Лъвов мост e част от замислен паметник на четирима книжари

Лъвов мост е построен през 1889 г. и е важно и натоварено кръстовище и мост в централната част на София. На това място преди него се е намирал Шареният мост. Мостът, по който сега софиянци преминават над Владайската река, е разположен на кръстовището на бул. “Мария Луиза” и бул. “Сливница”, като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града.

Този мост е една от забележителностите на столицата и също така символ на столичния район Сердика. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад Лъвов мост. 

Легендата за историята на “Шарен мост” гласи, че е построен от богат софийски турчин на име Халил Сали ефенди, който е бил добър търговец и забогатял от купуването и продаването на сламата на шопите от харманите след вършитба. Тогава вършитбата се е извършвала с дикани (земеделски уред от няколко сковани дебели дъски с широчина до 1 м отдолу, с набити кремъци като шипове). Те оронват зърната от житните класове на стъблата, като по този начин се отделят от сламата. Диканята се тегли от коне или крави. При една добра реколта той изкупил всичката слама на селяните в околността доста евтино и изгодно. Но на следващата година реколтата била слаба и селяните били принудени за животните си да си купуват слама от него, но на висока цена. Така Халил забогатял и от печалбата направил мост. Така той доказал на шопите, които го смятали за “шашав”, когато им изкупил всичката слама, че съвсем не е такъв. В духа на турската архитектура мостът бил нашарен (боядисан) с червени и жълти линии, откъдето идва и името му “Шарен мост”. За отбелязване е, че 

на мястото, където сега се намира Лъвов мост, се извършвала екзекуцията на престъпниците

В Османската империя имало правило, ако престъпникът не е от града, да се обесва пред тази врата, през която е влязъл. По тази причина Апостолът на свободата Васил Левски е обесен до Източната порта. До Лъвовия мост са обесени участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е намерил смъртта си и най-младият от четиримата софийски книжари - Георги Стоицев, псалт (черковен певец) в църквата “Св. Крал”, сега “Света Неделя”.


Стоян Табаков, Никола Вардев, Никола Крушкин-ЧОЛАКА и Георги Стойчков

Още по-интересна е историята на новия мост, построен след Освобождението в свободна България 

Веднага след успешната Руско-турска освободителна война Христо Г. Данов предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо се споделя от интелектуалци и политици и се стига до изработването на мащабен проект за мемориал. Проектът е на Вацлав Прошек, който е изпълнен частично от фирмата “Братя Прошек” (създатели и собственици на първата бирена фабрика в София) и струва огромната по онова време сума от 260 хил. златни лева -през 1889-1890 г. От целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата герои, българи книжари, обесени от турците. Мостът е дълъг 26 м и е широк 18,1 м, има два отвора по 10 м и канделабри (свещници за свещи или ел. лампи) над средните отвори. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма “Филип Вагнер Биро” и са поставени в 1891 г. 

Четирите лъва олицетворяват четиримата смели книжари революционери 

От ранни зори до късните часове на деня по Лъвов мост преминават десетки и стотици софиянци и гости на София. След основната реконструкция на моста през 2014 г. той стана пешеходна зона. В това забързано време едва ли преминаващите пътници по него се запитват какво означават четирите “царя” на животните, застанали сякаш на стража в своята вечност и величие на Лъвов мост. Всеки един лъв пази история на един герой от времена, които не трябва да забравяме. 

Тях трябва да помним, както ние, така и нашите потомци! Защото който живее в настоящето, трябва да помни и миналото, а който помни миналото, ще владее и бъдещето! Те ни припомнят за българската сила, която имаме, но само ако познаваме историята си. Четирите лъва ни разказват за съдбата на четирима книжари, които не са се страхували да разпространяват в ония робски години революционни и бунтовнически четива и книги. 

Георги Стойчков - АБАДЖИЯТА, първенецът измежду лъвовете 

на Лъвов мост и книжарят от Драз махала (карето от улици при днешния мост) е националреволюционер, куриер на Софийския таен комитет и псалт в църквата, сегашната “Света Неделя”. Абаджията съхранява в книгопродавницата си комитетски документи, пази и разпространява текстове на бунтовнически песни и подпомага организацията на революционното дело в борбата за свободата на България. Г. Стойчков е роден през 1848 г. и е най-младият от четиримата книжари, жертвали живота си пред олтара на Отечеството. 

Хаджи Стоян ТАБАКОВ, познат като Стоян Книжаря, е вторият лъв,

български просветен деец и революционер. Заедно със свой съратник около 1864-1865 г. откриват първата в София книжарница на ул. “Златарска чаршия”, или днешната улица “Сердика”. Книжарницата доставя български книги и учебници на много училища в Софийско и Източна Македония. Книжарят и съдружникът му са в тясна връзка със Софийския революционен комитет, основан от Васил Левски в 1870 г. Заедно с Абаджията и другите двама книжари разнасят книги, карти и учебници в цялата област от Орхание (Ботевград) и Трън до Мехомия (Разлог) и Кюстендил, поддържат връзки с всички учители и по-будни българи. 

Никола Крушкин-ЧОЛАКА, третият лъв, съратник на Левски,

отново книжар и просветен деец, революционер. Държи книжарницата на тогавашния пазар “Куру чешме” (днес до ъгъла на ул. “Алабин” и бул. “Витоша”). Наред с другата литература, разпространява бунтовни и патриотични брошури. В нея често заседава Софийският частен революционен комитет. В книжарницата крие и някои Ботеви четници... 

Киро ГЕОШЕВ, роден в с. Ярджиловци, е четвъртият велик книжар и търговец, също съратник на Левски 

и член на Софийския таен революционен комитет. Заедно с Никола, Стоян и Абаджията, той се бори за Освобождението от поробителите и разпространява бунтовнически книжа. Той се е снабдил и продава бунтовническата песен “Вятър ечи, Балкан стене.” 

Обединени от общата си цел в борбата, от родолюбието си и стремежа за свобода, четиримата революционери дълго работят за каузата на освобождението. Без страх рискували живота си за святото дело. Разкрити са по време на Руско-турската освободителна война. Може би близката свобода ги е направила по-малко предпазливи. 

Демонстративно са обесени от турската власт само месец и половина преди освобождението на София 

Цяла Европа научава за този нехуманен акт на властта от френския кореспондент Дик дьо Лонли. Френският кореспондент пише за екзекутирания сред руините на старата църква книжар, че “едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката”.

А песента била “Вятър ечи, Балкан стене”. 

Инж. д-р Емил ПАПАЗОВ
/в. "Над 55"/