Латинка Петрова: Моля се Бог последно да ми отнеме чувството за хумор

Обичаната актриса се е изявявала близо 30 години на сцената на Сатиричния театър, където има около 100 роли, но след промените става артист на свободна практика. Усмивка на съдбата е, че във филма с Тодор Колев “Опасен чар” тя се появява в тв реклама, а след години истинската й популярност идва точно с реклама.

Във филмографията й са класики като “Опасен чар”, “Адио, Рио”, “Покрив”, “Ганьо Балкански се завърна от Европа”, “Корпус за бързо реагиране”, “Шменти капели”. Омъжена е за тенора Красимир Джонгалов, от когото има син ядрен физик и дъщеря журналистка, която я зарадва и с внучка.

 - Добро утро, тъй като аз съм тук в ранния предиобед, нека да избягаме от безкрайно експлоатираните писания за вас и да попитам: Как започва вашият ден? Пиете ли кафе, кой приготвя закуската?

 - Моят ден започва в 6:00 ч. и първото нещо, което правя, е сутрешната гимнастика, която трае около половин час. 

Раздвижвам костите и ставите си и усещам, че тялото ми вече ме слуша

Затова още се чепя и като си пусна радиото, леко поиграйвам. Усмихвам се, защото знам, че това задвижва мелатонина в мозъка. Отстрани ако ме гледат, ще си кажат “Тая вече е перкулясала”. 

Иначе аз съм Козирог - и аз действам, изпивам си кафето, приготвям закуската. Оттук нататък започвам да магеря манджите. Още от вечерта правя списък на нещата, които ще правя на следващия ден.

 - Обичате ли да си стоите у дома - има ли уют и спокойствие, как се чувствате тук?

- О, има и спокойствие, но в един момент ми омръзва кухнята и всичко, вземам си чантичката и излизам да обикалям градинката, защото едно и също като се натрупва всеки ден, започваш да чувстваш, че ще си намразиш къщата. Хубаво е да има движение и промяна на картинката. Сега е зелено, красиво и движейки се, човек може да си пофантазира... 

На съпруга ми не му се излиза много, но пък като кажа “дай парите”, дава

Мие чинии. Като се уморя, той поема печката и кухнята. Приятно ни е да си приготвяме разни неща, защото и децата идват. Той обича да си прави кавърма с много лук, суха чушчица и гъбки в една чиния, на която казваме “летяща”. Много е вкусно и бързо. 

Нямаме скандали, никога не сме разменяли обидни думи. Това е добре за нас, възрастните хора, да нямаш злобни мисли от миналото и да си го връщаш на старини, защото много хора го правят. Запазихме се като приятели, и слава Богу. Как успяхме ли? Колко вярно е, не знам, но езотериката ме привлича отдавна и смятам, че това е хармонията - отстъпи, за да спечелиш. Философски и мъдро преминахме през годините.

Най-вече с разбирателство и отстъпки. 48 години сме заедно вече и няма как да не сме намерили точката, в която се събираме като единомишленици. Не може единият да е зъл и непрекъснато да търси улики по джобовете. Никога през живота си не съм му бръкнала в джоба, в портфейла.

Когато ми е казвал “вземи си”, аз му подавам портфейла. Той също никога не ми е ровил в чантата. Сега политиканстваме и пак сме на едно мнение дори за войната в Украйна. 1989 г. разби много семейства, но ние успяхме да се съхраним. 

 - В поредния ни брой публикуваме историята на една световноизвестна психоаналитичка, Хеда Болгар, която живя до 103 години и помагаше до последно на хора над 50 г. да преодоляват своите психотравми. Та тя казва, че възрастта има своите тегоби, но и своите преимущества. Вие имате ли такова усещане и мнение?

 - Старостта не е толкова мъдрост, тя е малко мъка, да не кажа - повече. Да, донякъде съм съгласна с тези съвети от старата дама. Ние не бива да се раздаваме така щедро и да даваме състрадание на всичко. Да, може да си съпричастен, но не бива да плачеш със сълзите на другите. Така човек запазва себе си, за да е по-полезен. Иначе започваш да се разпиляваш, всеки ден страдаш за приятел, страдаш за детенце: “ох, малко го заболяла главичката, оле... давай лекар...”. И два пъти повече се натоварваш, а ти самият започваш да се разрушаваш. Затова егото, в най-благородния смисъл, трябва да е до нас винаги, до хората, които са призвани да помагат; те трябва и да се съхраняват, иначе не е възможно - ако се пилееш по всички драми на хората около себе си. 

Акъл не давам никому, защото ще заприличам на онези баби в трамвая, в градинката и метрото, които постоянно мърморят. Има си постулати, има ги десетте божи заповеди - неща, които са мащабни и ние трябва да се съобразяваме с тях. 

 - Покрай ролята ви на гадателка в една телевизия научихте ли повече за философията на живота - откъде идваме, защо сме тук, къде отиваме...?

- Ето това са въпросите, на които искам да си отговоря, преди да отпътувам и аз. Общоприетото мислене е, че всеки има своята мисия на този свят - един да отгледа деца, друг да отгледа цветя и т. н. Но да преминеш земния си път като буболечка, просто не си струва. Трябва да има съпротивителна енергия, да има щедрост, да има благонамереност. Тези неща е важно да запазим до дълбоки старини.

На тези три въпроса не можем да си дадем отговор, но непрекъснато търсим в разни книги да разберем поне един от тях. Аз не залитам, а любопитствам. Затова съм била и 4 пъти при Ванга. Искам да вярвам, че нашият жизнен път продължава в друга форма. 

 - Вашата оценка за най-силната ви комедийна роля, разсмивала най-много хората?

- Изиграх я в чудесната френска комедия “Луда нощ по френски”, или “Анна бижуто”, с която обиколих цяла България и имам към 500 представления. Ролята сякаш бе писана за мен и навсякъде получих много цветя и аплодисменти.

Хората най-много аплодират импровизациите ми и се моля, ако Бог с времето отнема едно по едно нещата, последно да ми отнеме чувството за хумор, защото без него ще съм кръгъл сирак. В моя моноспектакъл “Връщам парите” накрая като свършвам, започвам да пея, а също така обявявам: “Забравих да ви кажа, че ако някой е дремнал или е понечил да си тръгне - веднага му връщам парите за билета!”. Винаги след това има много мощни аплаузи.

 - А не чувствате ли и днес всенародната любов към вашата артистична дарба?

- О, да! Но с известни резерви... Ще ви разкажа какво е истинската народна любов. Пътувахме с Парцалев за абитуриентски балове в Кюстендил. Аз карах колата си, естествено. Недалеч от града по пътя насреща се зададе човек с колело, ама явно доста подпийнал - караше ту надясно, ту наляво. В последния момент завих надясно, ала и той кривна в тази посока. И оттам - с колата скочихме през канавката и спряхме в прясно разораната угар. Парцалев само каза: Лоти, жив съм! Изтичах на пътя, гледам, задава се каруца, пълна с цигани. Размахах ръце, развиках се: Ей, искате ли да видите Парцалев!? Ето го долу в онази кола.

- Аа, Пацооо...! 

Всички наскачаха в угарта и наобиколиха колата. Какво им каза Парцалев, не чух. Разчекнаха си устите от смях, опитваха се да докоснат Георги. Извиках: Можете ли да го върнете на пътя?... Вдигнаха колата на ръце и я изкачиха горе! Ето това наричам аз народна любов!

 - Известно е, че сте били много близки и с Никола Анастасов и Невена Коканова. Бихте ли споделили някоя случка с тях?

- Разказвала съм как Венчето Коканова ме покани в Сатирата да дебютирам с нейната роля в “Щръклица”. Чувам, звъни се на вратата, гледам - няма никой, а като излязох, и я виждам застанала на коляно с едно карамфилче и ми вика: “Ти си най-добрата за тази роля!”.

