Един от най-интелигентните археолози в България - Димчо Аладжов от Хасково, наречен от хората българският Индиана Джоунс, си отиде от този свят преди няколко години. Преди това обаче водил дълги разговори с вече бившия директор на Хасковския държавен архив Марин Караиванов и го заклева не само да запомни, но да запише тайните от дългогодишния му труд и да ги направи достояние на обществото в удобен момент. Марин Караиванов смята, че този момент вече е настъпил и потърси единствено „ШОУ”, за да направи достояние на читателите доста нелицеприятни факти от родната археология.
<br /> <strong>- Г-н Караиванов, изпълнявате обещанието си към Димчо Аладжов. Вероятно това, което ще ни кажете, се базира на документи и спомени от очевидци...</strong><br /> - Отговарям за всяка казана дума, защото зад нея стоят доказателства. И вече съм убеден, че е време да кажа нещата, такива каквито са. Вероятно стилът ми на говорене няма да се хареса на много хора, не случайно съм анатемосван и нападан с ножове, но не бива да си заравяме главата в пясъка. Особено, когато се касае за археологическото поприще на България. В родната ни археологията се подвизават малко или много интелектуални индивиди с известна доза архаично-гробовен манталитет, породен от съкровената им цел да изровят артефакти, спотайващи се под земната повърхност, погребани там от най-коравосърдечния гробокопач &ndash; времето. В този смисъл обаче не бива да си въобразяваме, че едва ли не археолозите и особено пък българските, са кой знае какво приятно цвете за мирисане&hellip; Харизматично прочутият български археолог Георги Китов, доктор на историческите науки, почти винаги демонстративно и нагло <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>злоупотребяваше при археологическите си разкопки с тежка, земекопна техника </strong></span><br /> <br /> С този порочно-вреден &bdquo;машинен метод&rdquo; той постигна безвъзвратното разпиляване и погубване на извънредно ценна информация относно оцеляването на стойностните културни напластявания. Всъщност този наистина именит археолог притежаваше невероятно феноменален, иманярски нюх и непрекъснато, под сурдинка си имаше вземане-даване с какви ли не долнопробни катили, врели и кипели в иманярството вманиачено-мафиотизирани авантюристи.<br /> <br /> <strong>- Не са ли твърде силни думите ви за Георги Китов?</strong><br /> - Не, не са. Познавах го лично, а Димчо Аладжов допълни портрета му. Всичките му безброй, малко или много впечатляващи археологически открития имаха в сърцевината си някакви иманярски податки. Така през 2001 година Китов попада на невероятната тракийска гробница, край хасковското село Александрово. Та именно за тази гробница му е подсказал Димчо Аладжов, който е научил за находката от местен пастир. Така, че тази безспорно сензационна гробница е иманярска находка, а не на Китов, за каквато той си я присвои. В последствие гробницата много пъти е ставала убежище за много ловци и пастири, но това е друга тема на разговор. За това Китово &bdquo;откритие&rdquo; и до днес съм чувал да го удрят на подбив с думите: &bdquo;Най-големият хайдук беше тоя ми ти, Китов. Хубаво, че сме ние, иманярите, та да върви след нас и да намери и той нещо&hellip;Ама нейсе, май, че го убиха&hellip;&rdquo;<br /> <br /> <strong>- За кои иманяри говорим?</strong><br /> - Според една статистика, която водят родните полицейски служби, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>малджиите в България са над 300&nbsp;000 човека<br /> </strong></span><br /> между които авторитетно си развяват фустите и не малко представителки на нежния пол. Та някои от археолозите плътно вървят зад иманярите с надеждата да изкопчат нещо, на други пък яко им работи фантазията. Имам предвид един не по-малко одизно именит историк, с невероятно неудържим афинитет и лисичи нюх към авантюристично археологическата дисциплина, който е старши научен сътрудник втора степен и няма нищо против да го титулуват