Мария Каварджикова чаровна и на 65: Първата ми среща със словото бе родопската песен

Актрисата е пресъздала десетки образи на Горки, Чехов, Молиер, Артър Милър и др.

Своя 65-и рожден ден чества талантливата актриса Мария Каварджикова. Нейните превъплъщения я правят познатата непозната, но уважавана и обожавана от любителите на театралното и филмовото изкуство. Звездата е родена на 2 ноември 1956-а в Крумовград, в семейството на учителка от София и смолянчанин. До седмата си година Мария живяла в Крумовград, а после се преместила с родителите си в столицата.

“Аз съм номад, а плача по всеки повод. Родена съм в Източните Родопи. Обичам да ходя сред планината, не обичам затворени пространства. Майка ми беше педагог в Крумовград. 

Баба ми бе прелестна жена, смятаха я за властна, но за мен беше спасителен пояс

Много хубаво пееше родопски песни. Първото ми запознанство със словото бе песента. По-късно събориха малката ни къщичка, а там ухаеше на лимони - баба ги отглеждаше в саксии. Мислех си, че детството ще продължи безкрай... Все си намирам за какво да поплача - кадър от филм, дете, чиято сълза се е търкулнала по бузата, увехнало цвете...

На 4 ноември въпреки пандемията можете да се насладите на постановката “Две” на Таня Шахова на сцената на Народния театър “Иван Вазов”, където тя заедно с Бойка Велкова и Ева Тепавичарова пресъздават по блестящ начин духа на творците. Какво се случва с човека, когато усети, че неговото време се оттегля назад? В какво се вкопчва и как противостои на зимата, която пропълзява в едно хисарско лято?

Две безкрайно очарователни жени, две велики поетеси, две силни личности, два забележителни интелекта, два мощни характера се срещат привидно спокойно в обезлюделия дом на Съюза на писателите в Хисаря. Елисавета Багряна и Дора Габе са героините на тази история, изтъкана от светли спомени и мрачни предчувствия, от противоборства и съперничества, от случили се и неслучили се любови и... от поезия, тъга и вяра.

В "Оркестър без име"

Мария не обича да я наричат звезда. Звездите са на небето, аз съм театрален труженик, казва за себе си актрисата

Мария Каварджикова, една от най-талантливите български актриси, съветва младите си колежки да не прибързват, приемайки първата роля във филм или сериал, която получат. “Съветвам ги да усмирят амбициите си, защото прекалените амбиции водят понякога до големи разочарования. Така е в професията. Някой път си на гребена на вълната и попътният вятър те носи, друг път - застой и ти се струва, че потъваш в блато”.

Каварджикова навремето не слизаше от екрана, а сега - от сцената на Народния театър. Не че избягва ангажименти в телевизионни продукции - снима, когато я поканят. Но съжалява, че новите български сериали и филми се рекламират чрез личния живот на актьорите: “Българското кино може да зависи от биографията на артиста само у нас. Извън България се търсят други качества”. 

На театралната сцена Мария излиза вече 43 сезона. Имам усещането, че съм работила с всички режисьори... Проф. Крикор Азарян беше много емоционален. Обичаше артистите. Беше мъдър, прекрасен разказвач. Понякога моето усещане за ролята на Любов Раневская от “Вишнева градина” се разминаваше с това, което той виждаше, но не ми беше трудно да го следвам, защото беше изключително подготвен до последния детайл. Светла му памет... Проф. Стефанов ме покани в трупата на Народния театър след седем сезона в Пернишкия театър и още четири в “Сълза и смях”. 

Беше предизвикателство и макар че вече имах известен опит в театъра и киното, отидох с малко страх

Трупата на Народния винаги е била силна. Това за артиста е важно, защото той се реализира с колегите си, никога сам. Благодарна съм на проф. Стефанов за предоставения шанс. Изиграх Васа от “Васа Железнова” от Горки, Василиса Карповна от “На дъното” и още много други роли, които ми донесоха признание и лично удовлетворение. Не се чувствам стара, но все пак се извъртяха толкова сезони - кошмар! Всички роли са ми дали по нещо. Но пък и колко са взели! 