Пък с Кольо Анастасов видяхме извънземни. На връщане от едни гастроли между Златица и Пирдоп късно през нощта видяхме една сфера, а отдолу светеше ярко с нещо като лампички във всички цветове. Висеше си дълго време във въздуха, а после стана като точка и изчезна. Продължихме и срещнахме един нощен пазач. Казахме, че сме видели НЛО, а той: “Они си идват редовно тук, да се зареждат на мините”, защото там имаше уранови мини. Кольо, вечна му памет, изрече: “А те дали знаят, че аз съм профпредседател на Сатиричния театър?”. Смеехме се, но си беше факт, че него си го беше хванал страх, мен не чак толкова.

 - Днес виждаш ли такива ярки личности и актьори като тях?

- Това са хора жалони в нашето битие и сега се озъртам за такива личности и хора, но като че ли трябва време, за да се появят. Има и талантливи млади хора, но са по-комерсиализирани, сякаш бързат да се изтощят. Вярно - това си е и пара, но не може днес да играеш баба Гицка, а утре в “Ромео и Жулиета” - трябва хигиена в занаята 

 - На 21 май имате участие в постановката на Народния театър "Каквото, такова”.

- Да, това ме държи изправена, това ме държи в кондиция. Искам да кажа на вашите читатели - намирайте си ангажименти на всяка цена. Човек не трябва да спира да работи, каквото и да е, защото другото е отчаяние, прибираш се вкъщи и почваш да мислиш за края. Затова трябва да се действа. Мен ме държи това, че имам представление, значи трябва да съм във форма, физически здрава, да съм в едно нормално, готино състояние, за да мога да се раздам на публиката...

 - Прави впечатление от афиша, че тя не е препоръчана за деца под 12 години. Има ли нещо, което да провокира детското въображение, освен че е една от най-дългите по времетраене пиеси - над 2 часа и 20 минути? 

- Да, тя е за един клас отпреди 50 години, който се събира всяко лято. И започват един по един да разказват жизнения си път. Старата им учителка ги пита: Какво ви е мнението за комунистическото бъдеще от днешна гледна точка? И всеки започва да импровизира. Е, има и някои скандални моменти в техните разкази, но Недялко Йорданов е много интелигентен автор и мъдро ги тушира. Но не, няма някакви особено страшни или еротично неприлични излияния. 

Пиесата е най-вече за хора над 55 години, това е пиесата, която ще ги разтърси 

 - Какво ви е отношението днес към политиката и политиците?

- Много са простички, горките. С тези големи заплати се чудят как да ги харчат, а искат още... Много семпли хора влизат в политиката, просто влизат като бройки в Народното събрание. Говорят елементарен български език. Освен това са едни такива... с първосигнални реакции... 

В последните години все така се случва, неслучайно, разбира се, избираме случайни хора. Такива люде не искат да се занимават с политика, а да увеличават заплатите си. Що за наглост е това, що за наглост...? Ако си вършат работата, добре. А те са на такова квартално ниво... Вече ме отчайва политическата класа на България. Според мен ново правителство няма да има, а ако се получи, то ще е следствие на някакъв външен натиск.

 - Има ли връзка вашето отношение към политиците с ниската пенсия, която получавате?

- Негативното ми отношение към политиката не е от вчера. Знаете, че и преди демокрацията бях недолюбвана от властващите... Дълги години в Сатиричния театър ми даваха съвсем дребни роли. Имахме много ниски заплати и затова играехме много навън. Архивите на “Концертна дирекция” и “Културен отдих” изгоряха и не мога да докажа, че съм внасяла добри пари на държавата. Но се оправям.

Имам и продавам наследствени земи от моя дядо. Не се оплаквам, но пенсията ми е минималната... с тия пари дали да си позволя лукса телефон, да ми е топло парното, водата изобилно да тече върху мен всеки ден? И сега къде да тръгна с колата при тези скъпи горива, само я чистя от снега. А ми се шофира, пътува ми се, спомените от близкото минало непрекъснато изплуват. 

Михаил АХЧИЕВ