Малкия Парцалев работи като сервитьор на морето

Само на 5 км от Бургас се намира квартал „Крайморие“. Тихото, лишено от престъпност, наркомани и пияни туристи местенце е емблематично за Южното Черноморие и не толкова познато за хората извън региона. Семейният курорт, в който заведенията затварят врати точно в 24 часа, си има свой символ. Децата, а и възрастните го наричат чичо Манчо. Култовият герой от златната лента „С деца на море“, изиграна преди десетилетия от обичания от всички актьор Георги Парцалев, всъщност се казва Николай Вълчев и от дълги години работи като сервитьор в тамошен ресторант.

Заведението е точно на главната улица на Крайморие, на път за плажа. Всички, които отиват до морето, минават оттам. Няма как да не видят и обед, и вечер усмихнат, любезен, винаги облечен в безупречно изгладена бяла риза сервитьор. Местните отдавна са свикнали с приликата, която Николай Вълчев има с Парцалев, но туристите, които за първи път го забелязват, се спират и започват да разговарят с него, да се снимат, да ахках и да разпитват как така двамата толкова си приличат, имат ли родствена връзка, знае ли сервитьорът за това, че е двойник на имения артист.

„Чичо Манчо, чичо Манчо“, крещят весело деца около вечно забързания и носещ тежки табли Николай. Родители, които са им разказвали преди това и пускали на малчуганите култовата лента „С деца на море“, също се превъзбуждат и изпадат в носталгия по миналото, когато е нямало кой знае какъв избор, а старите български филми с актьори като Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, са били издигани в култ. 



С усмивка Николай започва да разказва пред репортера на „ШОУ“ за живота си. Той е от малкото българи, които казват, че се доволни и щастливи от дните си. „Стига ми това, което имам, нямам претенции за много. Благодаря на Бог за това, което ми е дал“. От дълги години Николай е сервитьор все в същото заведение, което се пълни и заради него. Клиентите искат чичо Манчо да им сервира, доволни са, включват се и собствениците и разказват, че няма вече такива служители. „Той е от старата генерация. Винаги любезен, владеещ  до съвършенство тази тежка работа. Той е и психолог, знае как да усмихне и най-намръщения клиент, как да задоволи претенциите и на най-претенциозния“, не спират да сипят суперлативи хората, които познават най-добре Николай, защото от много време той присъства в живота им.

Николай е на 58 години. Споделя, че никога
не се е женил, защото според него човек
се влюбва веднъж в живота си 

Имал е и има много приятелки, но за любимата си не могъл да се ожени, защото навремето, като младеж, направил някаква издънка. Намесила се полиция, било младежка глупост, но родителите на изгората му отсекли, че не я дават, защото щял да стане престъпник. Така или иначе Николай станал не престъпник, а свестен, обичан и уважаван човек, но не успял да мине под венчило с любимата си. Тя вече била баба, има внуци, той и до ден днешен говори с огромно уважение и любов за нея. Само за миг в очите му проблясва издайническо огънче, докато говори за несбъднатата си мечта. След секунди обаче очите на Николай отново се усмихват и продължава да разказва. 25 години носи таблата, но преди това е бил общ работник, дистрибутор на безалкохолни напитки, какъв ли не.
 
Преди години Андрей Слабаков  организирал кастинг, трябвал му някой, който да имитира Парцалев като герой от филма „С деца на море“ за рекламен клип. Семейство пловдивчани били в Крайморие на почивка, запознали се с Николай, навили го да отиде на кастинга. Щом го видели, сценаристите ахнали, приликата била поразителна. Само леко подстригали мустака му, облекли го в моряшка фланелка. Слабаков, като го видял, отсякъл: „Той е“. Снимачният ден продължил само един ден, но за Ники останал незабравим споменът от него. Трябвало да каже само една реплика и тя била:

„Майка ти, баща ти, къде са?“. Със смях разказва, че 
карал кола тогава, а нямал шофьорска книжка

но колкото за клипа се справил. Получил много пари, толкова не бил виждал през живота си. С тези пари попътувал малко, черпел приятели. 

