"Глобализацията иска да смачка високата, голямата духовност! Целият свят е настръхнал от нея, само политиците ни тъпанари - не! Впрочем, те не се сещат за ниските пенсии, камо ли за глобализацията...", заяви в интервю за БЛИЦ в Ловеч писателят Владимир Зарев. В местния Клуб на дейците на културата 59-годишният баща на 16 книги и три дъщери, и главен редактор на сп. "Съвременник" представи последните си два романа - "Разруха" и "Светове". От тях първият бе показан на немски език на Панаира на книгата в Лайпциг т.г.
- Г-н Зарев, в предговора към книгата "Колелото на съдбата" повтаряте мисълта на Жан-Пол Сартър, че адът е тук, на земята. Да не би столицата на пъкъла да се е преместила у нас, с оглед на онова, което се случва тук от 1989 година насам?
- Едва ли. Но, в никой случай България не е от онези места, където може да се живее спокойно и сигурно. В своите диалози Платон определя три възможни типове власт: тирания, олигархия и демокрация. И добавя, че демокрацията е най-перспективният, най-позитивният от тях. Но само когато има ясни правила и законите се спазват от всички. Ако това обаче отсъства, тя, сравнена с другите начини на управление, преминава най-лесно в анархия. За жалост, у нас това се случи. Бяха парализирани полицията, съдът... В резултат рухна имунната система на държавата и бе обезмислен трудът на няколко поколения българи. Кой е големият виновник? Политическата класа. Според мен, нейните представители са крайно некачествени хора, които подведоха народа по един ужасен начин и превърнаха политиката в изгоден, мръсен бизнес. И някой ден това ще го оценят и историята ни, и националната ни литература.
- Колко греховни трябва да сме, за да страда нацията ни толкова?
- Изглежда, тук се прераждат хора, които плащат някакви задължения от минал живот. Разбира се, казвам го с ирония. Балканите са трудно енергийно място. Тук са се извършвали огромни социални и национални катаклизми. И въпреки тях, то е прекрасно, магнетично място. Особено за хората на установения ред, каквито са едни англичани или японци... Свидетели сме колко от тях се заселиха тук в последните години. Един бизнесмен от Уолстрийт, който ме покани на своя издръжка в САЩ, ми каза следното: "При вас дори светлината е друга!" Същият той ми разказа и страшна, и великолепна история, която вмъкнах заедно с него в романа "Светове".
- Кармата на България?
- Да започваме отначало винаги. Няма натрупване на историческо битие. Коя е причината? Може би защото историческото битие, както и един коралов остров, израстват с натрупване, а не с унищожение, със заличаване на предходни ценности или паметници. Има и друго. У нас малко се пише. В иначе просторното ни и великолепно историческо битие родните писмени сведетелства са малко. Ако знаем нещо за него, то то е главно от чужди източници - византийски, ватикански, турски или от западноевропейски пътешественици... Ранната ни средновековна литература е сравнително бедна, съдържа 10-12 паметници. В късната - 20-ина жития на светци. А вземете, например, една Франция. По долината на Лоара са замък до замък и във всеки един от тях - огромна библиотека, съхранила самопознанието на този народ...
- Смешните страшки и страшните смешки у нас?
- Тя е най-вече една. Няма друга страна, освен България, в която лекарствата, токът, храната, изобщо всичко, свързано с оцеляването, да са обложени с 20 процента данък, а хазартът - с 8 или 10%... У нас в Министерството на културата все няма пари. Знае ли се обаче, че в тези малки, но великолепно развили се прибалтийски държави като Латвия, Литва и Естония хазартът е обложен с 5% данък култура. Тоест, след като сте решили да печелите от пороците на хората, ще давате пари за духовността. У нас обаче справедливост няма!
- Цар Борис Трети е казал, че при кризисен момент българският народ показва най-добрите си черти, докато интелигенцията му - недостойния си морал...
- В известен смисъл, така е. Интелигенцията ни не реагира по най-добрия начин на промените. Разцепи се, увлече се в елементарни междуособици, не успя да посочи стратегията за развитието на нацията, за бъдещето на България. В същото време обаче в литературата, както и в живописта, имаме изключителни постижения, които, надявам се, много скоро ще бъдат оценени по достойнство в света.
- В 40-ото Народно съ-брание т. нар. "художествено-творческа интелигенция" е кът?
- Във ВНС пък интелигенцията бе пребогато представена, но какво направи за културата ни тя тогава - нищо. Ще си позволя още няколко думи за политическата ни класа. Тя набута националната ни култура в задния двор на обществото. Наистина е удивително как тя не съзнава, че без духовност просто нация няма.
- Писано е, че в утайката на всяко народно движение се излъчва духът на свободолюбието. Днес духът на възкресението ни се свързва с Бойко Борисов и Волен Сидеров?
- Вижте, очевидно не би трябвало да са само те. За жалост обаче, няма други. Както се подмени ценностната ни система, така се подмениха и хората, носещи значимите черти на националния ни характер. Липсата на реална политическа енергия, на политически мъже с мисъл за добруването на народа, доведе до появата на тези две имена. "Атака" дойде в момент, в който част от хората не бяха представени в парламента. Възможно е това да се случва и около Бойко Борисов днес, явно голяма част от обществото припознава него, вместо десните партии.
- В какво продължавате да упорствате в ежедневието?
- Да си завърша делото, доколкото го имам. Да си допиша трилогията "Битието", "Изходът" и "Изборът". Намислил съм една много интересна, великолепна книга "Библиотеката", дано да я завърша. Упорствам и в това да различавам успеха от щастието. В България влезе много лесно един модел, който е опасен с това, че не прави разлика между успеха и щастието, подценява духовността и хармонията у човека, давайки предимство на други неща. Примерно, парите! Те обаче невинаги носят истинско удовлетворение.
- Истините, които научихте в общуването си с кръга "Дуло"?
- Че материалният свят заслужава уважение, но има и духовен свят, който го заслужава още повече, защото в него са по-трайните ценности, там са онези истински неща, към които се стремим изконно.
- Чудото за Владимир Зарев?
- Да се възземем като нация. Надявам се то да се случи, защото го заслужаваме.
Интервю на Гергана ДИМИТРОВА, кореспондент на БЛИЦ в Ловеч. /БЛИЦ