Виртуозът Максим Венгеров: Цигулката е продължение на моята душа, лъкът - продължение на ръката ми (СНИМКИ)
София, България
01 Апр. 2018, 12:45
2631 прочита
“Летящ старт” на Европейския музикален фестивал- 2018, организиран от музикалната агенция „Кантус Фирмус” – така най-кратко и точно може да определим забележителния концерт в зала 1 на НДК на невероятния руски цигулар Максим Венгеров и Софийската филхармония, дирижирана от маестро Найден Тодоров.
Този истински празник на „висшата” музика несъмнено ще остане един от най-високите върхове във вече 18-годишната история на фестивала, утвърдил се като една от най-мащабните прояви в културния календар на столицата. И как да не стане празник при такава програма от творби на великия романтик Йоханес Брамс : симфония № 1 и концерт за цигулка, опус 77, а на подиума се изкачва 43-годишният Максим Венгеров, смятан за „най-големия жив изпълнител на струнни инструменти” в света днес.
Цигулковият концерт на Брамс, както впрочем и другите негови творби за инструмент и оркестър, се отличават от тези на други композитори по това, че не целят да демонстрират виртуозността на соловата партия. Концертът за цигулка в ре мажор, оп. 77 е дълбок по замисъл и носи всички качества на Брамсовия симфонизъм. „Творбата на Брамс е по-скоро симфония, изпълнена от оркестър със соло цигулка”, изтъкна и самият Венгеров. „В първата и втората част на концерта аз по-скоро мързелувам – пошегува се той – но в третата част цигулката взима вече своето”.
Разбира се, „мързелувайки” на подиума, руснакът по рождение от еврейски произход, но иначе „гражданин на света”, не само омая публиката с виртуозната си техника и артистизъм, но със своята чувственост достигна до сърцето на всеки един от слушателите в зала 1. Нежен кристален тон на музициране, а звуците, които Максим Венгеров извличаше от своята цигулка „Страдивариус екс-Кройцер”, дори и в най-дълбокото „пианисимо” на Adagio (втората част на концерта на Брамс), просто „плуваха” във въздуха и стигаха и до най-задния ред на огромната притихнала зала. Разбира се, инструментът също е великолепен. Той е творение на прочутия италиански майстор – лютиер Антонио Страдивариус от 1727 г. (?!) Впрочем горната част на знаменитите цигулки е била изработвана от български смърч – ето отново „българска връзка”.
На цигулката на Венгеров е свирел знаменитият френски цигулар Рудолфо Кройцер. На него не друг, а самият Лудвиг ван Бетовен посвещава своя соната. По-късно тя става известна като „Кройцерова соната”. От 1997 г. цигулката с характерен плътен звук е притежание на феноменалния Максим Венгеров, който обаче е трябвало да промени значително техниката си на свирене, за да се приспособи към нея. Така или иначе, оттогава той не се разделя с нея и дори на срещата с медиите в галерията на зала „България” преди концерта, тя беше зад гърба му. Лъкът, с който до неотдавна ваеше музика Венгеров, пък е принадлежал навремето на „императора на цигулката” Яша Хайфец (1901- 1987 г.). В третата „бърза и игрива” (Allegro giocoso) във формата на рондо част на концерта виртуозът така се развихри, че лъкът буквално летеше върху струните на цигулката и трудно можеше да се проследи с поглед.
„Още при първата репетиция за концерта на Венгеров със Софийска филхармония и при първите тонове, изсвирени от него – сподели диригентът и неин директор (от началото на 2017 г.) Найден Тодоров – по лицата на оркестрантите се появиха ...нетипични изражения. Видимо от възхищение пред изключителното му майсторство.”
Видимо много и искрено доволен от „симбиозата” : оркестър- диригент- солист остана след концерта и виртуозът. Това не беше реверанс от куртоазия към оркестъра, а истинска благодарност. Колко често можете да видите диригент и солист, с грейнали в усмивка лица, да излизат за поклон пред публиката 3-4 пъти, хванати ръка за ръка ?! Възторжената и бурно аплодираща на крака публика бе възнаградена с два биса – соло и с оркестъра - „Унгарски танц №5” отново от Й. Брамс.
