Манастирът „Св. Николай Чудотворец” е един от най-старите в цялата Великотърновска епархия. През 90-те години на миналия век обителта била любимо място за почивка и отдих на Илия Павлов.
Босът на &bdquo;Мултигруп&rdquo; често идвал в Арбанаси, отсядал в резиденцията на Тодор Живков, а след това отивал да се усамоти сред тишината и спокойствието на манастирската обител, пише &quot;Монитор&quot;. <br /> <br /> Според местните тук в скромната манастирска черква той се молел за опрощаване на греховете и търсел сила и божия помощ за бъдещите си бизнес планове. За какво точно се е молел шефът на &bdquo;Мултигруп&rdquo; обаче дебелите манастирски стени пазят гробовно мълчание. <br /> <br /> Илия Павлов подпомагал финансово манастира и помогнал изключително много за неговото благоустрояване. Затова и неслучайно след убийството му той беше погребан само на 20 метра от дебелите манастирски зидове, а над гроба му бе издигнат бял параклис. <br /> <br /> През годините гробницата на един от най-богатите български бизнесмени на прехода привлича повече туристи дори и от намиращата се над нея бивша правителствена резиденция на Тодор Живков. Да се стигне до бялата гробница, обаче е абсолютно невъзможно, тъй като мястото е оградено с висока мрежа, а има и подвижна охрана. Единственият достъп до гроба на Илия Павлов е именно през малката портичка и гробището на манастира &bdquo;Св. Николай Чудотворец&rdquo;.<br /> <br /> Манастирът е основан още след възраждането на Втората българска държава по времето на Асеневци. След падането под турско робство всички монаси тук са избити, а обителта многократно е опожарявана и ограбвана. Първото му възстановяване става през 1680 г. Църквата и някои от жилищните сгради са изградени със средствата на ктитора боляр Атанасий, богат арбанашки търговец. През 18-и век манастирът преживява три чумни епидемии. <br /> <br /> През 1798 г. отново е опожарен от поробителите и възстановен от местното население. Църквата тогава дълго време се е използвала като енорийски храм. Последното възстановяване на манастира е през 1833 г. по инициатива на отец Зотик Преображенски и с волни пожертвувания от местното население. По онова време в него живеят около 40 монахини, които по време на Априлското въстание тъкат шаяк и изработват дрехи за въстаниците. През Руско&ndash;турската освободителна война монахините помагат на руските войници и в замяна получават от тях икони и друга църковна утвар. За съжаление днес много малка част от ценностите на манастира са се запазили.<br /> <br /> Сред тях са няколко руски икони, както и двата големи бронзови полилея, изработени в Германия през 1746 г. Иконите на големия иконостас са изографисани през 1897 г. от иконописеца Козма Блаженов. Голям интерес сред посетителите на манастира предизвиква чудотворната икона на неговия покровител св. Николай Мирликийски, която помага на болни да се изцелят. За да им помогне обаче, те трябва да бъдат вярващи и с добри помисли в душата си. Освен св. Николай богомолци от цялата страна се стичат тук, за да се докоснат до иконата на плачещата Св. Богородица, за която също се говори, че лекува и помага на болни и страдащи.<br /> <br /> След Освобождението &bdquo;Св. Николай Чудотворец&rdquo; продължава да бъде един от най-големите манастири в България. В него често са отсядали българските владетели цар Фердинанд и цар Борис при гостуването им в Търново.<br /> <br /> Днес манастирът на братята Асеневци споделя участта на повечето български манастири. Той се издържа от средствата, събрани от извършването на църковни ритуали и продажбата на свещи и други църковни предмети. Монахините в него обаче не се оплакват и не хленчат. Те носят смирено кръста си и служат на Бога така, както са се обрекли. /БЛИЦ<br />