Людмила Гурченко - десетки блестящи роли, 7 сватби и безброй любови
Цял живот мечтае за сцената, популярността, за принца на бял кон
Людмила Гурченко е истинска легенда, а животът й e достоен за кинолента. Актрисата е сравнявана с най-големите световни звезди на XX век. “Гара за двама”, “Карнавална нощ”, “Пет вечери”, “Сибириада”... са само част от великата й филмова кариера.
Родена е в Харков на 12 ноември 1935 г. Бащата й Марк е типично селско момче, конярче в колхоза, но с музикална дарба. С акордеона си стига чак до Филхармонията, припечелва допълнително като акомпанира по училищата. Там среща Елена - деветокласничка с “позорен” дворянски произход. Момичето напуска дома си и училището, жени се и ражда Люся.
Още като бебе, баща й Марк Гаврилович орисва Людмила да бъде актриса, звезда. Когато започва Втората световна война, той я води в Москва, въпреки бомбардировките. Според него детето трябва да види всичко с очите си - и хубавото, и страшното. От детството си Люся мечтае за сцената, за популярността, за любовта и принца на бял кон. И всичко се сбъдва, но преди това тя трябва да преживее войната, глада, студа, оглушителния успех след първата си роля в киното и последвалия провал след това.
Безгрижните й дни приключват, когато е на пет и половина. Войната я учи да пее, признава по-късно в книгата си “Моето възрастно детство” Людмила. Баща й заминава на фронта, а майка й трябва да се справя сама. Харков е превзет от немските войници.
В двора на къщата им се събират хитлеристи и тя пее с цяло гърло пред тях - така, както татко й я е учил
Има и награда - гореща супа, най-вкусното нещо на света. Музиката ги спасява, а Люся пораства, развива качества, присъщи на зрелите хора. Жаждата й за слава я крепи в трудните моменти...
Всички помисли на Люся от Харков са отправени към Москва - към ВГИК (първият в света държавен киноинститут). Влиза от раз в класа на знаменитите Сергей Герасимов и Тамара Макарова. Ролята й на Леночка Крилова, в знаменития филм на Елдар Рязанов “Карнавална нощ”, я прави звезда за една нощ. В тази музикална новогодишна комедия Люся се вихри, както само тя умее.
Пее и танцува - изтъкана от страст, и зрителите онемяват. Тя е толкова зашеметяваща, че буквално за едно денонощие след премиерата на филма в Москва целият Съветски съюз се влюбва в стройната красива девойка с пленителна усмивка и бляскави очи. В Леночка Крилова с черната рокля и белия маншон. Люся, както всички я наричат, постига мечтата на баща си.
“Искам да играя на сцена. А всички хора да плачат и да се смеят”
Това е най-голямата мечта на кокетката. Цял живот тя работи за нея. Роли, слава, аплодисменти - получила е всичко. Много пъти тя се чувства забравена, ненужна и въпреки това гледа и върви напред.
Месеци след главозамайващия успех във филма “Карнавална нощ” за Люся започват големите неприятности. В страната смятат, че тя вече е богата кинозвезда. Получава писма с молба за финансова помощ.
Никой не знае, че Люся е бедна студентка, че има само едно палто и се вози на тролейбус
По това време от КГБ се опитват да вербуват красивата и своенравна артистка. Тя обаче категорично отказва да доносничи. И кариерата й влиза в застой. Партията я порицава, критиката също. В характеристиката й пише - “несериозна, еднодневка, престанете да я снимате, забравете я.” И в Москва спират да я снимат. Вратите на всички киностудии са затворени за нея. Гурченко е забравена. В московските вестници започват да се промъкват статии за “нечестната и жадна за пари актриса”. В харковските газети пък я наричат “Парвенюто от улица Клочкова”.
Девет години тя снима във второстепенни филми и за да се чувства пълноценна актриса, намира утеха в театъра
През това време обаче страстта и любовта не я оставят. Първият й брак е със студентската й любов - режисьорът Василий Ордински. Семейство са само една кратка година и после никога след това не говорят един за друг пред хората.
Писателят Борис Андроникашвили й слага брачна халка през 1958 г. Андроникашвили учи във факултета за сценаристи, срещат се случайно в столовата на ВГИК. Виждайки го, тя онемява - истински Лоурънс Оливие, мъжът на нейните мечти. Красавец, умен, интелигентен, талантлив, с изискани маниери, хладен, ироничен - всичко, за което е мечтала от детството.
Той е син на известния писател Борис Пиелник и грузинска актриса с княжеска кръв, негови близки роднини са популярните режисьори Георгий и Елдар Шенгелая. Във втория брак Гурченко се втурва с главата напред. В Борис тя вижда идеала за мъж и баща. И макар Люся винаги да е пазила фигурата си, решава да роди.
Но съдбата й нанася удар Дъщеря й Мария идва на бял свят в Харков, но момиченцето е със заешка уста. Налага се операция и всичко минава добре, но когато актрисата пристига в Москва с двумесечната Машенка на ръце, никой не ги чака на гарата, злите езици мълвят за изневяра. След края на двугодишния й брак с Борис започва голямата депресия за Гурченко и в личен, и в професионален план.
