Богомил Герасимов е дългогодишен дипломат и бивш посланик на България в Мексико. Работил е и в Индия, Индонезия, Япония, Англия. Герасимов е автор на много книги, които се радват на широк читателски интерес: „Дипломация в зоната на кактуса”, „Тайнствената сила на пирамидите”, „Мистерията Ева”, „Бутилка с бръмбари от Бали” и други. Бил е близък приятел на Людмила Живкова и заедно с нея организира честването на 1300 -годишнината на България в Мексико. Наскоро излезе трето преработено и допълнено издание на книгата му „Дипломация в зоната на кактуса”.
<em>Пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Герасимов разкрива ексклузивно как става заверата с кражбата на партията ОДЦ от Любомир Павлов, Стоян Ганев, Божидар Данев, Стефан Софиянски и някои други, която ги изстреля в политическата орбита през 90-те, и кои са хората, които манипулират истините около живота и смъртта на Людмила Живкова!</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img width="300" vspace="0" hspace="9" height="250" border="0" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Bogomil_vatre1.JPG" alt="Bogomil_vatre1.JPG" />- Господин Герасимов, вие разкривате в своята книга, че партията ОДЦ, на която сте един от учредителите, е била &bdquo;похитена&rdquo; от Любомир Павлов, Стоян Ганев и др. Как се случи това? </strong><br /> - Всичко започна една дъждовна вечер през 1990 г. в кабинета на моя приятел проф. Борис Първулов. Той беше получил частична реабилитация от Тодор Живков и беше назначен за заместник-министър в Министерството на енергийно-суровинните ресурси. Секретарката му остана до късно, за да ни поднася кафета, а ние се унесохме в разговори.<br /> <br /> Темата ни беше необходимостта от създаването на нова партия в центъра, която да не се идентифицира нито с крайната левица в лицето на БКП, нито с крайната десница, в лицето на СДС. Тази идея беше споделена от някои наши приятели като съдията Димитър Попов, по-късно назначен за служебен премиер, Стоян Кадиев, Даря Табакова и още неколцина. Към това първоначално ядро постепенно се присъединиха Любомир Павлов, Илко Ешкенази, Венцеслав Димитров, Тодор Цветков, Стоян Ганев, Николай Павлов, Петър Корнажев и др. <br /> <br /> Най-голяма вреда на нашата кауза беше нанесена от Божидар Данев. Той покани тези хора в нашите редици. <br /> До нас достигнаха сведения, че все повече хора от интелектуалния елит в София, а и в провинцията, изразяват подкрепа за новата <br /> организация.<br /> <br /> Решихме да привлечем за неин председател проф. Благовест Сендов.<br /> <br /> Малко преди учредителното събрание значителна част от активистите се събрахме в неговия кабинет в БАН. Тогава взехме решение учредителното събрание в Дома на киното да бъде открито от друго уважавано име &ndash; Вера Мутафчиева.<br /> На самото събрание обаче стана ясно, <br /> <br /> <strong>че се е родило уродливо бебе <br /> </strong><br /> което само на думи ще бъде центристка партия. Залата остана потресена, когато Любомир Павлов стана и съобщи, че партията вече е регистрирана!<br /> <br /> Той прочете приветствие от председателя на СДС Желю Желев, в което се обявяваше решението на СДС да бъде приета новата партия в неговите редици! Похитителите са бяха погрижили за присъствието на голяма група клакьори, изпратени от &bdquo;Раковски&rdquo; 134, които да освиркат всеки, който се обяви против това съзаклятие!<br /> <br /> Учредителното събрание се провали, защото повечето присъстващи, възмутени от похищението на ОДЦ, напуснаха Дома на киното. Никога няма да забравя как с проф. Първулов и още неколцина от първородителите на тази партия спряхме на входа, за да изпратим гърба на отдалечаващия се академик Сендов! Тогава си зададохме въпроса този ли нерешителен човек сме смятали да изберем за председател на новата партия!?...<br /> <br /> Писмото на Желю Желев до учредителното събрание беше прочетено на 21 април 1990 г., което говори, че регистрацията на новата пратия вече е била факт. И тя бе извършена в противоречие с установената практика и законните правила, зад гърба на учредителите, и то не от друг, а със съдействието на един от пламенните защитници на центристката идея &ndash; съдията и бъдещ служебен премиер Димитър Попов. И това е станало в същите часове, когато проф. Първулов и редица от активните посетители на неговия кабинет, в това число и моя милост, бяхме в БАН при акад. Благовест Сендов. <br /> <br /> В един момент Стоян Ганев, Любомир Павлов и Венцеслав Димитров се изправиха и заявиха, че им се налага да излязат. За претекст им послужи някакъв смътен ангажимент около провеждащите се тогава преговори на Кръглата маса. Академикът изрази учудване, че и той участва в Кръглата маса, но никой не му е казал за подобни ангажименти.<br /> <br /> А всъщност, както по-късно разбрахме, по същото това време тримата юнаци са имали уговорка за регистрация на партията ОДЦ в съда! <br /> След провала на учредителното събрание в Дома на киното <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>разбрахме за предателството на Димитър Попов</strong></span><br /> <br /> Първулов му се обади и го попита: &ldquo;Митко, защо направи това?&rdquo;. И той веднага намерил оправдание: &ldquo;Да, направихме регистрацията, но те дойдоха и ми казаха, че ти си ги пратил&rdquo;&hellip;<br /> <br /> Когато подготвях третото издание на книгата си &ldquo;Дипломация в зоната на кактуса&rdquo;, седях една сутрин с проф. Първулов и с него се опитвахме да възстановим някои спомени от онези години, когато отвлякоха нашето &ldquo;бебе&rdquo; ОДЦ. Професор Първулов ми разказа много интересна история. Той ме попита: &ldquo;Спомняш ли си студената сутрин на 22 април 1990 г. - деня след учредителното събрание? Точно в 11 часа при мен в министерството дойде Николай Павлов, лека му пръст. Стори ме се много притеснен, брадичката му трепереше, като говори. Попитах го доволен ли е от &ldquo;демократичното&rdquo; събрание. Не ми отговори. Каза, че идва от &ldquo;Раковски&rdquo; 134. Оттам го изпратили да ме предупреди, че трябва да се оттегля! Да забравя ОДЦ и всичко, което сме говорили в моя кабинет! Иначе щели да се разправят с мен!&rdquo;. <br /> <br /> Попитах Първулов: &ldquo;Кой го е изпратил? Желю Желев?!&rdquo;. Той ми отговори: &ldquo;Не вярвам, такива заплахи не са в негов стил! При него има доста солови играчи&rdquo;. Не каза как са казали, че ще се разправят с мен &ndash; политически или физически! Предполагам, имаше предвид и двете! Ако е политическа разправа, защо ще се притеснява!? Казах му да предаде, че ми е съобщил предупреждението.<br /> <br /> <img width="500" vspace="0" hspace="0" height="348" border="0" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Bogomil_vatre2.JPG" alt="Bogomil_vatre2.JPG" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>1981 г. Людмила Живкова и посланикът ни в Мексико Богомил Герасимов по време на честването на 1300 години България в страната на маите</strong></span><strong><br /> <br /> - Възмутен сте от манипулирането на истините за живота и смъртта на Людмила Живкова. Прибавяте нови шокиращи факти в новото издание на скандалната си книга... </strong><br /> - Ще спомена имената на двама журналисти - мъж и жена. Мъжът е Крум Благов. Заглавието е обещаващо - &ldquo;Какво уби Людмила Живкова?&rdquo;. Но авторът му не си е дал труда да научи какво е правила Людмила Живкова през първите дни на март 1981 г. в Мексико. Няма как да не цитирам неговата версия за пребиваването на тази жена в страната, където бях посланик по това време:<br /> <br /> &ldquo;В края на февруари 1981 г. Живкова отива на едноседмично посещение в Мексико. Там изпада в криза, която трае с дни. На 3 март тя не излиза от стаята си, всички предвидени за деня срещи са отменени. Викат спешно Иван Славков от София. Външно министерство го командирова заедно с шефа на протокола Борис Джибров. Живкова обаче се заключва в стаята си и не иска да пусне мъжа си. Според Живко Попов тя овтаряла: &ldquo;Няма да отворя, ще се самоубия!&rdquo;. Накрая Иван Славков влиза в стаята през балкона и успява да я успокои. След това според Левчев тя била лекувана от &ldquo;някакъв си съветски лекар&rdquo; /!?/&rdquo;.