В Крайморие разказват, че Николай е бохемът на компанията. Иначе и посетителите в заведението, и шефовете му наричат Николай чичо Манчо. Разказва, че „С деца на море“ е любимият му филм, има го и на диск, и на видеокасета, и на флашка. Споделя, че е роднина на Георги Парцалев, самият той вижда прилики с именития актьор. „Родата ни е от град Левски. Парцалев на мен ми се пада дядо. Познавахме се с него, взаимно се харесахме. За първи път го видях в Бургас, където бях сервитьор в най-големия ресторант - „Приморец“. Дойде, каза ми, че сме роднини и че си приличаме. „Какво прави бай Кольо, ти си му внук, нали“?, попита той и оттогава започна комуникацията между нас. Най-голямо удоволствие ми доставяше да сервирам на Георги Парцалев и на компанията му. Той беше човек бохем, винаги пиеше малко уиски с чаша вода, придружаваха го известни в родното кино имена. На масата му бяха покойната вече Невена Коканова, Петър Слабаков. 

Сметката основно плащаше Парцалев
 и винаги ми оставяше голям бакшиш 

А иначе семейството на Георги Парцалев и моята баба Магдалина са живеели заедно в град Левски. Та моята баба се учила да шие от бабата на Парцалев. Баба Иванка била известна майсторка шивачка, така докато учила моята баба, станали още по-близки. И аз, и Парцалев знаехме това, говорихме си много, за родата, за близките си, бях любимият му сервитьор, не разрешаваше друг да го обслужва“, изпада в спомени Николай.



Докато разговаряме,  по улицата минава момиченце, съзира усмихнатия Николай и се провиква: „Чичо Манчо, мама каза, че на обяд ще дойдем да хапнем при теб“. 58-годишният мъж скача като младо момче, изтичва на улицата, пита загрижено детето: „Какво ти се яде, какво да ти приготвим, моето момиче“?

След като свършва разговорът с малката туристка, пътьом отсервира няколко празни чинии и продължава. „Иначе и Катя Паскалева идваше с Парцалев, и други известни лица от екрана. Беше голяма гордост да ги обслужвам. Всички знаеха името ми, но ме наричаха нашият Гошко. А в Крайморие ми викат Джона или пък малкия Парцалев. Абе, няма значение как те наричат хората, важното е да го правят с уважение. Аз винаги им отвръщам със същото. Имам съученик Антон, той от малък ми вика Малкия Парцалев и ми казваше, че ще стана известен. „Ай стига се бъзикай, бе“, му отговарях аз. И така и стана, смее се Джона. Споделя, че тази му популярност не го е направила артист след кастинга, на който се явил и имитирал актьора, но и не искал. Не му се отдавала тази професия, обичал си своята. Тази му известност обаче му помагала да завърже приятелства. „Имам много приятелки, тук идват на море. Сега на 26 юли дори чакам едни рускини, ще идват в Крайморие. Пак ще бъдем заедно един месец, ще имам прекрасно лято. Щом свърша работа, те ме чакат, отиваме на ресторанти, на дискотеки, забавляваме се. Какво повече му трябва на човек? А иначе и рускини, и полякини, и чехкини, с които през годините държим връзка, знаят кой е чичо Манчо и кой е Георги Парцалев. Пускам им клипчета от филма, гледат и се радват. Заради приликата ми с актьора обаче българките най-много ме свалят. Идват и ме питат: „Какво ще пийнеш да почерпим, довечера какво ще правиш“? Аз им отговарям: „Отиваме на дискотека”, и така си завързваме приятелства. Не се изморявам. Чувствам се като младо момче, на 22-годишно не се давам. Така си изкарваме лятото, а иначе зимата си имаме тук местни фенки, с тях, с приятели се забавляваме“, казва Николай. На няколко пъти подчертава, че е доволен от живота си. Въпреки че не е семеен, се справя с домакинството в голямата си къща, умее всичко да готви, обожава малкия си племенник. Редовно приготвя барбекю, салати, прави вкусна рибена чорба, гощава приятелите си.

Работил в Германия 5 години, после бил в Чехия. Знае много езици. Пожелава си да е жив и здрав, да може да дочака немската си пенсия, да си харчи парите със здраве. Немската пенсия ще дойде след няколко години, но дори и след това Николай иска да продължи да разнася таблата. „Абе, работи ми се, живее ми се, не искам да излизам в пенсия“, отсича с усмивка двойникът на Парцалев и отива да обслужи поредния клиент, който се обажда от близката маса. „Чичо Манчо, дай още една бира и една цаца“.

Красимира ГЕШЕВА, Бургас, “Крайморие”