Мария Гигова: Водя нормален живот, нищо екстремно

Мария Гигова е една от легендите на българската художествена гимнастика. Вече на 76 г., тя не спира да се интересува от спорта и да бъде опора и съветник, макар да казва, че нямат нужда от нея. 

За мен беше удоволствие да взема интервю от човек като нея, много благ и хрисим. 

- Г-жо Гигова, как сте здравословно, как се чувствате?

- Благодаря, добре съм. Слава на Бога, нямам оплаквания. 

- Често ви виждам на състезанията по художествена гимнастика.

- Да, наскоро бях на държавното състезание за ансамбли “Елит”. Беше малко тежко състезание, три дни от сутрин до вечер, но аз съм доволна от това, което видях. Беше интересно. Има много добри хореографии, което много ми допадна, защото спортът се промени и върви към добро. 

- Като говорим за спорта, как се промени той от вашето време до сега?

- Този, който може, е можел и тогава, и сега. Който е талантлив и проявява своите качества, но освен това е важно и как се развива и с какво желание се включва в този спорт. Сега има повече усложнения, които малко или повече затрудняват гимнастичките, което води до необичайни грешки, защото е много сложно и рисковано. Във всяко едно съчетание, освен че трябва да се мисли за артистичност и изпълнение, трудността с тяло и уред е много завишена и това затруднява този процес. 

- Вече сте почетен член на Техническия комитет на Международната федерация по гимнастика (ФИГ)?

- Да, не съм правила сметка колко години са. За първи път кандидатствах през 1979 г. Пропуснах два мандата, но мисля, че това е твърде много за един човек да бъде в международните структури. 

Може да се каже, че това много ме е обогатило и ми е дало познания за спорта, за методиката, за начина на използване на правилниците. Всичко това е полезно. 

- Така помагате и на нашия национален отбор, предавате вашия опит.

- Да, от време на време давам консултации. Треньорите се вслушват в някои съвети, но и те вече са много добре обучени, познават тънкостите на спорта ни. Нямат необходимост от такива съвети, защото почти всичко им е ясно. Много е важно на какъв гимнастик попадат - дали е талантлив и податлив на развитие. Оттук нататък се проявява творчеството и на треньорите, и на състезателите. 

- Кое е по-важно - един гимнастик да е талантлив или да има желание, а може би и двете?

- О, и двете са важни при всички случаи. Трябва да има все пак базата, необходимият талант и качества. Но без упоритост, последователност, без отдаденост и любов към това, което правиш, не може да се получи. А при нас нещата са много добре в това отношение, защото виждам, че и треньори, и състезатели работят с голяма любов и всеотдайност. Това няма как да не доведе до успех. Всичко е в техни ръце.

- Понякога е нужна малка доза късмет, нали? 

- Абсолютно, особено в нашия спорт. Много са детайлите в едно изиграване, и то за минута и половина. Трябва пълна концентрация, но и отработването на отделните детайли и елементи така, че гимнастичките да бъдат сигурни, дори при някаква форсмажорна ситуация. 

Аз им се радвам и им желая най-доброто, защото го заслужават 

- Всички им го пожелаваме. Макар и да липсват Русия и Беларус, то границите на художествената гимнастика много се разшириха.

- Русия и Беларус имат едни перфектни гимнастички. От много малки работят върху базата и имат определена методика. Работата с тялото не ги затруднява много и това им дава свобода да се отдадат на работата с уреда. Но нашите гимнастички си носят българското, тази артистичност, която никой не може да им отнеме, а и не може да ги копира

Така че аз предпочитам българския стил пред този на Русия и Беларус. 

- Неслучайно нашият стил се разпространява в цял свят от български треньори.

- Има такива треньори, които искат да покажат точно това, че България и българският стил се харесват, и те го утвърждават в много страни. 

- Защо дъщеря ви не тръгна по вашия път?

- Това е въпрос на желания и интереси. Премина през различни спортни дисциплини, но в крайна сметка не се отдаде на спорта. Не беше нейното амплоа. 

