Магдалинчев: Попитах Лозан Панов за системата за случайно разпределение на дела и останах учуден от отговора му

Представляващият ВСС Боян Магдалинчев е попитал председателя на ВКС Лозан Панов не е ли констатирал, че системата за случайно разпределение на делата има проблеми, съобщи Магдалинчев пред Канал 3.

„На пленума на ВСС в четвъртък поставих пред г-н Лозан Панов, който от 2015 г. е председател на ВКС и после председател на съдийската колегия на ВСС, въпрос.

Попитах го: „Вие не констатирахте ли, не установихте ли някакви проблеми във връзка с тази система?”. Буквално отговорът на г-н Панов беше, че това е проблем на ВСС. Казах му, че е член на ВСС по право. Отделно от това, след последните промени на Конституцията председателства и съдийската колегия, зад която стоят съдилищата в България.

Той продължаваше да отстоява позицията, че не е негова работа на което аз много се учудих”, разказа Магдалинчев.  

Централизираната система за случайно разпределение на делата в съдилищата, която действа в момента, е внедрена на 22 май 2015 г. Била е създадена като временна. „Още миналата година започна дебат, предизвикан и от министъра на правосъдието, и от някои членове на ВСС, да се тества системата и да се види дали е уязвима или не.

Сключихме договор с фирма „Аматас”, която да тества системата за сигурност.

До 2014 г. действаше старата сисема за случайно разпределение на делата, разработена от ВСС. Може би събитията в СГС са породили необходимостта от тестване на сигурността на тази система.

Тогава имаше изявление на френския посланик у нас за т.нар. „гнили ябълки”. Тоест имаше съмнение в случайното разпределение на делата, поради което обществената нагласа беше, че трябва да се провери ефективността на системата към онзи момент.

Доколкото съм запознат с протоколите от заседанията на ВСС от 2014 и 2015 г., се решава, че системата не е достатъчно сигурна и защитена, поради което е необходимо да се внедри нова. Тогава се възглага на фирма „Смарт системс” нова система. Договорът е сключен на 29 декември 2014 г. И тъй като е била с временен срок на действие, не е имало гаранционен срок на нейната поддръжка.

От одитния доклад, който ВСС получи сега през март, се установи на практика, че при тази система акцент не е била сигурността на системата. Тя е била за срок от около половин година, но така или иначе остава и продължава да работи и в момента”, обясни Магдалинчев.
Той допълни, че на 12 март т.г. фирмата одитор на системата е изпратила доклада си във ВСС.

В сключения договор между ВСС и фирмата има клауза за конфиденциалност на данните, които съществуват в одитния доклад и затова те не могат да бъдат публично достояние. Другата пречка е образуваното досъдебно производство от прокуратурата. „Още щом беше подписан дневния ред на пленума на ВСС за 9 април от министъра на правосъдието, аз разпоредих на администрацията на ВСС одитният доклад да бъде изпратен на личните имейли на членовете на съвета. Той не е недостъпен за тях.

Г-н Панов два пъти дойде при мен и поиска публичното разгласяване на доклада. Аз казах, че няма да го разглася поради тези две обстоятелства, няма да го кача на сайта на ВСС. Последва официално писмо от него и с изрична резолюция отново отказах да разглася доклада. В противен случай нося отговорност, още повече без разрешението на прокурор.  

На пленума на ВСС се обърнах към г-н Панов и хората, които застъпваха тази тема – г-жа Дишева и г-жа Керелска, казах: „Добре, вие имате доклада. Защо вие не го предоставихте на журналистите и не го разгласихте публично?”. Нито един от тях не взе отношение по този въпрос. А се искаше от мен да наруша клаузите за конфиденциалност”, разказа още Магдалинчев.   

Заключенията на одита, поръчан от ВСС, са за уязвимости в системата за случайно разпределение на делата в 23 позиции: с висок риск на уязвимост са 11, 2 със среден риск и 9 с нисък риск.

Назначената от прокуратурата компютърна експертиза има за задача да провери конкретно дали, кога и откъде е имало опити за проникване в системата.