<br /> В този текст няма нито дума истина! Всичко е <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>измислено, изкълчено, заредено с помия... </strong></span><br /> <br /> Авторът вероятно знае, но премълчава защо Людмила Живкова отива на посещение в Мексико и какво е станало там на 3 март 1981 г. И той като почти всички други се е нагърбил с неблагодарната задача да доказва, че тази слаба на вид, но изпълнена с енергия млада жена, отива с делегация в страната на маите за всичко друго, но не и да присъства на първото в света официално честване на 13-вековния юбилей на българската държава! За мен е непонятно чувството за безотговорност на такива &ldquo;автори&rdquo;, и на онези от нейното обкръжение, които я придружаваха в тази презокеанска мисия. Нека всеки сам да си отговори защо никъде, включително и в телевизията, не се намират кадри от това честване и посещението на Людмила в Мексико!...<br /> <br /> Въпросният журналист Крум Благов твърди, че проф. Сивчо Сивчев - лекарят, който уж извършил аутопсия на Людмила, му е дал единствено интервю преди смъртта си. По мое мнение това е въображаемо интервю, защото не мога да си представя един толкова упорит и уважаващ себе си патолог ще се отметне от категоричната позиция, че ще отнесе в гроба си истината за смъртта на Людмила Живкова...<br /> <br /> Ето какво този доктор уж казал на Благов: &ldquo;... Тя се бе върнала наскоро от Мексико. Там получава пристъпи на нервно разстройство, свързани с уврежданията на мозъка при двете катастрофи. Тя е получавала многократно такива пристъпи, може би при претоварване... Причина за смъртта е травмена болест на мозъка, което всъщност е медицинската диагноза. Тая болест е довела до пристъпа в Мексико и други пристъпи.&rdquo;<br /> <br /> Откъде проф. Сивчев знае, че в Мексико Людмила Живкова е получавала пристъпи? Възможно ли е след такъв пристъп изведнъж да се надигне и да се яви пред хората от нейната делегация в отлично настроение, готова за нови подвизи? Ще се намери ли лекар, който да потвърди, че човек с такива пристъпи е в състояние за няколко часа да се преобрази и да изглежда в чудесно здраве, да предизвика възхищение и овации в град Пуебла, в резиденцията на губернатора? Не вярвам, че проф. Сивчев е говорил толкова непрофесионално <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и се е отправил към гроба, оставяйки тайните си в ръцете на един журналист манипулатор!</strong></span><br /> <br /> Името на жената, която искам да цитирам, е Даниела Кънева. Поставям я наравно с Крум Благов. Тази госпожица не знае или умишлено премълчава защо Людмила се вдига на уморителното пътуване до Мексико. Ето как пише тя за ролята на Людмила в първото честване на нашата 1300-годишнина: &ldquo;Познавам Богомил. Той завърши английска филология и ми е бил стажант. Той беше посланик на България в Мексико, дори мисля, че по времето на последното посещение на българска делегация начело с Людмила Живкова, той беше посланик там. Доколкото си спомням, след това го отзоваха и беше изпратен като редови редактор във в.&ldquo;Вечерни новини&rdquo;, който не беше сред първите три-четири вестника по онова време. Какво ли сега го кара да се рови из миналото?&rdquo;<br /> <br /> Кънева прави внушения, че аз съм бил наказан, само и само да омаловажи участието на Живкова в празниците за 1300-годишнината на България в Мексико! Думите й са ярко доказателство защо по времето на Наполеон, ако имаше тогава журналисти като нея, никога не би се разбрало, че е загубил битката при Ватерло! <br /> <br /> Спекулации прави и Костадин Чакъров, който в миналото е бил съветник на Тодор Живков. В едно негово интервю се научава красоноречивият факт, че никога не е бил близък с Людмила Живкова! Забравил ли е, че, освен на Тодор Живков, е бил съветник и на Людмила Живкова? Защо се прави, че я е срещнал &ldquo;един път&rdquo; в Москва? Може ли да си съветник на някого, без да го познаваш?!... Това обаче не му пречи да прескочи като бегач с препятствия следния въпрос: &ldquo;Мистерията около нейната смърт &ndash; някои казват, че е убита, други казват други неща?