Малката Венеция наричат местните рибарското селище “Ченгене скеле“

Рибарското селище “Ченгене скеле” е на двайсетина километра от Бургас по стария път за Созопол. Там е това самобитно и пленяващо място, където свободата и волният дух са намерили своя пристан. Още докато паркирам колата, ме посреща цитат. 

“Не е измислица морето и щастието съществува” - с този стих на Христо Фотев рибарското селище приветства своите гости. 

Всъщност морето не може да бъде видяно, тъй като сушата около трите “венециански” канала е гъсто застроена и свободен достъп до водата  на пръв поглед няма. На брега, буквално долепени една до друга, има десетки разноцветни къщи, барачки и фургони... Но регулация има!

Имена на ветрове носят улиците, с изключение на една - “Улица Консервна” 

И сякаш герои на Стайнбек живеят тук - небогати, но широко скроени хора. Мястото за срещи е кръчмето “Морски сговор”, в което няма начин да не се отбиеш на рибена чорба и странджански мезета, пък и да се докоснеш до местния фолклор. Минава малко време, докато преценят дали пришълците заслужават доверие, и споделят: “Цяло лято тук идват доста нахални туристи, без да питат, нахлуват по къщите ни, писнало ни е от навлеци”. Но очевидно аз и приятелката ми Валя сме желана компания. И тогава портите се отварят, като добри домакини рибарите се надпреварват да покажат селото. 

А животът в рибарското селище е цветен, като шарените къщички, изпъстрили територията му

Стойчо ни кани в дома си. Да, това не е просто барачка, а дом. Пано на великолепно морско конче от клонки и рапани краси вратата. А стопанинът споделя: “Покрай коронавируса изкарах тук доста време и започнах да правя разни фигурки. Получават ми се. Тук имахме планове да прекараме старините си със съпругата ми, но, за съжаление, тя почина, сега посрещам внуците и, разбира се, излизам със стари другари на риба”. Минаваме през къщичката и се оказваме край водата. 

Гледката не е за изпускане - десетки накацали край брега барачки, боядисани в цветовете на дъгата, приковават вниманието ни

Пред всяка от тях се поклаща лодка. 

Някои по-старички гемийки, други съвременни, не липсват джетове, катери, та дори и ветроходни лодки.
“Аз наследих първата си лодка от баща ми, някога рибарското селце беше в самия Бургас. През 1979 г. решиха да го преместят, по времето на социализма, нямаше как да протестираш. Изкопаха тук тези канали и ни заселиха. В началото бяхме малко хора и имахме само по една барака, в която да си държим мрежи, въдици, такъми. Постепенно, знаете го българина, прилепва една стаичка за преспиване, към нея масичка и барбекю и на финала това си става дом. Това е положението!” 

А колкото до рибарлъка, тук всички се радват, че с разхлаждането сезонът на големия улов е започнал и от седмици има добра слука. Мрежите са пълни с чернокоп и сафрид, само паламудът все още е кът. Изобилието, разбира се, подклажда доброто настроение на обитателите на “Ченгене скеле”, а пикантните истории за големи риби и засукани туристки се леят на воля. 

Поли БОЯНОВА