги имахме кисело мляко. На празници в къщата ни звучеше българска музика, виеха се хора, играеше се ръченица. Аз винаги съм бил българин! Не съм се чувствал канадец. Винаги съм се чувствал българин!<br /> <br /> <strong>- Баща Ви е пловдивчанин, майка Ви &ndash; почти варненка. Вероятно имате все още роднини в България? Ще се срещнете ли с тях и кога?</strong><br /> - В Пловдив покойният ми баща имаше брат и сестра. Имам оттам братовчеди. С четирима от тях вече се видях онази вечер в София. Сестрата на майка ми, моя леля, живееше във Варна. Там също имам братовчеди. Ще се срещна с тях сега при отиването ми в морския град в рамките на Феста. Ще посетя и село Въмбел в Южна Македония, което сега е в пределите на Република Македония. Въмбел е родното място на майка ми. След разгрома на Илинденското въстание (б.а.- 1903 г.) за отмъщение половината село е било изклано от турците. Други са успели да избягат в свободна България. Сред тях е било и семейството на моята майка, която е израснала във Варна. Ще потърся и във Въмбел някои роднини, ако има живи такива...<br /> <br /> <strong>- Изявихте желание да направите филм за България и евентуално в България. Казахте, че имате много добър сценарий на филм за спасяването на българските евреи от лапите на Хитлер. Ще стане ли тази кинотворба, господин Кочев, и кой е авторът на сценария?</strong><br /> - Цели 30-40 години си мислех как е било възможно нито един български евреин да не бъде изпратен в лагерите на смъртта и съответно да не намери там своята гибел ? Как е било възможно Цар Борис ІІІ и изобщо България, при това съюзник на нацистка Германия през Втората световна война, да се противопоставят на могъщия тогава Хитлер и да спасят своите евреи? Това дело е достойно за голям игрален филм. Върху сценария за него работихме заедно с един американски сценарист Дейвид Курчак. <br /> Проблемът е финансирането на филма. В Холивуд, за да получиш &laquo;благосло-вия&raquo; и съответно пари за снимане на филм, трябва едва ли не задължи-телно в заглавието му да има ...думичката Man: Batman, Spiderman, Iron Man, Superman&hellip; За интелигентен филм пари трябва да се търсят и намерят от другаде. Канадското правителство в интерес на истината дава пари за творби на канадски режисьори. Само тези средства обаче няма да стигнат. А филм на такава значима тема заслужава да види бял свят и бял ...екран. <br /> <br /> <strong>Борислав КОСТУРКОВ </strong> <br /> <em>Снимки: Архив на СФФ и автора</em><br />