Мая Плисецкая: Не се примирявайте, борете се до самия край...

На 20 ноември 1925 г. е родена великата балерина на 20-и век Мая Плисецкая - символ на руското балетно изкуство, многогодишна прима на Болшой театър, ненадмината с изпълнението на “Умиращия лебед” на Камий Сен-Санс, уникална с изяществото и пластичността на танцовите движения на ръцете си.

“Най-трудно от всичко ми се даваше да бъда независима. Това бе вече разкош, споделя великата Мая Плисецкая в биографичната си книга. - Суетни, празни хора до безкрай се стремяха да ме включат в своите групички, групировки, марширувайки под нищожни знамена. Може да съм имала грехове, но не и такъв. Приятелите си не съм предавала.

Дълговете съм си връщала. Доброто съм помнила и помня. Никому никога не съм завиждала. Живеех със своето. С балета живеех. Ще ви дам съвет, бъдещи поколения. Послушайте ме. Не се примирявайте, не се примирявайте до самия край. Дори и тогава - стреляйте, воювайте, тръбете, барабани бийте... До последния миг се борете... Победите ми се дължаха единствено на това. 

Характерът - това е съдба

Хората не се разделят на раси, класи, държавни системи. Хората се делят на добри и лоши. Само толкова. Добрите винаги са изключение, дар свише.”

Мая е родена в Москва, в известно еврейско семейство на Михаил Плисецкий и Ракел Месерер. Майка й е актрисата от нямото кино Ра Месерер. Баща й, икономист по образование, работи във висшите органи на властта на съветска Русия, занимава се с производството на първите съветски филми. В края на своята кариера е генерален консул на СССР на норвежкия остров Шпицберген и директор на минно предприятие за добив на въглища в Арктика.

След завръщането им в Москва Мая постъпва в хореографското училище. На единадесетгодишна възраст за първи път излиза на сцената на Болшой театър и изпълнява партията на малката фея в балета “Спящата красавица” на Чайковски. 

По време на сталинските репресии баща й е арестуван и през 1938 г. е екзекутиран

Като негова съпруга, Ракел Месерер също е арестувана и заедно с най-малкия си 7-месечен син е изпратена в един от трудовите лагери на ГУЛАГ в Казахстан, където е заточена за 10 г. До нейното освобождаване Мая е гледана от леля си Суламиф, която я осиновява, за да я спаси от изпращането в детски дом.

Мая расте в семейство, свързано с балетното изкуство - прочутият балетмайстор и педагог Асаф Месерер е неин вуйчо, а леля й по майчина линия, Суламиф Месерер, е балерина и прима на Болшой театър. Братята й Александър и Азарий Плисецкий също стават известни балетмайстори.

По време на Втората световна война семейството е евакуирано в Свердловск, където живее до септември 1942 г. В града няма условия за занимания с балет, но именно там Мая има своето първо публично изпълнение на балетната миниатюра “Умиращият лебед” по музиката на Камий Сен-Санс. 

Година по-късно тя заминава за Москва сама и продължава обучението си в хореографското училище, в класа на голямата балерина Елизавета Гердт. Завършва училището и постъпва в Болшой театър. За кратко време е в кордебалета, но не поради професионалните си качества, а в резултат на сложните отношения с леля си Суламиф, която по това време разпределя ролите в балетните постановки. Първото й участие като солистка е в главната партия на Маша в балета “Лешникотрошачката” на Чайковски през 1944 г.

Заради непокорния й нрав и по политически причини до 1959 г. властта не я допуска до турнетата на театъра в чужбина

Забраната пада с решение на тогавашния ръководител на СССР Никита Хрушчов. След като колежката й Галина Уланова слиза от сцената през 1960 г., Мая е обявена за “примабалерина асолута” (prima ballerina assoluta) на Болшой театър. Смята го за своята родна сцена, на която се чувства най-добре. Но противоречията с чиновниците от най-различен ранг както в театралните среди, така и в политиката преследват независимата Мая през цялата й кариера.

Въпреки всичко още приживе става легенда, оказва дълбоко влияние върху балетното изкуство и остава завинаги в неговата история. От самото начало Мая е твърде самобитна като балерина, но смело чупи каноните и се стреми към нова хореография.

