Днес, месец след като навърши 50 години, Кольо Карамфилов си отиде. Издъхна в пловдивска болница след внезапен кръвоизлив. Преди година и половина смени лудницата в София с усамотението в Садово. Нае къща, която прекрои по свой вкус, припомня "Марица" последните месеци от живота на даровития художник. Стари чинове от своя изложба превърна в етажерки. Школските скамейки били подарък от училището по дърворезба в Трявна. Маса от диканя красеше хола му.
&quot;От години бях набелязал план, че на 50 ще напусна големия град. Периодът на действането приключи, следва този на съзерцанието. Влизам в 3D етап, или третото детство. Надявам се да имам повече време за себе си. Години наред живея в емоционален, физически и финансов екшън, време е за съзерцание, за рисуване на пейзажи и лов на риба. Освен здраве, си пожелавам всички хора, които обичам, да са щастливи. Иска ми се да се отдам на безвремие, полезно е за духа&quot;, разсъждаваше Карамфилов на прага на 50-те.<br /> <br /> Синът му Росен беше безумно влюбен в него и никога не пропускаше да уточни, че никога не би бил това, което е, без баща си. &quot;Нямаше как талантът на баща ми да не влезе в мен&quot;, споделя Росен, който има две стихосбирки зад гърба си. Той е прикован на количка и, след като изкара една година в университет във Виена, това лято се завърна под тепетата и сега е първокурсник по приложна лингвистика с немски. Зад гърба си има две стихосбирки и е най-младият автор, включен в &quot;Антология на българската поезия&quot; в САЩ. <br /> <br /> &bdquo;Детето и приятелството могат само да се отглеждат, не можеш да ги купиш или наемеш. Десет години може да го няма приятелят, но ако чувството за липса се появи ненадейно, усещането, че ей сега, ако беше тук, можеше да си опреш главата на рамото му, да замълчиш, тогава става пусто. И страшно.&rdquo;<br /> <br /> Така разсъждаваше Кольо Карамфилов в разговорите с колегата си Стефан Божков. Кольо вече го няма. Чувството на липса ще бъде постоянно. За повечето хора, които го познаваха.<br /> <br /> Обожаван, харесван, руган, съден, Кольо ще ни липсва. Заради невероятния си талант и заради абсолютното пренебрежение към нормите и правилата.<br /> <br /> Карамфилов е роден на 7 декември 1963 в Пловдив. Завършва Средно художествено училище Сценични кадри в Пловдив. Не пожелава да следва в Художествената академия тъй като напредва по-бързо от студентите там и открива сам много от необходимите му знания, за да се изразява в изкуството. Съвсем млад е приет за член на СБХ и печели няколко награди, които отварят пътя му у нас. През 1989 създава Група Ръб и е един от идеолозите на артистичната организация, както и един от първите, които я напускат през 1992.<br /> <br /> По-късно основава група Диско 95 с някои от членовете на Ръб, но тя също се разпада.<br /> <br /> След 10 ноември 1989 Кольо Карамфилов се мести в София където живее със съпругата си Ина Дамянова &ndash; керамик. Печели Голямата награда на Първото Международно триенале на графиката в София. През 2002 се раззвежда с Ина Дамянова, а няколко одини по-късно заживява с дъщерята на актьора Наум Шопов - Лиза. През 2009 Кольо и Лиза Шопова се женят.<br /> <br /> Карамфилов има ясно изразен характер в скулптурата и в графиката. Прави живопис със сложни цветове въпреки че е далтонист. Създава и много модерни произведения за групите Ръб и Диско 95, но бързо се отказва от съвременните форми в арта. Работи в почти всички съвременни и не толкова жанрове на визуалните изкуства &ndash; графика, скулптура, пърформанс, инсталации, живопис. През последните години се занимава с пловдивската галерия U-PARK на улица &quot;Отец Паисий&quot;. През ноември там той организира благотворителна изложба-търг в помощ на Драматичния театър, чиято сцена пострада в пожар.<br /> <br /> <strong>Награди и колекции</strong><br /> <br /> Носител е на Гран при 1995 г. от първото международно триенале на графиката..<br /> <br /> 1989 г. награда &quot;Южна пролет&quot; Хасково.<br /> <br /> 1989 г. награда на 8 младежката изложба.<br /> <br /> 1987 г. бронзов медал от 3 международно триенале на гр. Варна.<br /> <br /> Негови работи са притежание на множество частни колекции в България и чужбина.<br /> <br /> По-важни изложби в чужбина са в Български Културен Център Москва 98, Ниигата &ndash; Япония 98, Ашау &ndash; Германия 2001, 2009, БКЦ Токио (Япония) 2003, Дом Витгенщайн - Австрия 2010, Галерия Сердика Варшава 2010, БКЦ в Париж 2010.<br /> <br /> Като сценограф е работил с режисьорите Андрей Жолдак (Украйна) и Стефан Москов.<br /> <br /> В киното бил е художник на филмите &quot;Хълма на боровинките&quot; на Александър Морфов, &quot;Пазачът на мъртвите&quot; на Илиян Симеонов и &quot;Аве&quot; на Константин Божанов.<br /> <br />