Мария Лалева: Човек се събужда само, когато е готов за това
Днес празнуваме величието на миналото, на хората,които като нация са ни разтърсили, казва писателката
В Деня на будителите гост в "Денят започва" по БНТ беше писателката Мария Лалева, чийто книги докосват по особен начин читателите и ги карат да преоткриват по малко от себе си всеки ден.
Авторката на "Живот в скалите" и на "Пасиансът на архангелите" сподели, че гледа с оптимизъм към живота след пандемията и вярва, че днешните изпитания ще ни променят към по-добро.
Вместо да се страхуваме от тази ситуация, е време да се замислим къде сме се отклонили от едни изконни неща, на които не сме отдавали значение - на близостта, на прегръдката, на общуването очи в очи. Всичко, което имахме, а сега нямаме. Колкото и да е клиширано, оказва се, че оценяваме нещата, ситуациите, хората, когато ги загубим. Нужно ли е да загубим цялата тази красота и общуване, за да я оценим и отново да се връщаме към нея? Оптимист съм, но си мисля, че животът след пандемията няма да бъде същия, защото ние няма да бъдем същите.
Въпросът е на какви ценности стъпваме и кое определяме като значимо за себе си. Кога загубихме онази връзка с душата, потопени изцяло в едни материални правила, в едно въздигане на интелекта, на трона да властва, загърбвайки всички потребности на душата - тя има нужда от тишина, от музика, от култура, от красота и хармония. А за нас тези думи станаха мръсни, клишета, нещо, над което ние, някак си, високомерно се надсмиваме.
Надявам се цялата тази ситуация да ни доведе до ренесанс на всичките тези красиви неща, които са заложени в нас по рождение. Смело е да го направим!
Народните будители са една категория, но днес празнуваме величието на миналото, на хората,които като нация са ни разтърсили. Всеки има личен будител. Всеки е определил за себе си някой, който с песен, с думи, с книга, го е докоснал.
Човек се събужда, когато е готов да се събуди. Има хора, които имат нужда от още малко сън. Не можеш да размахваш назидателно пръст към тях. Никой не може да бъде съдник на чуждия път. Вярвам, че толерантността се изразява най-вече в това да дадеш свобода на другия да бъде на тази точка от пътя си, на която е готов да бъде. И да не го осъждаш за това, а да го приемаш такъв, какъвто е избрал да бъде.