Людмила Йорданова, БРЦК: Удовлетворени сме от решението на БСП за референдум относно джендър идеологията, ще помагаме с всички сили

„Основният риск от приемането на Истанбулската конвенция е да се обърка възпитанието на българските деца окончателно. Определянето на това какви сме ние в живота, става по пример – децата следват възрастните в своето поведение.  Ако тези възрастни не са собствените им родители, не са учителите им, какво следва, за какво и в името на какво?  Когато имаш мама и татко, а не „родител 1“ и „родител 2“, ти имаш хора, с които общуваш пряко, топло.  Има майка, баща, дете, има грижа за това дете, има общност, в която израства детето.“ Това каза Людмила Йорданова от Българския родителски централен комитет (БРЦК), който ще вземе участие в инициативния комитет за провеждане на референдума относно джендър идеологията, организиран от БСП.

„Бяхме много удовлетворени от срещата с БСП, защото вече знаем за приетата Резолюция от Европейския парламент, която има за цел да наложи  на шестте страни, които не са ратифицирали до момента Истанбулската конвенция, да го направят по външен път. Това е пълно противоречие с начина, по който е организиран ЕС някога. Не разбирам какво европейско и евроатлантическо има в това някой да налага на някого нещо насила – това не е демокрация и не е обединение в името на свобода“, каза Йорданова в ефира на БСТВ.

„Сега най-голям враг за съвременния Европейски парламент и за Европейската комисия се оказва именно да държиш на семейството и на неговите християнски ценности. Това е удивително“, допълни тя.

По думите на Йорданова, се работи за разкрепостяването на човека, а като образец на поведение се утвърждава пошлостта. „Би било хубаво тези, които ни насаждат тази тенденция, да си спомнят края на Великата Римска империя – тя е погинала именно от разврат и пошлост“, припомни тя.

„Родителите са обвинени по презумпция, че насилват своите деца. Напълно е обърната парадигмата и това, което в момента се проповядва, е, че израстването на децата и утвърждаването на техните права, може да става без задължения и вън от семейството - това е абсолютно недопустимо. Изграждането на задължения, умения, на социално поведение се градят точно в семейството“, категорична бе тя.

Като пример Йорданова посочи конкретен случай, за който разказва адв. Петър Николов, при който момиче, обявява майка си и баща си за клошари на т.нар. „телефон на доверието“, след което то веднага е отведено от институциите. „Причината е, че майката живее с втори съпруг и те отказват да закупят на детето скъпа вещ. Когато при делото момичето се опитва да изрази своето мнение, че не иска, плаче, гушка се в майка си, никой не зачита нейното мнение“, разказва Йорданова.

По нейните думи, внушенията, които стоят зад официалната версия, че обществото ни трябва да се справи с насилието над деца, са, че всяко дете в България е в риск. Йорданова посочи още, че според това, което Истанбулската конвенция въвежда като понятие за домашно насилие, се оказва, че насилието е нещо напълно обтекаемо - то може да бъде физическо, психическо, икономическо и да се изразява чрез действие или бездействие.

„Както се опитаха да го формулират и в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие, който не мина в предишния парламент. Под едни красиви думи, всъщност се измества въпросът към това, че детето, каквото и да направят неговите родители, се чувства зле и това означава, че може да се оплаче на всеки друг извън семейството си, но не и на родителите си. Нещо повече, в диплянките за този „телефон на доверието“ намирахме – „Не казвай на мама“, „Не казвай на тати“, а на кого да каже детето?“, попита тя.

Йорданова посочи, че родителите на децата от едно от елитните столични училища, е трябвало да бъдат осведомени за създаването на ЛГБТИ клуб там, така както е трябвало да бъдат осведомени и родителите в Перник, чиито деца се оказват, че получават ранно сексуално образование, като едно от нещата, които тренират, е да се целуват, да се опипват, да опознават тялото си.

„Готвят ни да бъдем едни биологични безполови същества, които изпълняват послушно всяко нещо, което им се даде като команда. Дори т. нар. COVID-19 пандемия беше управлявана по този начин и тя смачка първо децата ни. В момента през децата се прави това, което не могат с нас възрастните да направят. Всичко, което се случва, толкова противоречи на здравия разум, че е невъзможно да бъде обяснено на хората от моето поколение, то изглежда нелепо“ , каза още тя.

Според Йоранова, децата трябва да съзреят емоционално и да изградят характер, преди да започнат да се опознават физически. 

„Травмираните, изплашените хора, неминуемо попадат в ласкавите грижи на едни много богати организации, които получават за това парите от нашите данъци. Общо взето това е формулата. Може икономиката иначе да се срине, но хора, които имат потребност да получат помощ– има“, посочи още тя.

„Едно от нещата, които най-много ни изуми в Закона за защита от домашното насилие, беше именно това, че стигат до там, че си представят детето да реагира само срещу насилник, който е съпруг на родител.  Родителят е този, който решава. Хората, които ни придвижват в тази посока, са забравили, че човек не се гради от това, че му е лесно и приятно, а от балансът между права и задължения“, посочи тя и даде пример, в който майка отказва да запише детето си за екскурзия в Китай, докато пътуват в трамвая, а след два дни са повикани в социалната служба, за да дадат обяснение защо неглижират детето си.

„Кое възпитава повече – на всяка цена да удовлетвориш нещо или детето да знае, че трябва да се простира според това, което животът ти предлага“, попита тя.

„Ние сме удовлетворени от решението на БСП за референдума и ще помагаме с всички сили за този референдум, защото той ще даде възможност на всеки човек да каже какво иска чисто по човешки да представлява всеки до него“, заяви Йорданова.

„Не смятам, че абсолютно е виновен законът, виновен е рефлексът, който имат нашите правоизпълнителни органи – тези, които трябва да реагират. Няма лошо да се реагира на изразено насилие, но не може това насилие да го определя жертвата субективно. В нашата организация имаме бащи, които с години не могат да видят децата си, заради това, че те са обявени за насилници според декларация от съпругата и този тормоз е формулирани като психически, финансов и т.н. - и въпреки че децата са в прекрасни отношения с тези бащи, те не могат да бъдат заедно“, коментира тя.