Днес е Лазаровден – осмият ден преди Великден (винаги събота). Православната Християнска Църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница и Великден. Отбелязва се на подвижна дата, винаги в съботата преди Страстната седмица


Според Библията, на този ден Исус отива в дома на своя приятел Лазар и разбира, че от няколко дни е мъртъв. Божият син моли сестрите на покойния да му покажат пещерата, в която е погребано тялото. Заставайки пред входа й, Исус извиква „Лазаре, излез навън” и миг по късно се появява неговият приятел жив и здрав, възкръснал от мъртвите.

Това чудо кара и най-скептичните жители на Йерусалим да повярват в божествената сила на Христос, но едновременно с това му навлича ненавистта на еврейските първосвещеници. На този ден те вземат решение при първа възможност да го уловят и предадат за екзекуция, което им се отдава съвсем скоро.

Най-характерният български обичай на този ден е Лазаруването. Момичетата, облечени в невестини дрехи взети на заем, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие. Интересното е, че лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината.

С лазаруването се свързва с гадания за бъдеща женитба. Девойките, които могат да вземат участие в него, трябва д бъдат навършили 16 години, а общият им брой не може да бъде по-малък от 14.

На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и да запеят. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите.

Лазарките пеят песни за здраве и плодородие, играят и обикалят къщите. Първата мома се нарича „предница“, втората е „средница“, чиято задача е да събира парите, а последната е „задница“. Момата, която води хората се нарича „танчерица“, а другите на хорото са „шеталчици“. Останалите лазарки са „другарки“.

Има специални песни за всеки един от членовете на семейството. Първата песен за домакина, който ги дарява с пари. След това се пеят песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете и за млада невеста. В повечето случаи лазарките се гощават в къщите с хляб, сол, лук и праз, плодове, погача.

Според вярванията момите, които не са лазарували, не могат да се омъжат.
Лазаровден се очаква с нетърпение от всички, тъй като внася пролетно настроение и всички се подготвят за Великден.

Обичаят завършва на следващата сутрин с ритуала „кумичене”, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа, се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.

Именници: Лазар, Лазарка, Лазарина