Магическият образ и мистериозната смърт на Яна Язова възкръснаха в роман

Енигматичната красавица Яна Язова - една от най-интересните български писателки на всички времена, стана героиня на роман. Боряна Дукова, вдъхновена и от личността, и от творчеството на Язова, описа живота й в книга - “Извън редовете - Романът на Яна Язова”.

Авторката проследява мистериозната съдба и загадъчната смърт на жената, разтуптяла сърцето на големия ерудит проф. Александър Балабанов. И не само неговото! Яна Язова е една от най-популярните писателки у нас преди 1944 г. Рожденото й име е Люба Тодорова Ганчева. Пръква се на белия свят на 23 май 1912 г. в Лом. Произхожда от семейство на учители. Баща й, Тодор Ганчев, е доктор на философските науки, завършил в Цюрих. Майка й Радка е дъщеря на почтения търговец от квартал Бешикташ в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом от Калофер, чийто баща - Христо Стоев Дрянков, е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Левски. 

Тя учи в Лом, Видин и Пловдив, после завършва Първа девическа гимназия в София и славянска филология в Софийския университет. Специализира в Сорбоната през 1937 - 1938 г. 
Големият покровител на бъдещата литературна звезда е проф. Александър Балабанов - той измисля псевдонима й, напътства я и осуетява сватбата й с милионера Джон (Ганчо) Табаков. Причината? Балабанов е влюбен в Яна. Отношенията между двамата предизвикват обществен скандал поради 33-годишната разлика във възрастта им, а за Яна се говори като за “единствената правописна грешка на проф. Балабанов”. 

Те се срещат, когато красивата поетеса е на 18, а той - на 51 години. Вече е женен за германката Лия и има две дъщери. Яна е респектирана от авторитета и ерудицията на Балабанов. Осмелява се да иде в кабинета му, за да му прочете стихотворенията си. От този ден до края на живота си той покровителства младата жена. Ускорява излизането на нейните книги. Двамата са всеки ден заедно, а когато не успяват, си пишат. Запазена е огромна кореспонденция между двамата в период от 15 години. В писмата си професорът моли красавицата да му бъде вярна, често завършва с думите: “Целувам всички сребърни звънци в гласа ти” 


Яна Язова и проф. Александър Балабанов - една любов, за която се разказват легенди 

Неговите приятели смятат, че без Балабанов Яна е кръгла нула и прави кариера на негов гръб. Тя моли Александър да узаконят връзката си. Той внася молба за развод в Светия синод, но съпругата му Лия категорично отказва да му го даде.

Младата Яна е плътно до Балабанов и на 35-годишнината от неговата университетска дейност. Приказките на злите езици, че тя стои до учения, за да изпъкне в неговото обкръжение, опъват нервите й. Тя решава да избяга от своя покровител. През 1937 г. Яна тайно заминава при художника маринист Марио Жеков в Созопол. С него има дълга и страстна любов. Балабанов е потресен. Пише до Созопол писмо след писмо, но отговор не идва. Той моли телефонистките да й съобщят, че ще се съсипе като писател, ако тя не се върне при него. Отчаян, професорът тръгва за Бургас, там моли поета Петко Росен да му намери гемия, с която да отплава за Созопол. Петко го увещава да изчака сутринта, но Балабанов не чака. Преди разсъмване подкупва лодкари на кея и наема лодка, с която сам гребе към любимата. На другия ден се връща в Бургас с насинено лице. След месеци в София пак забелязват Яна и Александър Балабанов заедно. Те се сдобряват, но за кратко време. Язова узнава, че той е оттеглил молбата си за развод, и решава да скъса напълно с професора. В книгата “Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов” има едно писмо на професора, в което четем: “Любовта ни на теория е невъзможна, но в действителност е жива”.

Язова все пак се омъжва - през 1943 г. минава под венчило с инженер Христо Йорданов, заможен човек, един от ръководителите на Радио София, живял 16 години във Франция. Той умира през 1959 г. 
Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат. Първите й три книги са стихотворни сборници. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. 

В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно - гамени, просяци, циганки, проститутки 

Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. След 9 септември 1944-та Язова отказва да се присъедини към писателите, приели социалистическия реализъм. През 1960 г. тя за пръв път излиза от изолацията, представяйки ръкописа на романа “Левски” на издателство “Народна култура”. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно отказва да го издаде. Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тялото й е открито полуразложено през август в дома й на улица “Раковски”. Дневникът е разтворен на масата. 


Боряна Дукова превърна писателката Яна Язова в героиня на роман. 

След смъртта на Яна Язова изчезват оригиналите на неиздадените й романи, писани в периода 1944-1974 г. 

Заформя се интрига, в която нечистоплътно е забъркан големият писател Николай Хайтов, без той да има никаква вина 

Величка Филипова, началник на архивите, успява да изпрати свои служители, които прибират всичко, намерено в жилището. Там са и черновите на неиздадените й романи, благодарение на които от 1987 г. нататък творбите излизат с името на авторката си. 

Апартаментът на Яна Язова е даден на Димитър Алтънков от УБО, който е бил личен фотограф на Тодор Живков 

“Познаваме Боряна Дукова като един от най-добрите автори на криминални романи и трилъри у нас. Тя споделя: “Магическият образ на тази жена ме преследваше дълго време и накрая проговори. Това е една жена извън канона. Не само заради скандалната си връзка с 33 години по-възрастния от нея проф. Александър Балабанов - тя е извън редовете, защото изгрява много млада като литературно дарование. Предизвиквала е фурор и с появата, и с поведението си. Но скоро настъпва един преломен момент и 30 години за нея не се чува нищо. Някои го наричат организирана забрава. Живее сама, не спира да пише, пише неотклонно с пълното съзнание, че творбите й няма да видят бял свят. Пример на нравственост и непреклонност, на човек, който не се спира пред нищо, върви по пътя и в крайна сметка възкръсва. Тя никога не е спряла да работи, да се труди и смятам, че е платила много висока цена за това”, заключава Боряна Дукова. 

Елиана МИТОВА
/вестник "Над 55"/