Куриоз: Съпруг пусна жалба срещу жена си, че не му издала касов бон

Димитър Маргаритов е роден на 31 юли 1975 г. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като през 2000 г. получава юридическа правоспособност. От началото на 2001 г. работи в Министерството на външните работи, първоначално като юрисконсулт, а в периода април 2004 - март 2006 г. е директор на Дирекция „Управление на собствеността“. От средата на 2006 г. до края на 2009 г. е директор на Дирекция „Държавна собственост и инвестиционна политика“ в Министерството на образованието и науката. От октомври 2009 г. е на работа в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където оглавява Дирекция „Обществени поръчки“. В периода от ноември 2011 г. до март 2015 г. работи като експерт и началник на отдел в Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“. Има специализации и допълнителна квалификация в областта на подготовката на администрацията за ефективно усвояване на средствата от Структурните фондове на ЕС, управлението на системи за осигуряване на информационната сигурност, както и в областта на корпоративните финанси и счетоводните стандарти. С Решение на Министерския съвет No153 от 12 март 2015 г. е определен за председател на Комисията за защита на потребителите.

- Г-н Маргаритов, какви са най-честите жалби, които постъпват в Комисия за защита на потребителите?
- През последните години все повече хора се обръщат към нас, подавайки жалби и сигнали. За изминалата 2017 г. те са 23 303, което е респектиращ обем. Често обаче ни търсят и за консултации, без да има претърпяна потребителска неудача, така че ние сме една от най-често търсените институции по отношение на възможност за реакция. Ако се опитаме да направим класация по теми и проблеми, по които най-често ни търсят потребителите, се получава следната картина: около половината от жалбите са за рекламация на дефектни стоки или отказ на търговеца да уважи претенцията на потребителя, че стоката е дала някакъв дефект в рамките на гаранционния период и съответно - да го отстрани.

Сферите, в които най-често се случва това, са електронните съобщителни услуги и комуникационна техника - около 20% от общия брой и 17-18% енергийни и ВиК оператори. По-нататък в класацията са аудио-визуална техника, битови уреди, стоки за бита, облекла, обувки. Това е голямо предизвикателство за нас, защото се стремим да откликнем на всеки един сигнал - да извършим проверка и там, където нещо не е наред, не само да санкционираме нарушителя, но и да направим така, че потребителят да получи справедлива компенсация.

Направили сме негативна класация на 10-те най-често срещани нелоялни практики и проблеми. Освен дефектните стоки и областите, в които най-често се срещат, има и други важни теми и проблеми, например фалшивите намаления и промоции, таксуването на повисока от обявената цена, онлайн покупките и не на последно място - бързите кредити, качеството на туристическите продукти, договорите извън търговския обект. Има и нещо ново, което все по-активно навлиза в търговията и засяга потребителите. Това са сделки на принципа на т.нар. споделена икономика - неща, които циркулират в социалните мрежи за предлагане на различни стоки и услуги.

- А от какво най-често се оплакват потребителите от Пловдив и областта?
- И тук не правят изключение, както и в национален мащаб, жалбите за рекламации. За Пловдив сме идентифицирали, че повечето жалби са за битова техника - климатици, готварски печки, перални, също и за някои услуги, като изработването на дограма и врати. Имаме и оплаквания срещу фалшиви промоции и намаления, при които липсват наличности, или пък стоките се таксуват на редовните им цени при обявени по-ниски с аргумента, че срокът на дадената промоция е изтекъл.

- Посочете най-куриозната жалба, която сте получили?
- От експертна гледна точка имаме неоснователни жалби, но се срещат и хумористични и куриозни. Сещам се за случай, при който съпруг се бе оплакал от съпругата си, която работела в търговски обект, след като той направил покупка, тя не му издала касов бон. Освен куриозния елемент, че това се случва между съпрузи, в казуса е налице и основателната претенция, че при търговска сделка, независимо кой е потребител и търговец, законът изисква издаването на такъв бон.

- Има ли механизми за контрол и налагане на санкции при нарушения и нерегламентирана търговия през социалните мрежи, в частност през Фейсбук?
- Това е твърде сериозен и многопластов въпрос. Първо, защото по отношение на онлайн търговците получаваме все повече жалби. Статистиката сочи, че около 30% са българските потребители, които пазаруват в интернет. Търговията чрез социалните мрежи е вид споделяне на информация. Няма обаче конкретна регламентация нито на европейско, нито на национално равнище.

