Магията на Родопа планина, претворена в картини

Десетина картини с топли есенни цветове препасаха като родопска престилка салона, в който се откри IV Фестивал на българската книга в Брюксел. Изложба с красиво име “Престилката” представи светоусещането на Елица Гигова - художничка, израснала в Родопа планина и запазила до днес жив спомена за родния дом и близките, с които е живяла в него. Ярките платна, с изтънчено и елегантно преливане между приложно изкуство и живопис, превзеха сивите стени на залата и създадоха празнично настроение и усещане за свобода на общуване с природата. 

- Елица! Много красиво име, много българско и родопско! На кого си кръстена?

- На родопската гора или по-точно казано, на малката елха, която родопчани галено наричат “Елица”. 

Дядо (Николай Хайтов), баща (Никола Гигов), майка (Елена Хайтова) - все хора на писаното слово. Кога разбра, че можеш и искаш да рисуваш? Кога нарисува първата си картина? Кой те насърчи в избора на професия?

Първата картина създадох на една от разходките с баща ми сред родопската гора. Спомням си, че татко ме изведе над Смолянските езера по повод 5-годишния ми рожден ден. Родена съм в края на септември, есенно време. Това не беше рисунка, не ползвах нито молив, нито бои, нито лист.

Моята картина беше изградена от есенни листа. Докато татко пишеше сред природата поредното си стихотворение, аз започнах да гоня и събирам есенните листа, да ги съчетавам по цвят и форма и да ги подреждам на земята

Вълнуваха ме цветовете на листата и фактът, че някои дървета са вечнозелени, а други имат листа, които се откъсват от пъстрите корони на ореховите и лескови дървета, от дивите череши и сливи. Беше ми тъжно и реших да ги събера и подредя, така че да не ги тъпчат хората, а да ги покажа на татко.

След като ги видя, лицето на татко засия. Аз не разбирах какво точно означаваха неговите думи, но чувствах, че той е разбрал какво ще излезе от мен. Вечерта каза на майка, че се вълнувам от шепота на гората и според него имам определено чувство за цвят, ритъм и композиция.

Каза, че ще ме изпрати при приятел художник, за да разбере неговото професионално мнение. И така се започна. Татко пръв откри моето влечение, което той нарече дарба.

А ето и част от неговото стихотворение, което той написа, докато аз подреждах цветните листа:

Излет с дъщеря ми

Между борове смолисти, 

покрай изворите чисти,

водя за ръчичка малка

моето добро дете.

Ако можех - бих отгатнал 

за какво ще порасте?

- Сигурно се гордееш, че толкова приличаш на дядо си! Той как се отнасяше с теб: повече те глезеше или пък беше строг? И като цяло, трудно ли се расте в такава творческа среда? 

- Приличам на него не само по сините очи, а и по общуването ни с природата и изкуството, което ми пълни душата. 

Дядо не ме глезеше, а се отнасяше с голяма нежност към мен, въпреки че ме наричаше “юнак”

Бях с много къса коса като малка и приличах на момче. Това му напомняше на два от разказите му: “Дервишево семе” и “Козият рог”. Виждаше в мен  момчешка упоритост и момичешка чувствителност. С желание ме водеше на разходки в ранни зори в родопското село Яврово, като знаеше, че ще издържа по юнашки на дългия преход, а същевременно и му давах повод да разкрие своята нежност и с голяма любов да ми разкаже за горския свят на птиците, за езика им и това как да ги разбираме. Гледахме втренчено върволиците от мънички мравки с цел да усетим тяхната нежност и същевременно сила и трудолюбие.

Признаваше ми, че това са най-хубавите мигове в живота му. Да бъде сред родопската гора в ранни зори, да почерпи от енергията на планината и докато му е прясно, да се върне и излее всичко на белия лист.

Трудности имаше и те всички идваха от големия град. Непрекъснатите ангажименти го дърпаха към София и го откъсваха от гората, разреждаха нашите красиви разходки.

- “Престилката” - интересно име за изложба. Защо го избра? Картините специално за нея ли ги рисува, или са събирани през годините?

- Името е взето от престилката на родопчанката, каквато е и моята майка. Специално за изложбата ми тя създаде едно есе - “Престилката на вятъра”, което СБХ публикуваха в бюлетина. Искам да изкажа специална благодарност за майчината чувствителност, която ми е предала Елена Хайтова. Нейните книги “Крилете на дивия лес”, “Орли от пламък” и “Животът ми див/н/а приказка” вече се намират в Българската културна асоциация в Брюксел.

Дванадесетте картини, които представям в Брюксел, са част от изложбата ми “Престилката”. Всички са рисувани през 2021 г. сред родопската гора, а не в ателие. 

За да усетя душата на леса, трябва преди това да съм изваяла своята душа с творческа тръпка

Така се родиха картините “Горски шепот”, “Нежно докосване”, “Престилката на вятъра”, “Цветни копнежи”, които са представени в изложбата като два диптиха, гора и планина, вятър и песен. “Един е вятърът, но горската песен винаги е различна...”.

И докато Николай Хайтов извайва в песенно слово мелодията на горския оркестър, то в изложбата съчетавам цветовете като в родопска престилка, която вятърът грабва и понася сред родопската гора, за да й даде тъй жадуваното цветно, празнично настроение. “Цвят до цвят не са два цвята, а цветна мелодия, разказ за един човек, за една душа...”.

- Картините с теб ли се връщат в България, или ще гостуват още в Брюксел?

- Картините в момента се намират в хотел “Моцарт” в Брюксел, а на 15 септември, рожденият ден на дядо, ще бъдат преместени на адрес: Bruxelles 1050, Avenue Louise 107. Говорихме и с посланика да гостуват в Българското посолство, но в момента текат преговори.

- Живеем в сложни и трудни времена. Има ли някаква по-специална позиция и роля твоето изкуство в обществения живот? На какво искаш да научиш твоите ученици и деца?

- Да излезем заедно от непрекъснатите рамки, които ни поставя ежедневието, и да погледнем вътре в сърцето и душата си, за да ни се разкрие пъстрият и вълшебен свят на изкуството, който е около нас, но ние не винаги можем да открием.

Даниела ВЕЛИКОВА, Белгия

Бел. ред.: В момента Елица Гигова е в далечно Перу. За съжаление, там я застига тревожната вест, че майка й Елена Хайтова е приета по спешност в болница и се налага животоспасяваща операция. Макар и на хиляди километри, младата жена търси за нея спешно кръводарители и се бори за живота й. Плаща за кръвна плазма, кръв и лекарства. Търси възможност за спешна продажба на картините си, които се намират в Брюксел, в хотел „Моцарт“.

Ако някой иска да помогне в този труден за семейството момент, може да преведе сума на банкова сметка BG51UNCR76301078504783 на името на Елица Гигова.