професор Божидар Димитров. Кой не знае, че той беше щатен копой на вездесъщата Държавна сигурност, моделирала многострадалния 20-годишен преход. Та именно този хашлашки нахъсен адепт на менте историческите фокусничества, многократно надвишаваше националистичните посерковщини на родолюбците Красимир Каракачанов, Боян Расате и Волен Сидеров, взети заедно. Същият този Божидар Димитров триумфално оповести, че намерената от рибари край Созопол една нищо и никаква мижава лодка е безценен артефакт от прословутото, легендарно библейско време на старозаветния Ной. Специалните обследвания обаче недвусмислено доказаха времето, когато е изработен въпросният, набеден за пра-пра-пра стар плавателен съд. А именно някъде към втората половина на 14 век след новата ера. Ала тъй като шило в торба не седи, в края на юли 2010 година, същият мастит историк гръмко патриотично извести, че в Созопол са открити мощите не на кой да е, а на ,о, Господи помилуй, Свети Йоан Предтеча. Сиреч, на Йоан Кръстител.<br /> <br /> <strong>- Вие не вярвате ли в това твърдение?</strong><br /> - Разбира се, че не вярвам! И не само аз. Глас в пустиня си остана меродавното мнение на известния и уважаван археолог Иван Петрински, който категорично отрече тази лапни шаранска Божидар- Димитрова измислица, съшита с бели конци. Една супер евтина, неубедителна сензацийка с още по-неубедителни констатации. Още повече, че при нахождането на изровените въпросни кокаляци не са спазени и най-елементарните археологически процедури. Епичният гьонсурат Божидар Димитров и фанатично подкрепящият го уж пряк откривател на Йоановите, &bdquo;свещено&rdquo;-костни отпадъци, докторът на историческите науки и старши научен сътрудник в Националния археологически институт с музей при БАН, Николай Овчаров, императивно тръбят на всеослушание, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Созопол ще се превърне в новия Ерусалим</strong></span><br /> <br /> Тук ще уточня, че именно в Созопол Божидар Димитров се е пръкнал на този свят, но на това уточнение няма да се спирам сега, за да не излезе, че търся под вола теле. Бегло ще спомена само и една друга Божидар - Димитрова археологическо гробовна пристрастеност по стахановски, скорострелно да изравя от страховитите им мистично-лобни места скелети на вампири.<br /> <br /> <strong>- Но находката беше хит за България...Народът се юрна да гледа вампирясалите кости. </strong><br /> - Да, така е. Приносът на Божидар Димитров за вампирската тематика е безспорен и според мен многоуважаваната БАН би следвало да го удостои с титлата &bdquo;Заслужил вампиролог&rdquo;. Но аз исках да кажа друго &ndash; на 17 май 2011 година колегата му Николай Овчаров е официално посочен от олигарха Румен Ралчев - велик приор на Българския Приориат на ордена на тамплиерите, за ръководител на Висшия паталого-олигофренен институт по средновековен исторически идиотизъм. Нека си припомним, че настоящата мегалайфна особа Румен Ралчев навремето се перчеше като елитен офицер в Тодор - Живковото УБО и НСО и най-вече като баш главатарин на личната охрана на Първия. И той беше славният персонален бодигард на прословутия правешки дръвник. Понастоящем тамплиерският BG-велможа гордо притежава собствена охранителна фирма &bdquo;Балкан секюрити труп&rdquo;, пардон &ndash; груп. И е безкрайно приказно богат напук на оскотелия си народец. Междувременно Ралчевото високопоставено протеже ВИП-археологът Николай Овчаров с неустоима хвалипръцковщина демонстрира нахакана писателска дейност, скорострелно издавайки няколко дузини луксозно подвързани книги. В тях четем предимно археологична публицистика и псевдонаучни монографии. Имам предвид &bdquo;Разказите на българския Индиана Джоунс&rdquo;, например, която кой знае защо някои хора нарекоха бестселър. Може би те са прави, защото в българската литература няма друг такъв аналог с хвалебствени писания на автора, който има предвид собствената си мегаломанска персона, дебелашки провъзнасяйки се за абсолютното копие на Индиана Джоунс в България. Нещо повече &ndash; авторът е стигнал дотам да се отъждествява за подобие на холивудски персонаж, без да му мигне окото, като преекспонира тезата, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>буквално е одрал кожата на популярния Харисън Форд</strong></span><br /> <br /> Но не с това ще бъде запомнен &bdquo;двойникът&rdquo; на актьора от американския филм, а с интензивното си риене в Перперикон и из нескончаемите пущинаци на Родопите, гарантирано от спонсорството на вече бившата главна дирекция &bdquo;Строителство на Народна република България в СССР&rdquo; или накратко &bdquo;Главбулгарстрой&rdquo;, апашки приватизирана през 1996 година по време на Жан - Виденовото управление. Николай - Овчаровата баснословна, археологическа кариера не може да не хвърчи нагоре, след като и двамата му родители се казват проф. Димитър Овчаров и Мария Овчарова &ndash; водеща историчка изкуствоведка. Те винаги са били на интимното &bdquo;Ти&rdquo; с другарите от идеологическия отдел при ЦК на БКП и в такъв смисъл колко му е да се правиш на Индиана Джоунс, на Херкулес или на когото и да било друг.<br /> <br /> <strong>- Почнахме с Димчо Аладжов, а докъде стигнахме? </strong><br /> - Уви, хасковският изключително интелигентен и честен археолог е нямал този житейски късмет, като персоните за които говорих по-горе. През цялата си 33-годишна дейност в сферата на археологията той никога не имал каквото и да е вземане-даване с иманярски субекти, което коренно го отличава от ВИП-археолозите гешефтари. Той е човекът, който започва научноизследователската си дейност с първите организирани разкопки в хасковската местност Хисаря, където проучва средновековна крепост, както и некропол от 12 и 14 век. Освен това под негово ръководство се извършват фундаментални разкопки и проучвания, по времето на които са събрани хиляди старинни предмети. Най-голямата му болка беше безпардонното ограбване на създадената от него музейна, археологическа експозиция, което той не е могъл да предотврати.<br /> <br /> Арогантното присвояване на ценни предмети от експозицията е било извършвано не от кого да е, а от хора, които тогава са били по върховете на властта. Това са Марин Вачков тогава първи секретар на БКП в Хасково, Лъчезар Аврамов, член на ЦК на БКП и министър на външната търговия, заместник на Тодор Живков, Венелин Коцев, секретар на ЦК на БКП и т.н. Как да се реагира срещу тези хора по онова време? Но други първенци са вършили още по-страшни неща. Така например, Димчо Аладжов с прискърбие ми говореше за това, че изключително ценни древноримски басейни са тотално засипани и унищожени. Първите древноримски къпални на топлите минерални извори край Хасковските минерални бани са съсипани с нови, неугледни постройки, бараки за бояджийски услуги и някакъв кръстопът. <br /> <br /> <strong>- А къде са артефактите от Александровката гробница? Говори се, че са продадени на известен български олигарх...</strong><br /> - Когато през 2000 година, здравето на Димчо Аладжов е силно влошено, той доверява на археолога авантюрист Георги Китов, приблизителните координати за местонахождението на тайнствена тракийска могила, която се намира в землището на село Александрово и за която му разказал някакъв пастир. Когато развълнувано нетърпеливият Китов ураганно връхлетял в могилата, той просто ахнал от изумление. Там се натъкнал на куп безценни, уникални по своята историческа стойност стенописи и артефакти. Днес обаче тях ги няма. Преди да си отиде, Димчо Аладжов ми намекна, а и от други историци се прокрадна твърдението, че именно Георги Китов, всъщност е отмъкнал голяма част от въпросните артефакти, като ги е изтъргувал за огромни суми при един от най-арогантно богатите български олигарси, който притежава колекция от драгоценни, екзотични и археологични експонати&hellip;<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА, <br /> Хасково<br /> </strong>