&rdquo;. Ето и отговора на Чакъров: &ldquo;Не, не, оставете, чист медицински нещастен случай, тя имаше непрекъснато главоболие от катастрофата, което се засилваше, утихваше и т. н. Имаше силна, силна преумора, особено изтощителен режим &ndash; нехранителен, нездравословен, не спазваше лекарски предписания. Всичко друго са идиотизми &ndash; че Брежнев я убил, че баща й я убил...&rdquo; <br /> <br /> В &ldquo;Мемоари&rdquo;-те на Тодор Живков много малко се говори за Людмила и за нейната смърт. Тук не може да става дума за някаква скромност или сдържаност. Но има един много показателен текст, който трябва да се прочете няколко пъти: &ldquo;Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа дали кончината на дъщеря ми Людмила е била естествен резултат от изчерпване на жизнените й сили, или е имало някакво външно &ldquo;вмешателство&rdquo;. След смъртта й прегледаха и провериха всички лекарства, които по лекарско предписание Людмила бе приемала. Липсваха само две хапчета. Жената, която е била във вилата в Бояна, твърдеше, че дъщеря ми не е починала в банята...&rdquo;<br /> <br /> Ето как хитро се подхвърля идеята за някакво неидентифицирано &ldquo;вмешателство&rdquo; от страна на секретни обекти. От тези думи човек може да си помисли, че този човек се прави на паднал от небето и смята всички свои сънародници за малоумни. Той не знае ли, че неговият роднина акад. Атанас Малеев е бил председател на аутопсията на Людмила? Нима той не му е докладвал още тогава, че нещо намирисва на гнило, ако е имало и следа от чуждо &ldquo;вмешателство&rdquo;, и да се нареди щателно разследване!?<br /> <br /> Втората част на текста на Живков е още по-трагична: Людмила била глъгнала само две хапчета и &ldquo;жената във вилата&rdquo; твърдяла, че дъщеря му не била починала в банята! Е, добре, а къде е починала тогава? Щом тази жена твърди, че е починала на друго място, сигурно знае кое е това място? Защо не е питана? Защо не го е казала?<br /> <br /> Ето какво разказва Мурджев за трагичния ден. Людмила го вика в &ldquo;Боровец&rdquo; и му казва: &ldquo;Пригответе колата, заминаваме за София!&rdquo;. Качват се и тръгват. Мълчание. Мурджев я пита по някое време: &ldquo;А кога ще се връщаме?&rdquo;. Отговорила: &ldquo;Аз ще ти кажа&hellip;&rdquo;. Пристигат в резиденцията в Бояна, Людмила веднага проверява за &ldquo;Дормопан&rdquo;. Оказва се, че няма. Праща го да купи от аптеката в Правителствена болница. Мурджев отива и купува две опаковки и й ги дава. Тя влиза в малкото басейнче в банята. Мурджев и шофьорът са в будката на пропуска във вилата. <br /> <br /> Телефонът иззвънява. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Чува се писъкът на камериерката! Отиват и виждат, че тялото й плува в басейнчето! </strong></span><br /> <br /> Издърпват я на пода върху плочките. Мурджев проверява на няколко места пулса й. Обаждат се на Ани Младенова /медицинската сестра, която се е грижила за семейството на Тодор Живков &ndash; б. а./. Тя идва, вижда празна опаковка от &ldquo;Дормапан&rdquo;, прибира я, вади две хапчета от пълната и я оставя! Това самата Ани Младенова казала на Мурджев, че е направила! Младенова е предупреждавала неведнъж Мурджев, че трябва да пази пълно мълчание около смъртта на Людмила. <br /> <br /> Във всяка нормална държава следствените органи щяха да изяснят кой е купил приспивателното, кой и защо е подменил изпразнената опаковка, какво е намерено в стомаха и в кръвта на аутопсирания труп. Манипулирането на доказателства е престъпление, което навсякъде се наказва със затвор. Ани Младенова не само, че не е била привлечена под отговорност и вкарана в затвора, но продължава да се радва на голяма власт и облаги!<br /> <br /> А Тодор Живков пише: &ldquo;Липсваха само две хапчета. Жената, която е била във вилата, твърдеше...&rdquo;<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>В крайна сметка кой лъже и кой казва истината?</strong></span><br /> <br /> За мен ще остане загадка в загадката защо лекарите, които са били в контакт с трупа на Людмила от 19 или 20 часа на 20 юли, които са извършили аутопсията, ако изобщо е имало такава, станаха съучастници в голямата лъжа?...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong><br />