Македония в сърцето и делата на Левски

С широтата на своя всебългарски поглед великият Апостол на свободата е обхващал цялата българска земя открай докрай. Доказателство за това е неговата статия в Каравеловия в. "Свобода" от 13 февруари 1871 г., в която заявява: "И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът - в България, Тракия и Македония...." Това е подчертано и в решението на Общото събрание в Букурещ през април-май 1872 година: "Събранието потвърди Левски за главен апостол за цяла България, Тракия и Македония".

Това пише за БГНЕС Коста Църнушанов - български общественик, деец на ВМРО, историк, публицист и фолклорист, автор на исторически изследвания, повести, исторически романи, мемоарни книги.

185 години от рождението на Васил Левски

Македония е заседнала в сърцето на Левски още в дните, когато през 1862 година се озовава в Легията на Раковски в Белград и застава в първите редици рамо до рамо с легионерите на Раковски от Македония, начело с легендарния дядо Ильо Малешевски и двамата му синове Иван и Христо, Христо Македонски, Димитър Беровски, Христо Велешански, Денко Николов от Куманово и много други.

А във Вто­рата българска легия /1867/ край Левски са героите Спиро Джеров от Охрид – по-сетне подвойвода на Хаджидимитровата чета, Георги Велезлията, Стоян Везенков и др. Освен с тях Левски се свързал с големия син на Македония архимандрит Натанаил от Скопско, по-сетне митрополит Охридски/1874/. По това време Натанаил е не само близък съветник на Раковски по националните и политическите въпроси, но е и голям деятел в църковните борби срещу Цариградската патриаршия. Тоя духовник-революционер, който с еднаква рев­ност държал и кръста, и меча, е бъдещият водач на Кресненско-Разложкото въстание от 1878­-1879 г. Неговата стихия е облъхнала силно и младия тогава Левски и още по-здраво укрепила у него мисълта за Македония.

Когато Левски поема апостолския си път към вътрешността на българската земя, движейки се от Дунав на юг, Македония, макар и най-отдалечена, е била постоянно в мислите му. Той е дирил връзка с дейци от там и ги намирал. Върху това изрич­но ни говори една негова шиф­рована бележка в тефтерчето му, че има приятели на освободител­ното дело "близо Охрид а отсам шес сахата Галешник"/ т.е. Галичник, Дебърско/.

Как е намерил тези хора? Несъмнено в Цариград, където е ходил два пъти. През 1868-1869/декември-януари/ и през лятото на 1871 година. По това време - учредяването на Българската екзархия - най-силно се чувствал пулсът на църковната борба при участието на десетки, хиляди македонски българи от всички краища на Македония, заседнали като занаятчии. При втората си обиколка по българската земя за основаване на революционни комитети от Никопол до Пловдив и Пазарджик Левски направил и първата си стъпка към организирането на Македония. През лятото на 1869 година той слязъл от Пазарджик в

Разлог и поставил началото на революционен комитет в Мехомия /днес Разлог/. Документ за това е откритата през 1969 г. записка на свещеник Костадин Савов от Мехомия върху бял лист на книгата "Истината на православието" в която пише: "Требва да се помни от всички, че през летото на 1869 г. в Мехомия идва Апостола Васил Левски и основа революционен комитет от 12 души в къщата на Кипре Максев". На друго място са записани и имената на членовете на комитета и резюме от речта на Апостола със заключителни думи на самия свещеник Савов.

Втора стъпка Левски направил в Северна Македония, конкретно в Крива Паланка /Осоговския манастир/, придружен от Тодор Пеев, през август 1872 година. Съществуват четири мемоарни източника за това, но най-изричен писмен документ е свидетелството, дадено на Тодор Пеев от организационните ръководители Стоян Заимов и Христо Ковачев. В точка 2- б на свидетелството се казва за Пеев:"...като другар на Левски за откриване на частни революци­онни комитети в Радомир, Кюс­тендил и Криворечна Паланка /Македония/".

Че в Македония е имало и други революционни комитети, с които Левски е бил във връзка, узнаваме от други два източника.

Единият са спомените на Станислава Караиванова, която заедно с майка си баба Неделя Петкова била учителка във Велес и образувала младежки революционен кръжок. При тях Левски, който им бил роднина, изпратил своя доверен човек - карловеца Попконстантинов с революционни материали и образец за избродирване на революционно знаме. Станислава изрично пише: " Ние с мама всяка неделя вечер ходехме в къщата на Георги Копандов, където се събираха младежи, четяхме кореспонденцията от ЦК и пеехме народни песни, чрез което се развиваше в тях силно желание за въстание..."

Знамето е избродирано, но при завършването му бива унищожено поради предстоящ обиск по предателство на турски шпиони. През 1876 година по същия образец е избродирано от двете учителки знамето на Малешевско-Пиянечкото въстание.

Вторият документ е писмото на Левски от 20 юни 1871 година, в което съобщава проектираната от него конференция на революционери от вътрешността. В писмото четем и следното: "В повечето места от България и Тракия са готови на първо повиквание, пък за Македония - наредено е да се свърши и там... А де ще бъде то никому няма да бъде известно до оня ден." Според писмото на Тодор Пеев от 29 юли 1872 г. до Левски това място би било Македония: "То може в тамошните страни, догдето не се е усетило каквото тъдява, да стане събранието".

Кое място в Македония би било подходящо за целта? От други документи /писма на Веркович/ би могло да се предположи, че това ще бъдат гънките на Пирин планина.

А как се отнесе Македония към Левски? Отговор дава ВМОРО. Революционна Македония го издигна до висотата на свой върховен ръководител. Тя се построи в духа на неговите идеи: вътрешна организация, разчитане на собствените сили и всеобщо народно въстание. Духът на великия Апостол на целия български народ се превъплъти, в македонското освободително дело и го води докрай, ставайки негов кумир.