Лоша новина за старините на българите! Никой не мисли за бъдещето

Ниските нива на финансова грамотност на хората, живеещи в селата в Югоизточна Европа (ЮИЕ), може да има отрицателни последици за тяхното финансово благосъстояние. Това се казва в доклада „Повишаване на финансовата грамотност на населението в селските райони в Югоизточна Европа“ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, информира pariteni.bg. 

Проектът за техническа помощ за финансово образование в Югоизточна Европа подчерта необходимостта от увеличаване на финансовите нивото на грамотност на селското население в региона.

Според проучването от 2020 г. финансовите познания на жителите на селските райони са доста по-малки в сравнение с тези на градското население в региона. Това важи за всяка от страните, които са част от проучването - България, Хърватия, Грузия, Молдова, Черна гора, Република Северна Македония и Румъния. Изключение прави Черна гора, където резултатите на двете групи са идентични.

Хората, живеещи в селата имат по-ниски оценки, отколкото гражданите в България и Хърватия, но по-високи резултати в Северна Македония, Молдова, Черна гора и Румъния. В Грузия съответните резултати и за двете демографски групи са еднакви.

Следователно финансовото образование на селското население в Югоизточна Европа се нуждае от внимателно съобразени инициативи, за да се постигне необходимото въздействие според специфичните предизвикателства и нужди във всеки държава.

Нивото на финансово включване на жителите на селата е по-ниско от това на общото население в региона, с изключение на Хърватия и Черна гора. В почти всички страни селското население изглежда уязвимо на финансови шокове, като семейството и приятелите са основният източник на средства при нужда, сочат изводите от доклада.

Според него нивото на спестявания на хората в селските райони, подобно на общите нива на спестяванията, са доста ниски в целия регион, въпреки че има различия между страните. Спестяването за пенсиониране като цяло е необичайно в целия регион, както и спестяванията за стартиране, управление или разширяване на ферма или бизнес. За разлика от това, използването на цифрови финансови услуги е слабо застъпено в страни от Югоизточна Европа.

Освен това в повечето страни от региона селското население страда от влошаване на икономическите условия, по-ниско доходи, намаляващ стандарт на образование и по-ниска (финансова, образователна и здравна) инфраструктура от това в градските райони. Пандемията от COVID-19 допълнително изостря уязвимостта на селското население и бизнеса в селата. Поне половината от селското население в България и Румъния е изложено на риск от бедност или социално изключване.

Случаят с Хърватия е подобен, доколкото рискът от бедност или социалното изключване е много по-високо в селските райони (почти 40%), отколкото в градските райони (20%). Въпреки напредъка, постигнат през последните години, бедността остава значителна проблем в Грузия, където по-голям дял от селското население живее в крайна бедност, в сравнение с градските райони. В Молдова броят на хората, живеещи в бедност в селските райони, е почти 5 пъти по-висок, отколкото в градските райони.

Освен това, млади хора между 20 и 24 години (59%) и особено млади жени между 25 и 29 години (43%) от селските райони са изправени пред най-високи нива на безработица. Коефициентът на крайна бедност в региона варира от 0,8% от селското население в Хърватия до 6,1% в Северна Македония. Отдалечените и бедни селски райони в региона са значително засегнати от миграцията, поради липсата на работа и ниските заплати.

Вътрешните парични преводи играят значителна роля в икономиките на региона, вариращи от 14% в Република Северна Македония съответно на почти 30 и 40% от селското население в Черна гора и Хърватия, която съобщава, че е изпратила или получила вътрешни парични преводи през предходната година. По отношение на международни парични преводи, тяхното относително значение като източник на външно финансиране в региона се очаква да се увеличи.

На първо място по получени парични преводи в абсолютно изражение са България (2,3 млрд. долара) и Грузия (1,9 млрд. долара), следвани от Молдова (1,6 млрд. долара).

Демографските характеристики, като по-висока дял на възрастното население, и географските характеристики - по-големи разстояния за достъп до здравеопазване, образование, финансови и други услуги, съчетани със слабото навлизане на интернет, са фактори, излагащи селските райони на по-големи трудности от градовете, пише ва анализа.

Затова експертите смятат, че на този фон засилването на финансовата грамотност може да помогне за извеждането на уязвимите групи от бедност, включително на тези, живеещи в селските райони.

Страните от ЮИЕ напреднаха значително в постигането на по-голямо финансово включване през годините. През 2017 г. средно 64% от жителите на селските райони и 67% от цялото население (на възраст 15+) са имали достъп до сметка във финансова институция – като банка, фирма за кредити, пише още в доклада.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук