Марио Пузо: Ако има нещо, което е по-добро от хазарта, алкохола и жените, това е четенето
“Финансите са оръжие, а политиците знаят кога да им дръпнат спусъка”, е един от култовите лафове на автора
Бащата на “Кръстникът” Марио Пузо е роден в имигрантски квартал в Ню Йорк, а районът е наричан “Кухнята на ада”. И двамата му родители, Антонио и Мария Ле Конти Пузо, са бедни неграмотни имигранти от Авелино, намиращо се край Неапол.
Като тийнейджър Пузо започва да чете книги и мечтае за колеж, докато майка му иска да го уреди да работи на железницата. Именно там Пузо започва, след като се дипломира, но по време на Втората световна война е пратен да служи в американските военновъздушни сили, които са разположени в Източна Азия. Заради лошото му зрение не му е позволено да поеме бойни задължения и като офицер е изпратен в Германия за връзки с обществеността.
Любопитното е, че той е затрупан с множество почести и медали след войната, въпреки че никога не е стрелял. “Бях кьорчо”, признава Марио
След войната младият Пузо се връща в САЩ, където учи социални изследвания в Колумбийския университет в Ню Йорк. Слабостта му към книгите не го оставя и той ходи на уроци по литература и творческо писане.
През 1946 г. се жени за Ерика Лина Бруск, с която се запознава в Германия. Марио започва да пише разкази, но мечтае да сътвори бестселър. Надява се по този начин да подкрепи финансово семейството си, в което той е баща на пет деца. През 1950 г. в American Vanguard е публикуван първият му разказ, “Последната Коледа”. През 1955 г. се появява и първата му книга “Тъмната арена”.
Брус Джей Фридман наема Пузо като помощник-редактор в група мъжки булевардни списания, които публикували сензационни, скандални и сантиментални материали. Под псевдоним Марио Клери Пузо пише приключенски фичъри за отминалата война.
Той решава да създаде сага за патриархалното семейство, за хората, живеещи по много строги правила, с техните консервативни представи за чест и достойнство, следващи убеждението, че семейството е над всичко. Пузо започва да пише първите страници на “Кръстникът”, въпреки че единственото общо с бъдещите му герои е, че са италианци.
Писателят никога не бил срещал гангстер на живо, но пък се наслушал на лафове за мафията по време на работата си за жълтата преса. А основните му информатори относно гангстерския свят били крупиетата, на които задлъжнял.
Докато залагал, писателят непрекъснато им задавал въпроси. Отначало даже го мислели за ченге
Когато през пролетта на 1968-а Марио Пузо влязъл в офиса на продуцента Робърт Еванс, обстановката била тягостна. Шефът на “Парамаунт” се съгласил да го приеме като услуга към приятел и бързал да отпрати досадника. Пузо бил с пура в уста и голямо шкембенце, но нямал самочувствието на един от най-продаваните автори в света, в какъвто щял много скоро да се превърне. В ръцете си държал плик с 50-60 страници текст, който искал да даде на киностудията.
“Неприятности?”, попитал Робърт Еванс, докато Марио Пузо нервно подръпвал от пурата си и мачкал плика с първите страници на “Кръстникът”.
Бил запален комарджия и вече задлъжнял с десетина хиляди долара на няколко казина
В ръцете си държал единствения останал шанс да не му счупят капачките на краката. Работното заглавие било “Мафия”. “Досега никой не е слагал тази дума като заглавие на книга или филм”, гордо казал Пузо.
“Ще ти платя 10 бона за този текст плюс опция за 75 хиляди, ако се превърне в книга”, казал Робърт Еванс, по-скоро от съжаление, отколкото от ентусиазъм.
“Може ли да са 15?”, започнал да се пазари Пузо, цитиран от самия продуцент години по-късно. Стиснали си ръцете на 12 хиляди и половина. После, без изобщо да прочете текста, Еванс го пратил в бизнес отдела на “Парамаунт” заедно с платежното нареждане за автора. Няколко месеца по-късно Пузо обаче го изненадал с телефонно обаждане.
“Може ли да сменим заглавието на текста?
Искам да се казва “Кръстникът”, заявил Пузо на Еванс, който признал, че бил забравил за този текст
Романът “Кръстникът” е издаден през 1969 г. и веднага става бестселър, като се изкачва на първо място в класацията на “Ню Йорк Таймс”.Пузо става един от най-известните и четени автори в целия свят. На цена от 80 000 долара “Para mount Pictures” се сдобива с правата над романа .
Така през 1972 г. филмът вече е факт под режисурата на Франсис Форд Копола и с участието на Марлон Брандо и тогава никому неизвестния Ал Пачино. Освен тях в кинолентата, която продължава в три части, участват още Джеймс Каан, Робърт Дювал, Даян Кийтън, Робърт де Ниро, Бриджит Фонда и Анди Гарсия.
Филмът получава три награди “Оскар”, а авторът на романа си спечелва още по-голяма известност. Писателят Жул Сийгъл си спомня с тъга за Пузо и разказва следната случка след смъртта на автора. “Когато “Кръстникът” излезе, отидох при Марио и му казах:
“Как се чувстваш сега, когато книгата ти е бестселър №1 в страната?”. Той ми каза: “И какво? Аз все още съм дебел”
Списъкът на бестселърите на Марио Пузо се допълва от “Умират глупаците”, “Сицилианецът” и други романи. През юли 1999 г. Пузо умира от сърдечна недостатъчност в дома си в Лонг Айлънд. Година по-късно излиза новата му книга, посветена на организираната престъпност - “Омерта”. През 2001 г. бял свят вижда и последната му творба “Фамилията”, която е завършена от Каръл Джино - жената, с която Пузо живее, след като овдовява.
Незабравими цитати
► “Ще му направя предложение, на което няма да може да откаже”.
► “Адвокат с куфарче може да открадне повече пари от сто мъже с пушки”.
► “Никога не мрази враговете си. Това само пречи на преценката ти”
► “Жените и децата могат да си позволят да бъдат небрежни, но не и хората”
► “Доброто здраве е по-важно от успеха, по-важно от парите, по-важно от властта...”
► “Това е бизнес. Нищо лично”
► “Властта развращава тези, които не разполагат с нея”
► “Дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо”
► “Никога не взимай страна срещу член от семейството. Никога!”
► “В Сицилия жените са по-опасни от пушките”
► “Отмъщението е блюдо, което е най-добро студено”