Литераторът Тони Николов: Автографът върху стара книга е “целувка на времето”

Тони Николов е философ, журналист, преводач на книги. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки в Париж. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия в Лувен. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Тони Николов е преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите “Пропуканата България”, Хермес, 2015, и “Българската дилема”, Хермес, 2017.

В галерия “Васка Емануилова”, която се намира почти по средата на парк “Заимов”, и по-точно на ул. “Янко Сакъзов” 15, можете да разгледате уникална изложба от оригинални стари детски книжки и списания, много известни през 20-те и 30-те години на миналия век. Изложбата продължава до 10 септември.

- Вие сте събирачът на тази уникална изложба. Как захванахте да колекционирате?
- Колекционирането на стари книги е от онези страсти, дето хванат ли те, няма отърване. Още като дете си спомням как пожълтялата хартия, старите илюстрации, необичайните шрифтове и странните букви от правописа вместо да ме отблъснат, ме привличаха като магнит и разпалваха любопитството ми. Разлиствах запазили се броеве на “Детска радост”, “Светулка” или “Картинна галерия” отпреди 1944 г. Нещо от малкото оцеляло, защото къщата на баба ми и дядо ми е била разрушена от бомбардировките. Баба ми с умиление рецитираше стихчета от списанията. Като си помисля днес, сигурно това нейно лъчезарие е било стимул за колекциониране. 

- Спомняте ли си първата книжка, която сте си купили? 
- Струва ми се, че с първата се сдобих в края на 70-те години от бай Богдан, стар антиквар, който държеше стъклена витрина с книги под колоните на “Граф Игнатиев”, отсреща на СБЖ. Разговорът между нас потръгна и той ми даваше да ровя с часове из книгите му. Така попаднах на “Голчо, който надвил смъртта” (1931 г.) - приказка от К. Макушински, побългарена от Дора Габе, с необичайни, бих казал, необарокови полски илюстрации, видяла бял свят в издателството на Т. Ф. Чипев. Помня как я разгръщах в захлас, купих си я за два или три лева, цяло състояние за мен тогава, тоест с всичките си спестени джобни пари. С нетърпение я зачетох още в трамвая, убеден, че нося вкъщи съкровище. Изданието е рядко, а от уподобената на маймуна Смърт, нарамила на гръб косата, честно казано, и до днес ме побиват тръпки.
Инак сдобиването с всяка книжка е само по себе си цяла история, ходене по ръба на придобивката. Сещам се как преди Женския пазар да придобие сегашния си вид, един петък минах оттам. И що да видя. На едно място голям чувал с книги, около него семейство, препитаващо се с чистене на тавани и мазета, пита: “Бате, искаш ли речници?”. Казвам им, речници не ща, но 

в този момент 
погледът ми попадна 
върху откъсната 
корица на книга -

“Трета класа” на Константин Константинов, илюстрацията на корицата е на сестра му Донка Константинова. Започнах да ровя из чувала, попадам на друго страхотно издание на Константин Константинов - “Приключенията на котарака Мър-Мър”, с уникални илюстрации на Лазаркевич. Отдолу излезе ръкопис на превод на “Слепите” на Метерлинк, писан на ръка с мастило и датиран през 1901 г. в Хайделберг! Появи се и една от най-редките български книги - “Дилетантът” на Чавдар Мутафов, при това с автограф от автора, даден на Петър Спасов. Грабнах цял куп книги, уговорихме се да ги платя на бройка, но в този момент изникна някакъв полицай. Застана до мен, започна да гледа строго. Групата с чувала напусна терена, аз след тях, дадох им пари за намереното дотук, но те търтиха да бягат. Полицаят си тръгна. После се върнаха. Тъкмо взех още две-три книги, той отново се появи, те пак изчезнаха. Той строго ме загледа: “Лошо ги учите. Нямат разрешение за търговия”. Аз тръгнах да му разправям, че спасявам културното наследство на нацията, той взе да спори с мен, че нарушавам закона. В резултат никога повече не ги видях. Така и не знам какво е имало на дъното на чувала. Понякога сънувам тази история като кошмар. 
Колекционерството е и отговорност пред времето

- Каква е цената днес на тези антикварни детски книжки? 
- Не знам. Цената я определя времето. Обикновено човек може да намери по 30-40 лв. добре илюстрираните издания. Може да намери и за 5-10 лева. Зависи кой я продава. Ценни бройки вървят между 150-200 лв. Много зависи от състоянието им, ако са с автограф, тази “целувка на времето”, както я нарича един мой приятел антиквар, цената съответно скача. Ала в България колекционерството на стари книги е по-скоро мисия, не е капиталовложение.
Едва сега част от хората започват да разбират, че старите книги не са прашни боклуци, които носят микроби, а история, носеща своята красота.

- Какво означава за вас връщането към тези детски книжки? 
- То е като да си върна нещо от онова, което историята, войната, непонятно защо, е отнела на семейството ни. Имали сме огромна библиотека от първи издания, много от тях с автографи. Така - книжка по книжка през годините - струпах своя сбирка. Като лична битка с времето.
Изведнъж си дадох сметка, че най-големите български художници са вложили много от себе си тъкмо в книжките за деца, рисували са ги с голяма обич към децата, а и към техните родители. Непрекъснато попадам на неизвестни шедьоври от 20-те и 30-те години и колекцията се обогатява. В този смисъл изложбата на детската ми колекция в галерия “Васка Емануилова”, която продължава до 10 септември, ми даде и радостни срещи. Обади ми се известна столична галеристка и ми подари книжката “На припек” (1930) от В. И. Стоянов с невероятни илюстрации на Илия Петров - може би от най-доброто, което е правил, при това напълно неизвестни. Друг художник ми дари “Скитница игла” на Йордан Стубел (1930) с невероятни работи на офсетов висок печат, дело на Георги Атанасов. Разказвам го като пример за онези събирачи, които ревниво не допускат никого до колекциите си. Изваждането на една колекция наяве със сигурност я обогатява, освен и че носи радост на другите.

- Изложбата сигурно връща хората към детството им, когато са прелиствали някоя такава книжка?
- Много ме трогват реакциите на хората, дошли да видят изложбата във “Васка Емануилова”. Експозицията не е голяма, но някои стоят по час, че и повече, дълго гледат видеопрезентациите, направени от Веселин Праматаров, търсят оригиналите сред изложението, сравняват видяното. Случи се това, на което ние, заедно с куратора Красимир Илиев, всъщност тайно се надявахме - посетителите да се върнат към “голямото детство”, потопено в класическата българска илюстрация. Да хванат нещо от изпълнената с въображение рисунка на Илия Бешков, от нежния рисунък на Дечко Узунов или Пенчо Георгиев, от приказността на Георги Атанасов и Вадим Лазаркевич, от немирната свобода на Стоян Венев. Да не говорим за сецесионовото въображение на Александър Божинов, бликащо от неговия буквар в картини.

- Продължавате ли да издирвате детски книжки?
- Едва ли ще спра. Винаги има книги, които човек продължава да търси. Колекционерството е вечно следотърсачество. Все си представям, че ще намеря някой ден книжката на Дора Габе с илюстрации на Иван Милев, поредицата от книжки, илюстрирани от Васил Захариев, или една особено причудлива книжка, плод на експресионизма, създадена от Райна Костенцева и илюстрирана от съпруга й Макс Мецгер. 
Уви, досега не попадам на тях. Но не губя кураж. Бъдещето, както и миналото е друга страна. 

Савка ЧОЛАКОВА