Родената в Крумовград Каварджикова няколко пъти е шокирала театралните фенове с голота, припомнят запознати. Още при дебюта си на сцена през 1979-а тя свалила дрехите си пред публика. По него време Мария играела къпеща се византийска императрица. Ако трябва да сме честни, беше облечена в трико с телесен цвят и пред нея имаше найлонова прозрачна завеса, разправя човек от техническия екип на хитовата някога продукция. Въпреки това мъжете, които са виждали съвсем отблизо Каварджикова гола, не са никак много.
Мария Каварджикова в ролята на Петруна Вълчева в “Дървото на живота” е типичен събирателен образ на майката, чиято единствена цел е доброто на семейството. 

Омъжвала се е 2 пъти, а за нейни извънбрачни връзки дори и злите езици не са споменавали

Актьорът Константин Цанев е съпруг №1 и първи мъж в живота й. От него са щерките й Александра и Гергана - и двете семейни. Косьо и Мария се залюбили във ВИТИЗ. В арт средите се мълви как Мария искала да се самоубива в деня, в който загубила девствеността си. Срамувала се и тръгнала да се дави в морето. В последния момент обаче размислила. “Това е измислица”, твърди актрисата.

Първата си рожба младата актриса заченала, докато следвала в първи курс. Две години по-късно на път било и второто й дете. “И двете ми бременности ги разбрах много късно - в седмия и в петия месец”, споделя звездата на “Оркестър без име” и “Лавина”. 

С първия си съпруг Мария живяла до падането на комунизма. През 1990-а той заминал за Германия, за да работи в “Дойче веле”. 1993-та пък била годината, в която Каварджикова гостувала на мъжа си в Кьолн и при визитата го убедила да се разделят приятелски. 

До развода с Константин Цанев стигнала мъчително. Имала две дъщери на прага на пубертета и се страхувала, че такава стъпка от нейна страна ще ги стресне. Слава Богу, това не се случило. Споделя също, че още когато видяла за първи път втория си съпруг - режисьорът Иван Балевски, си казала - това е моят човек.  И не се излъгала, сега с него се чувствала много щастлива.

Със сегашната си половинка - режисьорът Иван Балевски, Каварджикова се познава още от 1985-а. Срещнала го на снимачната площадка на филма “Място под слънцето”. Балевски се трудел като асистент в продукцията и имал грузинка за жена. Не след дълго той се отдал на Мария. Актрисата нямала нищо против да заживеят заедно, въпреки че Константин Цанев все още не й бил дал развод. Първият съпруг обаче вече не я притеснявал - бил надалеч в Немско.

Днес тя се радва на обичта на близките си, заобиколена от приятели, колеги и фенове. Екипът на в. “Над 55” й пожелава здраве, късмет и творческо дълголетие.
 

Щрихи към портрета

Изиграла е над 50 роли в театъра и още толкова в киното. Текстът за моноспектакъла “Флобер” е написан от Елин Рахнев специално за нея

През 1978 г. завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на професор Надежда Сейкова. От 1978 до 1986 г. е актриса в Драматичен театър “Боян Дановски” в Перник. От 1986 до 1990 г. е в театър “Сълза и смях”. От 1991 г. работи в Народния театър “Иван Вазов”. Сред най-значимите й роли са: Естър Франц в “Цената” от Артър Милър, Васа във “Васа Железнова 1910” от Максим Горки, Елмира в “Тартюф” от Молиер, Алис Мор в “Човек за всички времена” от Робърт Болт, Констънс Тъкърмън в “Есенна градина” от Лилиан Хелман, Аркадина в “Чайка” от Чехов, Василиса Карповна в “На дъното” по Максим Горки и др.

Десетки са ролите й и в киното. Знаков за нея филм е “Оркестър без име”, следват “Лавина”, “Куче в чекмедже”, сериалът “Дом за нашите деца”, “Версенжеторикс”, “Една калория нежност”, “Госпожа Динозавър”, “Ако някой те обича”. Има награда за главна женска роля на Съюза на артистите в България за ролята на Василиса Карповна в “На дъното” от Максим Горки и две награди “Аскеер” за главна женска роля през 1996 г. в “Спускане от връх Морган” от Артър Милър в “Театър 199” и за главна женска роля през 1998 г. в “Бившата мис на малкия град” от Мартин Макдона.

Поли БОЯНОВА