В условията на театралния живот в Болшой театър по времето на СССР се налага да се съпротивлява на ограничения от всякакъв вид и да се бори за правото да танцува по своя начин. Еротичността на героините й е неприемлива за онова време и създава допълнителни препятствия за представяне на някои постановки на сцената на Болшой. 

Балетът “Леда” по старинна японска музика, поставен от Бежар за Мая, е забранен и никога не е показван в СССР 

В спомените си Мая Плисецкая разказва за своите любовни увлечения с балетистите Вячеслав Голубин и Есфендияр Кашани. През 1956 г. се омъжва за солиста на Болшой театър Марис Лиепа, но този брак трае само 3 месеца.

През 1958 г. се омъжва за композитора Родион Шчедрин, с когото са заедно до края й. Шчедрин композира няколко балета специално за жена си, като подчертава, че не е балетоман, а е “Маяман”. Самата Плисецкая казва, че съпругът й значително е допринесъл за нейното творческо дълголетие. Шчедрин и Плисецкая нямат деца, по желание на Мая.

В началото на брака им тя забременява, но решава да направи аборт, за да не прекъсва своята възходяща по това време балетна кариера. Шчедрин проявява разбиране и подкрепя съпругата си в това решение. През 1999 г. 

Плисецкая подава съдебен иск по повод публикация за съществуването на нейна незаконна дъщеря 

През 2001 г. печели делото и слага край на тези слухове.

Заедно със съпруга си Плисецкая намира вдъхновение в класическата руска литература и драматургия. През 1971 г. Родион Шчедрин преработва своята музика към филма “Анна Каренина” и подарява на Мая балет. Той е и първият хореографски опит на Мая.

Първото представление е на 10 юни 1972 г. И отново страстната и ярка партия на Анна Каренина не се харесва на властта, а балетът, въпреки признанието на публиката, трудно си пробива път. След години тя поставя още два балета по музиката на Шчедрин - “Чайка” и “Дамата с кученцето”, с които прави успешни турнета по световните сцени. 

Костюмите за тези постановки прави известният френски моделиер Пиер Карден, с когото Мая има дълго приятелство. Поклонник на нейното изкуство, той неведнъж й предоставя своя театър “Еспас Пиер Карден” в Париж, на чиято сцена чести гости са световни звезди на изкуството. Тя от своя страна дефилира на негово модно шоу. 

Все пак успява да сбъдне своите мечти - работи с френските балетмайстори Морис Бежар, Ролан Пети и Серж Лифар, които създават с нея и за нея уникални творби. Шумният успех във Франция не улеснява тяхното пренасяне в Москва. За да получи разрешение да танцува “Болеро” по музиката на Равел на сцената на Болшой, Плисецкая стига до ръководителя на държавата Леонид Брежнев

Вечерта на московската премиера се помни и поради струпалата се публика на театралния площад, която чака решението на властта. След неговото огласяване зрителите буквално нахлуват в залата, помитайки загражденията. 

Творческото приятелство на Плисецкая и Бежар продължава до края на живота й. От Бежар тя получава като подарък за своята 70-а годишнина балета “Курозука”. Старинната японска музика, по която той е създаден, е аранжирана от съвременния композитор Тосиро Маюдзуми. За следващия юбилей той й подарява балетната миниатюра “Аве Мая” по музика на Бах-Гуно, и Плисецкая я изпълнява на 75-годишна възраст, демонстрирайки своето балетно дълголетие.

С настъпването на перестройката през 1990 г. напуска Болшой театър 

формално поради пенсиониране, но на практика е уволнена поради разногласията с ръководството. Напуска Русия, но продължава да излиза на сцена, като активно сътрудничи на световноизвестните балетни трупи “Марсилски балет” на Ролан Пети и “XX век” на Морис Бежар. През този период получава немско, испанско и литовско гражданство. 

Тя е активна до последния миг на живота си и участва в подготовката на своя 90-годишен юбилей

Сама замисля и написва сценария и програмата за празничния концерт. Концертът се състоял, но посмъртно - на сцената на Болшой театър и, с изключение на участието на японската трупа “Такаразука”, всичките й желания са изпълнени. Великата Мая Плисецкая си отива от този свят в съня си на 2 май 2015 г. от сърдечен инфаркт. Тялото й е кремирано по нейно желание. Тя пожелала прахът й да бъде разпръснат над Русия, заедно с праха на съпруга й Родион Шчедрин след неговата смърт.  

Подготви Поли БОЯНОВА