Овациите на благодарната публика бяха несъмнено насочени и към Софийска филхармония, която в първата част на концерта изпълни симфония № 1 на Йоханес Брамс. Тази творба на родения в Хамбург през 1833 г. гениален композитор, пианист и диригент дава богати възможности на един оркестър да се изяви максимално като ансамбъл. Първата симфония на Брамс е негов първи опит в този жанр, но той я композира вече на зряла възраст – на 43 години, впрочем точно на сегашната възраст на Максим Венгеров. Произведението е изключително силно с музикалните си идеи и изразни средства. Неслучайно го наричат „Десетата симфония на Бетовен”. С нея Брамс затвърдява окончателно името и славата си на най-достойния музикален наследник на „гения от Бон”, който впрочем винаги е бил неговият кумир.
Спечелва му за приятел и големия авторитет Ханс фон Бюлоу – прославен диригент, пианист и композитор от ХІХ век, който пръв пише за трите големи „Б” в немската музика: Бах, Бетовен и Брамс. Нашите филхармоници представиха блестящо богатата мелодика и разнообразни темпа на симфония № 1 на Й. Брамс , която впрочем отправя сериозни „предизвикателства” особено към духовата секция на оркестъра. Силно впечатления правят ентусиазмът и настроението, с които свири напоследък първият ни оркестър. Очевидно темпераментът и въодушевлението, с които дирижира раздвиженият на диригентския пулт и почти винаги усмихнат маестро Найден Тодоров „заразяват” и музикантите и „обратната връзка” е много силна и ползотворна.
Нещо, което веднага е усетил и Максим Венгеров, чувствайки се в България като „у дома”.
Роден през 1974 г. в Новосибирск (нещо типично за преселените насилствено от Сталин в Сибир руски еврейски семейства), „вундеркиндът” свири за първи път пред публика още на пет годинки. „Още тогава – сподели той – вече знаех, че ще стана музикант.” И наистина пътят на малкия Максим изглежда предначертан. Неговата майка е директор на дом за сираци в Новосибирск и същевременно дирижира детския хор там. Баща му пък свири първи обой във филхармоничния оркестър на студения северен град. Едва 10-годишен, Максим Венгеров вече печели високопрестижния конкурс „Хенрик Виенявски” за младежи. През 1984 г. става ученик на прочутия цигулков педагог проф. Захар Брон и след като Брон напуска през 1987 г. Русия, Максим и неговата майка го последват в Лондон и после в Любек (ФРГ). На 15 години Венгеров побеждава в международния конкурс „Карл Флеш” в Лондон. После печели още всевъзможни конкурси и награди за музикални записи, посрещан е еуфорично от публика и критика на почти всички световни сцени. Огромният музикален талант смята за свой ментор и идол Мстислав Ростропович: „Ако не беше той, щях да бъда друг вид музикант.” Голяма роля за професионалното извисяване на Максим Венгеров изиграва и един друг забележителен музикант също от еврейски произход – Даниел Баренбойм, пианист и диригент, дългогодишен ръководител на Държавната опера –Берлин.
Именно в Берлин имах удоволствието на два пъти да слушам тогава около 25-годишния къдрокос младеж Венгеров. На втория концерт през януари 2001 г. с Германския симфоничен оркестър-Берлин в бароковата зала на „Шаушпийлхауз”, след бурни овации публиката си „изпроси” от него „бис”. Никога няма да забравя, как той излезе на подиума със ...стара барокова цигулка и на нея изпълни ...токата и фуга от Й.С. Бах. Нещо технически невероятно трудно, особено за пръстите на лявата ръка, а с дясната държеше лъка по много особен начин – почти през средата му.
Затова и първият въпрос, който зададох на виртуоза Максим Венгеров специално за агенция БЛИЦ, беше:
-Продължавате ли да се интересувате живо и от други струнни инструменти, освен класическата цигулка, и да експериментирате с тях? Публиката в София също неминуемо ще Ви извика на „бис”? Какво ще изпълните за нея?
