Кузман Илиев посочи защо е толкова важно да има патриотична формация в парламента

Липсва ли патриотичното представителство в политическия живот и трябва ли да е с по-съвременно и актуално звучене? Днес патриотичната идея архаична и отчуждена ли е за обикновения гражданин? Патриотизмът и неговите измерения дискутирахме в "Посоките на делника". Каква е разликата между патриотизъм и национализъм? БНР попита Кузман Илиев, икономически и политически анализатор, журналист и продуцент.

"Не бих стигматизирал понятието национализъм, защото то казва всичко - обич, уважение и респект към нацията, към една общност с общ език и култура, традиции, история, религия. Дори да има различни възможности, усещането за нация не може да бъде сбъркано. Проблемът с национализма идва по исторически причини: свързва се до голяма степен с радикални движения, които са расистки по своята същина.

Това се сблъсква с концепцията за нация - като нещо, което е по-скоро общност от хора, които чувстват себе си като част от клуб, от някаква общност. Например, при националсоциализма на Хитлер расовата теория е силно застъпена, но по същество, освен любовта към нацията и желанието Германия да е най-мощната държава, има много силен социалистически елемент в икономиката, желание за нейното ръчно управление. Неизбежно това води до спад в икономическия продукт, до дезинтеграция, до проблеми за нацията.

Това е противоречие в термините, защото няма как да обичаш нацията си, но да желаеш тя да е зле, проповядвайки и социализъм. Национализмът днес е пейоративно понятие, защото той е обременен с много лява икономическа политика, социализъм и расова теория, завършила със зверства. Това е моето обяснение защо национализмът е стигматизиран, макар че той е съдържателен - да обичаш нацията си.

Патриотизмът означава пък да обичаш страната си, т.е той е национализъм, но разликата е в това, че вторият е по-склонен да прегърне всичко, което прави правителството, докато при патриотизма обичаш нацията си и страната си, но можеш да си срещу правителството и да смяташ, че то вреди на собствената нация. Затова много патриоти в САЩ като възгледи са икономически либертарианци.

В културен смисъл са консерватори - срещу дрогата, проституцията, изобщо срещу в културен аспект. Те обичат собствения си народ и нация и са срещу социалистическите мерки на правителството".

Попитан дали има ли място патриотизмът в българската политика, той категорично отговори, че това е от ключово значение за страната ни. 

"Патриотизмът може да бъде съпоставен с консерватизма, който е една концепция за запазване и съхранение на нашето културно, политическо, социално и икономическо богатство. Консерватизмът казва, че ние не сме във вакуум, че нещо преди нас смислено се е случвало и въз основа на него градим. Всичко се върти около това да просперира нашия народ и нация. Да, и е възможно да търгува с другите, да ги уважава, но да гледа вътре в себе си. Тръмп предложи на американците САЩ първо. И ние трябва да осъзнаем, че България е на първо място, да го кажем.

Не Русия, не Щатите, не Европейския съюз, а България преди всичко. Интересът на България понякога може да противоречи с тези субекти едновременно. Ние искаме мир, Изтокът и Западът искат напрежение, не война в Черно море, геополитическите фактори може да имат други намерения. Да погледнем историята даже: искаме да се съединим, но Великите сили не, включително и Русия, която ни помага за Освобождението.

Искаме независимост, но Великите сили не искат. Винаги има място за патриотични формации, които гледат първо националния интерес, не се делят на фили и фоби, а обичат България и изхождат от нейните геополитически и икономически интереси. Унгария, например, търгува с руснаците, приема инвестициите на китайците, но е лидер на много от политиките в ЕС. Думата им тежи, знаят какво искат. Патриоти са.

България има спешна нужда от представителство на такъв тип формации: които слагат на първо място родния интерес, а не изповядват геополитически интерес самоцелно. Социализмът също в един момент като политически режим осъзнава, че родолюбието е добра политическа карта, имаща ефект на апел. След 63 година Живков осъзнава, че темата с Македония е болна за неосвободения български народ, останал извън пределите на свободна България и който мъченически е бил потискан.

Дори Комунистическата партия, в рамките на нейното гледище, осъзнава нуждата от националистическия елемент. Той е естествена спойка на хората вътре. Имаме нужда да се подкрепяме, да сме заедно, да имаме каузи. Това е нещо, което никога няма да изчезне, дори като политика. Въпросът е, как се представя на публиката. Дали хората гледат на него като възможност и нещо по-добро, с което да имаме по-добър живот или на нещо, което е архаично, радикално и опасно, водещо до тоталитаризъм. Вторият случай е изкривена представа, затова битката е как го представяме насетне", каза той.

Според него всичко започва от образователната система, която е архаична и е голям проблем, че историята е представена суха, сухи факти, без връзки между събитията, елементарни процеси и концепции се четат и не се осъзнават.

"Днес млади хора казват "оставете темата за Македония, какво ни бърка". Не осъзнават колко близка до сърцето на българите е тя: там започва Възраждането, там е огнище на култура още пред Средновековие.

Младите като че ли са индоктринирани, не са запознати по темите. Много важна крачка е да се започна младежта да се просвещава. Втора важна крачка е да се използват инструментите на модерните технологии - социални медии, социални мрежи, ако щете - дори аудио-визуалното изкуство. Ние нямаме филми за Гоце Делчев, нямаме за революционер от световен мащаб като Иван Михайлов.

Не си познаваме собствената история. Как да стане, когато не знаем, че това са наследниците на Левски, отдали живота си за идеята, за която са слушали от баби и дядовци... Не го представяме така че да разпали всеки българин. Липсва икономическа, философска и политическа грамотност. Не се засяга в училище, не се коментира и в обществото. Ако ние имахме идеал за какво трябва да бъде България, щяхме да осъзнаем, че не е проблем, че сме малки.

Вижте Андора, Лихтенщайн, Люксембург, Сингапур. Ако сложим нещата на една здрава основа, ако започнем да разбираме икономиката, ако започнем да представяме историята ни с героика и с вдъхновяваща сила, както го правят от Българска история, ще създадем естествени патриоти, които обичат земята си, близките си, мястото си, всичко българско. Съвременният патриотизъм е също и в привличането на инвестиции, създаване на предприемачи, на спортисти, които да ни радват. Това би повишило националното ни самочувстие по един по-модерен начин", завърши икономистът.