Без любов Люся не може да живее. През това време за кратко е в известния московски театър “Съвременник”, където не получава никаква значима роля. Но там тя преживява нова страст - поредния любовен роман с известния актьор красавеца Игор Кваша. И... Гурченко отново се втурва в живота.
За личния й живот се носят легенди. Дъщеря й Маша все по-често ще остава сама и ще контактува с баба си. Вкъщи започват да се появяват различни мъже. И първият й нов “баща” става актьорът Александър Фадеев-младши. Той е доведен син на един от най-знаменитите съветски писатели Александър Фадеев (автор на романа “Млада гвардия”). За нея Саша е добър човек, който обаче е сгрешил професията си и затова е непрекъснато неудовлетворен. Фадеев се оказва пияница и ревнивец.
Семейният им живот едва не завършва с трагедия, когато той стреля по Люся и по случайност всичко се разминава
Следват още връзки, в които Людмила се втурва непрекъснато с нейната влюбчива натура - през 1964 г. тя има връзка с актьора Анатолий Веденкин, а на следващата година се омъжва за художника Борис Диодоров. Бракът им не изтрайва и година и дори не се споменава от биографите на актрисата. Твърде кратък е, но е факт, че Диодоров и Гурченко подписват в гражданското. Творческата криза е очевидна, а за Люся най-характерното нещо в такъв период е, че обикновено се омъжва.
По думите й тя прави една от най-големите грешки в живота си - през 1967-а се появява съпруг номер 4. Избраникът е Йосиф Кобзон. Певецът мечтае за дете и умолява Люся да роди, но тя категорично отказва! И започва да го ревнува от неговите многобройни поклоннички. Двамата не говорят за отношенията си, може би за да запазят достойнството на всеки от тях, но е факт, че след развода им двете големи звезди на Русия никога повече не си проговарят.
Съпруг № 5 - музикантът Константин Купървайс е 14 години по-млад от Люся, но остава до Гурченко цели 19 г. Той става баща за самотната Маша, акомпанира на звездната си съпруга и обслужва кариерата й. Константин не си позволява да бъде краен след раздялата. Пред медиите обяснява, че връзката им просто се е изчерпала.
Творческата кариера на Гурченко се променя чак след излизането на мелодрамата “Стари стени” (1974 г.). В ролята на директора на тъкачна фабрика Анна Смирнова след цели 17 години Людмила Гурченко се завръща категорично в голямото кино, за да остане там като една от най-сниманите актриси.
След това, вече като звезда, тя смело експериментира - може да се види и в драми като “Двадесет дни без война”, и в музикални филми като “Мам”. Актрисата е толкова уверена и обичана, че захвърля суетата. Позволява си да играе самотна, некрасива дори, но безкрайно вълнуваща в “Обратна връзка”, “Пет вечери”, “Любимата жена на механика Гавраилов”. На средна възраст отново прави паметна роля, благодарение на Елдар Рязанов.
“Гара за двама” е истински дар за актрисата, която вече е в категория “без възраст”
Предстоят й още големи филми -“Любов и гълъби” и “Чуй, Фелини”.
През 1993 г. тя заживява с продуцента Сергей Сенин, който е почти 25 г. по-млад от актрисата. Той не се разбира никак с дъщеря й Маша, която вече е зряла жена. В живота си Людмила Марковна има още една роля - на майка и баба. Роля, която не й се получава. Една от трагичните страници в живота на семейството е смъртта на единствения й внук Марк, който умира на 16 години от свръхдоза хероин. Изтерзана от болката, тя не може да преживее загубата и обвинява за това дъщеря си.
Сложните отношения между майка и дъщеря се превръщат в няма война, продължила цели 19 години. Людмила сама признава, че никога не е била истинска майка. “Актрисите не трябва да стават майки, човек трябва да се отдава или на професията, или на децата. Лично аз избрах професията”, споделя тя в интервю.
На прага на 70-годишния си юбилей актрисата се обръща към своите зрители - с признание за единственото нещо, което със сигурност е имала и има в този живот, отлитащ като дим: “Живея и работя за вас! Когато съм в кадър, аз предчувствам кога ще се усмихнете и кога ще заплачете, гледайки екрана. А вашите аплодисменти, за мен са като полет в небето, като наркотик, като водка, като адреналин.”
Несломимото сърце на Людмила Гурченко спира да бие внезапно на 30 март 2011 г. Когато умира на 75-годишна възраст, тя изглежда като момиче. Пластичните й операции са безброй. Месец преди смъртта си Людмила се среща с 35-годишния стилист Аслан Ахмадов (казват, че той бил последната й тръпка, но кой знае).
Тя му показва любимата си бяла рокля и го моли да я погребат с нея. Последната й воля е да бъде погребана до внука й Марк и родителите й. Повелята й не е изпълнена. Полагат тялото й в Ново-Девическото гробище - на алеята с други известни имена. Тя почива редом с легендарния Вячеслав Тихонов - като метафора на живота й, посветен на сцената.
Подготви Паулина БОЯНОВА