-Радвам се, че ми напомнихте за този концерт в Берлин. Бях го позабравил, все пак оттогава са минали 17 години... Винаги съм се чувствал ограничен от четирите струни на моя инструмент- цигулката. Вълнувам се, например, как биха звучали Бах или Вивалди на старинен инструмент. Затова след двугодишен курс свиря и на барокова цигулка, но също така на виола и дори на ... електрическа цигулка. За мен цигулката е не просто инструмент, а продължение на моята душа, лъкът – продължение на ръката ми. Цигулката винаги ме е провокирала да търся нови неща. Творби, които съм свирил преди 30 години, може и трябва да звучат след време по друг начин. Що се отнася до „биса”, който ще изпълня в София (Максим се смее), то ...няма да Ви кажа! Нека да остане една малка тайна! (Б.а.- Краткият ни разговор беше в навечерието на концерта в зала 1 на НДК).
- Вие сте и силно граждански ангажиран човек. На 23 години ставате първият класически музикант, определен за международен посланик на добра воля на ЮНИЦЕФ. Какво е конкретното съдържание на това иначе почетно звание, какви са по-точно Вашите задължения в тази насока?
-Моите задачи в Детския фонд на Обединените нации (ЮНИЦЕФ) са най-вече просветителски. Свирил съм с благотворителна цел пред деца в Уганда, в бедните квартали на Харлем, от двете страни на фронтовата линия в Косово и др. Искам да потопя тези деца, които са извън традиционните концертни зали и надали някога ще пристъпят прага им, в чудния свят на музиката. Няма да забравя едно пътуване в планинска местност на Тайланд, където едва ли беше стъпвал крак на външен човек. Придвижваме се на мотоциклети, неравният и осеян с дупки път ни тресе, а аз съм прегърнал с двете си ръце калъфа с безценната цигулка. Изведнъж чувам детски хор, който пее невероятно вярно и красиво. Тези срещи с деца по света от различни националности обогатяват моята душевност, всичко това ми помага в музиката. Убеден съм, че музиката е извън политиката! Вярвам в много важната мисия на музиката, в нейната универсална роля!
Концертът на световноизвестния цигулар Максим Венгеров даде наистина „летящ старт” на Европейския музикален фестивал- 2018,който ще продължи до 15 юни т.г. Както изтъкнаха на неговото откриване в зала 1 на НДКдиректорът на музикалната агенция „Кантус Фирмус” Васил Димитров и заместник-кметът на Столична община д-р Тодор Чобанов, фестивалът още веднъж доказва европейската идентичност на България и София.Навършил вече „пълнолетие”, той става все по-богат и разнообразен. Ще видим и чуем над 350 български и чуждестранни изпълнители (от Испания, Италия, Русия, САЩ и др.) в 13 прояви. 18-ото издание на ЕМФ набира определено „струнна инерция”. На 25 април в зала „България” ще изнесат концерт трима български цигулари, добили международна известност: Албена Данаилова-концертмайстор на Виенската държавна опера, Димитър Иванов – водач на оркестъра на Франкфуртската (на Майн) опера и Симеон Симеонов – концертмайстор на симфоничния оркестър на Сакраменто (САЩ). Те ще свирят с оркестъра на Класик ФМ радио под палката на Григор Паликаров. Още една световна „суперзвезда” ще привлече като магнит меломаните в зала „България” на 17 май т.г. – „кралят на виолата” Юрий Башмет (Русия).
Подчертаното внимание към младите хора и към тяхното музикално образование е друг важен акцент на Европейския музикален фестивал, подчерта неговият артистичен директор Даниела Ханджиева.По музика на норвежкия композитор Едвард Григ на 12 април в залата на БАН ще бъде представен детски концерт- спектакъл „Приключенията на Пер Гинт”. С интерес се очаква и дискусията на тема: „Музикалното образование в България – перспективи за развитие” съвместно с НМА „Проф. П. Владигеров”.В навечерието на лятото, на 15 юни фестивалът ще отзвучи с ...”Лятна серенада”- концерт от популярни клавирни пиеси в аранжименти на Георги Черкин и изпълнени от именития ни пианист в съпровод от оркестъра на Класик ФМ радио.
Борислав КОСТУРКОВ
Снимки: Василка Балевска, Иво Чупетловски и Автора
Максим Венгеров и диригентът Найден Тодоров, хванати за ръце, приемат овациите
Софийска филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров изпълнява симфония № 1
Виртуозният цигулар Максим Венгеров
Срещата с медиите в навечерието на концерта
Последвайте ни
