Лесно е да спечелиш Пловдив, ако си Здравко Димитров!

Кандидатът на ГЕРБ единствен от претендентите за кметския пост не е част от статуквото и не може да бъде подозиран в задкулисие или общински злоупотреби.
​
Кой открадна парите за градския транспорт на Пловдив? Кой разпъна политически чадър над общинската корупция? Кой лобира червени бизнесмени да печелят от Стария град? Кой подкрепяше съмнителни сделки? А кой изтегли заем за милиони? Кой загърби бизнеса? Кой назначи некадърници в администрацията? Не, кой извърши политическо номадство? Вие на кого сте скрит кандидат? А вие за кого играете тайно? Не бяхте ли вие пръв приятел на...

Лъжете! Не, вие лъжете!

И можем да продължим още много в този дух. Защото именно в този дух премина вторият голям предизборен дебат за Пловдив. Участие в него взеха Здравко Димитров от ГЕРБ, Славчо Атанасов от НФСБ и ВМРО, Николай Радев от БСП и Дани Каназирева от „Съюз за Пловдив“.

Четиримата претенденти с най-големи шансове за вота на 27 октомври имаха близо час в ефира на Нова телевизия, за да разкажат на избирателите плановете и идеите си за развитие на Пловдив.

Но планове и идеи в дебата не се чуха. Бяха заглушени от взаимни обвинения между претендентите. И от общото впечатление, че
всеки има за какво да обвинява другия.

Защото всеки от тях по един или друг начин е участвал в общинските политически игри през годините. И знае нещо. За някого. С едно изключение - Здравко Димитров.
Той единствен не се включи в яростните словесни престрелки. Вземаше думата само по темите, свързани с проблемите на града и тяхното бъдещо решение.
Не намери нито за какво да напада, нито пък защо да се оправдава. Към него нямаше въпроси, свързани с общинското задкулисие. Нито с общинските злоупотреби. Нито с общинските политически ажиотажи.

Защото само той от всички не е участвал в управлението на Пловдив. Това се оказа и неговото голямо преимущество в този телевизионен дебат. И то му даде възможност
да гледа караницата на другите трима от високо.
В буквален и в преносен смисъл.

Да, Зико има своята политическа биография. Някои епизоди от нея може да не харесват на този или онзи избирател. Но всички до един са публични и честни.
4 години кмет на район „Западен“ по времето на Славчо Атанасов. Мажоритарно избран през 2007 година. Но във време, в което районните кметове не можеха и гък да кажат без санкция от общината. Въпреки ограничените правомощия мандатът му приключи успешно - по признание и на гражданите, и на общинарите. Впрочем и на Славчо Атанасов.
Последваха 8 години като губернатор на Пловдив-област. Да, областният управител е пратеник на държавата в регионите. Няма обаче право да се противопоставя на решенията на независимата по конституция местна власт. Може само да следи за законността на тези решения. 

Известно време беше и народен представител. Именно в този период се случи и единственото събитие, заради което днес опонентите го нападат - соловото му кандидатиране за кмет на Пловдив през 2015 година с подкрепата на Реформаторския блок. Тогава ГЕРБ официално издигна за втори мандат Иван Тотев. А Зико беше изключен от парламентарната група на управляващите. Но не и от партията.

Винаги е бил само и единствено член на ГЕРБ

Само че е спорно дали това събитие е петно в биографията му.  Или точно обратното - голям плюс.
„Кандидатирах се тогава именно защото не бях съгласен с някои неща в управлението на Пловдив“, обясни той в рамките на тв дебата след опит да бъде атакуван по тази линия от Славчо Атанасов.

Само че нали и опонентите му не харесват управлението на Иван Тотев? При това положение би трябвало не да сочат с пръст Димитров за това „прегрешение“, а просто да го поздравят за проявената още преди 4 години политическа далновидност и смелост да се изправи срещу кандидата на собствената си партия.
Такива опълчения има и при останалите кандидати за кмет. С тази разлика, че
при тях лоялността свършва някъде във времето.

Или се пренасочва към други партии. Или се прегрупира по интереси. В резултат днес не могат да се разберат Славчо Атанасов на кого точно е скритият кандидат - на ГЕРБ, на БСП или на себе си. И на колко партии и коалиции е бил кандидат - ВМРО, ВМРО и ГЕРБ, Лидер, НФСБ и пак ВМРО... Дани Каназирева близка ли е с Иван Тотев и ще го предаде ли в последния момент. Защо е напуснала ГЕРБ? Николай Радев и червените през задната врата ли са влезли в управлението на Пловдив навремето, или са го спасили от сигурен провал. А докато са били в опозиция, удряли ли са по рамо тук-там на властта срещу апетитни сделки?
Всеки един от кандидатите има своята истина за тези въпроси. Своите аргументи. И своите контрааргументи. Но докато наддават за тях, губят пловдивчани.

Прав е Славчо Атанасов.

Няма как едновременно той да е тайният кандидат и на Бойко Борисов, и на Корнелия Нинова и явният на Валери Симеонов. Атанасов говори, че е кандидатът на пловдивчани, а не на партиите. Мажоритарният. Като добър парламентарист той услужливо за себе си спестява, че в България няма мажоритарни избори. Натъртва, че е станал кмет с подкрепата на 59 000 души и големия си актив - управлението с лице към хората. И пак спестява услужливо в своя полза факта, че през 2008-а не се обърна с лице към онези, които го бяха подкрепили, и не ги попита открито дали да направи ляв завой и да пусне БСП във властта през задния вход.

Проблемът обаче не е в това. Големият проблем е, че изобщо разговорът за съдбата на втория по големина град у нас е докаран до въпроса кой за кого играе в задкулисието.
Такива въпроси към Здравко Димитров няма.

Поради това да си Зико в кампанията за Пловдив на тези избори, би трябвало да е много лесно. И също толкова лесно изглежда да спечелиш Пловдив, ако си Здравко Димитров.