Коментирали сме по този въпрос необходимостта от регулация, но няма как да бъде създадена само на национално ниво, тъй като говорим за сериозно трансгранично общуване. Практически никое национално право не би могло да регулира отношенията при този обмен на информация. Доколкото ми е известно, Европейската комисия поде инициатива и на среща с мениджърите на най-големите социални мрежи е бил повдигнат въпросът за това да бъде припозната в известна степен отговорността на социалните мрежи по отношение на търговските съобщения, които някои потребители излъчват.

Като изискванията тук са правилата да се доближават до тези в онлайн търговията и възможност за съдебни дела в страната, в която е ситуиран потребителят, ощетен от търговската сделка. Би трябвало администраторите на търговските мрежи да имат ангажимент да оповестяват, когато става въпрос за търговски съобщения с комерсиален елемент.

- Прецедент или честа практика е банка да не извърши навреме трансфер на парична сума, от което потребителят търпи допълнителни загуби? Визирам случая с Райфайзенбанк, при който банков служител не е превел по сметка на НАП „наредени“ пари за данъци от клиент.
- Сравнително малък е процентът на жалбите срещу дейността на банковите и небанковите институции. Но там проблемите са по-сериозни като естество заради по-големи финансови загуби, които търпят потребителите. Но такъв тип платежни спорове се решават от помирителна комисия, която функционира към КЗП. При случаите, които приключват с помирително споразумение, са удовлетворени и двете страни по спора.

- От началото на тази година КЗП стартира няколко информационни кампании. Какви са очакванията специално от кампанията относно рисковете и възможностите на бързите кредити, от които много хора се опариха?
- Да, тази тема е доста чувствителна, защото хората, които прибягват към този вид кредити, са в крайна нужда. Надяваме се все по-малко да се подвеждат и заблуждават от некоректно представени оферти. Стремим се, преди да се е стигнало до проблема, потребителите да успеят да го идентифицират. Когато говорим за бързи кредити, трябва да се обръща внимание на няколко важни неща. Важното обаче е, преди подписването на договора, да бъде поискан от кредитодателя т.нар. стандартен европейски формуляр. Той съдържа всички важни реквизити на бъдещия договор за кредит.

Необходимо е да се впишат, освен сумите, които се получават лихвите, сроковете, всички допълнител-
ни условия, като поръчители и т.н. Но ние търсим възможност да разгръщаме не само информационни кампании по отношение на потребителите, но и към търговците от различни сектори и браншове. В резултат от контролната дейност виждаме, че има нарушения, които не се извършват умишлено, така че действаме и в двете посоки.

- Все пак големите битки, които води КЗП, са точно срещу 9 фирми за бързи кредити. На какъв етап са делата срещу тях и може ли да посочите кои са те, с цел да се предпазят потребителите?
- Делата са на различен етап. Не е желателно да се упоменават имена, докато няма решения. Важно е, че сме проверили условията, при които предоставят кредити над 50 дружества, които са получили регистрация в БНБ за такава дейност. При почти всички сме открили някакви проблеми. В масовия случай те се съгласиха да ги отстранят, за да не се стига до съда, с изключение на тези 9.

- На фона на многобройните жалби, които се получават в КЗП чрез областните офиси в страната, разполагате ли с достатъчно кадри, които да правят проверки и да отговарят на жалбите?
- Без да се оплаквам, бих казал, че имаме хроничен недостиг на кадри. Разполагаме едва със 100 души за цялата страна. Да не забравяме, че имаме и ежегодна план-програма, по която осъществяваме регулярни и планирани проверки. След отшумяване на Великденските празници насочваме усилията си към предстоящия летен сезон. Целта ни е предварително да обхванем част от обектите, където в предишни периоди сме констатирали проблеми, и да видим дали те са отстранени. Да се гарантира и нормалното посрещане на първите туристи, които започнаха да пристигат.

Освен в сферата на туризма, са и кампаниите, които произтичат и от общоевропейския обмен на информация за опасни стоки. Но една оптимизация да разполагаме с повече хора би била добре дошла. Говорим за електронно управление, за свиване на администрацията, така че трябва да се съобразяваме с тенденциите и да държим високо ниво без излишно разточителство.

Интервю на вестник "Марица"