- Имате и внук. Какво е да сте баба?

- Имам, да, слава Богу. Много го обичам. 

Усещането е, че съм баба на едно детенце, което се отглежда с много любов от семейството

И то е привързано към всички нас - към майка си, баща си, към мен. Помагам с каквото мога, но той е вече 12-годишен, доста самостоятелен. Много е амбициозен в спорта, кара ски, тренира жиу-жицу, плуване. Занимава се с доста дисциплини, но напоследък най-много се е отдал на ските. 

- Може би и той ще бъде спортист. 

- Не знам, не мога да кажа, но е важното да спортува за здраве, за физика. Занимава се с фитнес упражнения. Има пълното оборудване да развива качества, има желание, тренира всеки ден, кара колело. Баща му му е подал комплекси от упражнения, понеже и той има отношение към спорта и тренира айкидо, въпреки че е дизайнер.

- А вие поддържате ли някаква спортна форма? 

- В последно време съм малко по-активна в това отношение. Много обичам плуването, но нямам басейн наблизо, където да мога да отида. Но много обичам морето, направо го обожавам, и когато съм там, винаги много плувам. Също така правя и някои упражнения, които са необходими за поддържане на стави, на мускули, на дишане

Това е, което правя, но нищо в повече. За моята възраст не е и възможно.

- Спазвате ли някаква диета?

- Не, нямам специални диети. Храня се сравнително здравословно. Повече зеленчуци и плодове обичам, това ме поддържа. Приемам повечето необходими витамини, които трябва да се вземат на една такава възраст. Това е, в общи линии.

- Има ли откъде да си набавяте плодове и зеленчуци?

- Да, имаме градина. Дъщеря ми я поддържа, направи парник, засади домати, чушки, краставици, лук, броколи и какво ли не още. Тя също е много отдадена на здравословното хранене, консумира по-малко месни продукти. Аз не се ограничавам, когато ми се прииска, си хапвам. 

- Чудесно е, че си имате градина.

- Страхотно е! Цяло лято сме на плодове, домашно произведени. Правим и зимнина и всичко, каквото трябва, е готово. Водя нормален живот, нищо екстремно.

- Къде обичате да ходите на море?

- Ходя на нашето Черноморие, но понякога и в Гърция. Не защото е модерно, а там имам приятели, имат вили, басейни, а това за мен е достатъчно да мога да плувам, да се движа.

- Приятели имате в цял свят, предполагам. 

- Да, слава на Бога, спортът ме сближи с много мои колеги, с които сме много близки и си поддържаме връзка и сега. Особено за рождени и имени дни получавам от цял свят поздравления. 

Понякога по цял ден съм на телефона, за да отговарям, но това са приятни мигове и емоции

- Може и да е леко натоварващо, но е приятно.

- Аз не изпитвам чувството, че съм натоварена от това, защото е приятно да знаеш, че някой е помислил за това, сетил се е за теб. Това значи, че си още жив. Държа много да ме уважават и като човек и се старая да бъда по-внимателна в отношенията с хората, да ги уважавам и те да ме уважават. 

- Много благодаря за отделеното време

- И аз благодаря. Надявам се да съм ви била полезна.

Щрихи към биографията

Мария Гигова е живата легенда на българската и световната художествена гимнастика, а името й завинаги ще остане записано със златни букви в историята, тъй като тя е първата трикратна абсолютна световна шампионка. За своите постижения е отличена със званието “Гимнастичка на века” за 20-и век, а у нас получава първата почетна награда за спортен “Икар”. През 2017 г. държавният глава Румен Радев я награждава с орден “Стара планина” I степен “за изключително големите й заслуги за развитието на спорта”. След края на активната си кариера Мария Гигова остава близо до гимнастиката, като изпълнява различни дейности, сред които председател и почетен председател на БФХГ, член на Техническия комитет по художествена гимнастика, почетен съдия на ФИГ и много други.

Цветелина ТОТЕВА