Американската поетеса Луиз Глюк е родена през 1943 година в Ню Йорк и живее в гр.Кембридж, щата Масачузетс, пише сайтът Nobelprize.org.

Освен с литературните си занимания, тя е ангажирана и като професор по английски език в Йейлския университет в гр. Ню Хевън, щата Кънектикът, пише Монитор.

Луиз Глюк прави своя дебют през 1968 година със стихосбирката "Firstborn" /Първородна/ и бързо си спечелва репутацията на един от видните поети в съвременната американска литература.

Носител е на многобройни литературни награди, сред които наградата "Пулицър" /1993/ и на Националната литературна награда на САЩ /2014/. През 2016 г. президентът Обама й връчва Националния медал за хуманитарни науки.

Глук е публикувала 12 стихосбирки и няколко тома есета и поезия. Всички те се отличават с търсенето на чистота в човешките отношения. Детството и семейният живот, отношенията между родителите и децата са теми, които заемат основно място в нейното творчество.

ЕТО ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД НА НОВИЯ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ ЗА ЛИТЕРАТУРА:

Изборът на Одисей

На острова великият обръща гръб.

Сега в рая няма да умре

или пък да чуе пак

насред маслинови гори лютните райски,

под кипарисите до бистрите басейни. Започва

времето, където чува той отново

онзи пулс – говорещо море,

когато призори най-силно дърпа.

Каквото ни донесе,

пак то оттук ще отведе ни; в мастилена пристанищна вода

се корабът люлее.

С чудото е свършено.

Живота му върнете,

а пък вълните нека продължат да се разбиват.

В поезията й нейният лиричен герои отправя взор към своите мечти и разочарования и никой не може да бъде по-голям съдник от самата нея, изправена пред илюзиите си.

И въпреки че Глюк никога не отрича влиянието на нейната семейна среда върху творчеството й, тя не трябва да бъде разглеждана като дълбоко лична поетеса.

Авторката търси универсалното и в това си начинание тя се вдъхновява от митове и класически мотиви, присъстващи в повечето от творбите й.

Тя се вслушва в гласовете на Персефона и на Евридика, на изоставените, на наказаните, на предадените. Това са маски за вътрешна промяна, които са толкова лични, колкото и общочовешки.

Със стихосбирки като "The Triumph of Achilles" (1985) /Триумфът на Ахил/ и "Арарат" (1990) Глук си спечелва широка аудитория в САЩ и по света.
Глюк изследва не само променливата съдба в живота ни, но тя е и поет на радикалната промяна и прераждането.

При нея придвижването напред е съпроводено с дълбоко чувство на загуба, което при това не замъглява главната цел.