Кузман Илиев: Това е истината за Гоце Делчев, колкото и да не им харесва на българомразите!

"Това е истината за Гоце Делчев, колкото и да не им харесва на българомразите!", това мнение изрази икономистът Кузман Илиев в личния си Facebook профил. 

Ето какво още написа той (публикуваме думите му без редакторска намеса):

"Яловите напъни на антибългаризма - у нас и отвън

На 4 май отдаваме почит на Гоце Делчев, а той е много важен за нас българите. Защото паметта ни е избледняла, а ценностния ни компас - поразвален. Защото Георги Делчев е наследникът на Левски, продължил съвсем съзнателно мисията на безсмъртния Апостол - освобождението и събирането на българския етнически елемент под един общ покрив - Мизия, Тракия и Македония.

След Берлинския диктат българската етническа снага е разкъсана на 5 части, а след Съединението на Княжеството с Източна Румелия - връщането на другите изгубени части става все по-трудно политически.

Днес в РСМ удобно се избягва припомнянето, че Делчев работи извънредно много в Източна Тракия и Родопите - това излиза далеч от географските ширини на Македония. Очевидно го ръководи друго - българското му национално самосъзнание. Той е дотолкова отдаден българин, че е съпричастен и на борбата на изоставените българи в Северна добруджа, останала в Румъния като компенсация за Бесарабия след освобождението.

Едни са водачи, други апостоли - Делчев е чиста проба апостол. Той пътува неуморно и провежда гигантска агитационна дейност модела на своя личен кумир - Левски. Целта повишаване на българското самосъзнание и дух, готовност за борба. Но не само - той е отлично подготвен в Княжество България офицер, а в това си качество обучава селяните да боравят с оръжие, да познават военното дело, да правят бомби, да организират чети…

Делчев е символ на националния идеал и националната ни доктрина съвсем днес - такава каквато е завещана от Левски: не искаме нищо чуждо, но нашето си е наше. И ще се борим за него. Трябва да тачим и помним Георги Делчев, защото той е трептящото олицетворение на националната българска кауза, доволна загубена днес - единението на българите. Не просто географски, но идейно, чрез паметта и осъзнатия дух.

Роден в Кукуш - тази крепост на българщината в Егейска Македония, - младият патриот е проникнат от непримиримия българския и стремеж за независимост. А Кукуш действително е знамето на борбата за българска църковна независимост и дори тактически използва католицизма като инструмент за оспорване на хегемонията на потискащата българския дух великогръцка Вселенска патриаршия.

Делчев учи в Българската мъжка гимназия в Солун, а впоследствие в Българското военно училище - не в гръцкото или сръбското. След това е български екзархийски учител (на заплата от българската държава) заедно с Дамян Груев в Щип, като двамата са в постоянен контакт с отговорните фактори в София. Случайност? Не мисля.

Идеалът на Делчев действително е автономията на Македония - чл. 24 от Берлинския конгрес. Тактически само това може да запази териториална цялост на македонските земи в рамките на европейските владения на Османската империя, населявани по това време преобладаващо с етнически българи. А последващ ход, проигран вече веднъж при Съединението, е събирането в едно цяло с едноутробната България.

На литературен български Делчев и Гьорче Петров пишат и първия устав на ВМОРО, чието първо име е Български Тайни Революционни комитети, където изрично се приемат само достойни българи. Той стои твърдо за 3 март като национален празник - Сан Стефано (Св. Стефан) въплъщава идеала за свобода, независимост и единение на всички българи, под обща национална стряха. От Охрид до Черно море от Дунава до Бяло море.

Сам казва в писмо до Никола Малашевски: “що да правим кога сме си българи и страдаме от една обща болест”, визирайки постоянните отцепления и разцепления в средите на македоно-одринските революционери.

Днес Георги е честван като национален герой в РСМ и това е чудесно - той е син на македонските географски земи. Но трябва да знаем, че освен политизирането и търсенето на нова идентичност в делото на Делчев, е ключово и безкрайно важно да помним и разбираме смисъла на живота, думите и саможертвата му.

А те са: възкресение, защита и въздигане на българския дух и българското национално самосъзнание. Свобода, независимост и единение за българите, гарнирани с равни права за всички етноси и религии. Това е истината - колкото и да не им харесва на македонствуващите българомразци и отцеругателски настроените родни ибрикчии".