Майка търси детето си, обявено за починало преди десетилетие

Стотици са трогателните публикации на хора, търсещи своите родители, деца или роднини чрез групата "Къде си?". Повечето са качвани по два-три или повече пъти с надеждата да бъдат забелязани от когото трябва. Сред тях може да се прочетат и потресаващи публикации на майки, чиито деца са отнети в родилните домове с лъжата, че са починали, съобщава marica.bg.

Най-страшното е, че част от тях не са се случили преди десетилетия, когато не е имало чак толкова строг контрол. Най-скорошната е от 2004 година. Яна Д. разказва, че тогава е родила второто си дете, момченце. Посочва болницата и името на лекаря, водил раждането с цезарово сечение. Докато още е под упойка, тя чува как детето плаче с пълно гърло - знак, че е добре. Тогава поднасят да подпише документ, чието съдържание не успява да прочете. После медиците съобщават, че бебето е зле и трябва да бъде настанено в по-добра болница в Пловдив, където имало специален кувьоз. Два дни по-късно по време на свиждане съобщават на близките на Яна, че синът е починал. Те тръгват веднага към пловдивската болница. Оттам обаче не им дават трупчето, за да бъде погребано. Лекарка казва на майката: &quot;Какво искаш, да припаднеш, като го видиш ли?!&quot;. Връчват им само смъртен акт. След още два дни по телевизията съобщават за намерено дете край същата болница. Яна отива отново и иска обяснение от същата лекарка, настоява да види откритото бебе. С ужас чува: &quot;Млада си, ще си имаш друго, а тези, които не могат, какво да правят?&quot;. Оттогава майката живее с терзанията, че синът е даден за осиновяване без нейно съгласие.<br /> <br /> &quot;Здравейте, имам сестра, която не познавам, а искам да открия. Най-вероятно е родена през 1970-1976 г., пише до групата потребител. Мисля, че се е казвала Дарина. Доколкото знам, е дадена за осиновяване от майка и която е имала здравословен проблем. От покойната ми баба знам, че най вероятно е осиновена в Звъничево. Ходихме да я търсим преди години със сестра ми, но няма резултат, най-вероятно имената са сменени. Биологичната майка е родом от Панагюрище. Казвам биологичната, защото е от първия брак на баща ми&quot;.<br /> <br /> &quot;Здравейте, искам да намеря сестра си, която като мен е оставена за осиновяване. Знам, че е осиновена. Родена е на 25 април 1973 г. в Стрелча. Записана е с името Магда. Ще ви бъда много благодарна, ако ми помогнете да я открия&quot;, споделя потребителка, публикувала и своя снимка.<br /> <br /> Дама от нашия регион пък търси чичо си, за когото също семейството има съмнения, че е откраднат след раждането: &quot;Двама близнаци са, родени на 16 декември 1967 г . във Варвара, след което на втория ден са преместени в Пазарджик. Братчето на баща ми няма издаден смъртен акт. На майка им казали, че е починало, и не са го показали. След това са я изписали с едното бебе (тате). Името на другото дете е било Борис, но явно са го сменили. Баба предполага, че бебето е било продадено. Те са еднояйчни близнаци с една разлика - тате има бенка под окото. Аз предполагам, че чичо може да е в Пловдив, защото леля ми точно преди баба да почине е видяла същия човек като тате и го е повикала. Той се е обърнал и е продължил. Много ще съм благодарна, ако ми помогнете&quot;.<br /> <br /> Отчаяна осиновителка пък търси биологичната майка на сина си, отново с надеждата, че от произхода и генетичния му код ще дойде информацията за правилния път към здравето му: &quot;Аз съм осиновителка, искам някаква информация за биологичната майка на моето прекрасно момче. Той е родено на 23 февруари 1991 г. Взето е от дом &quot;Майка и дете&quot; в Пазарджик. Не знам дали е родено тук. Беше с име Асен Семов Дрянов. Майката е от Ямболско. Осиновено е през 1992 година. Всичко това го пиша с негово съгласие, има здравословни проблеми, той е всичко за мен!&quot;.<br /> <br /> &quot;Родена съм на 7 декември 1974 г. Майка ми, преди да почине, ми каза, че ме е взела много малка, може би на 40 дни, от дом за деца Ветрен, пише осиновена жена. Доколкото разбрах, домът се казва &quot;Свети Стилиян&quot;. Не знам нищо повече, тази мисъл ме побърква от години. Много бих искала да познавам биологичната си майка. Не очаквам нищо, просто да я познавам.&quot;<br /> <br /> Подобна е историята на 10 години по-млада дама. За нея се знае, че след публикуването на историята е открила следи за жената, която я е родила, но самата нея - все още не. &quot;Здравейте, родена съм на 14 май 1984 г. в Пазарджик. Дадено ми е името Мария. Търся биологичната си майка на име Евдокия от Кричим, Пловдивско. Взета съм от дом за деца в Пазарджик, когато съм била на седем месеца.&quot;<br /> <br /> Друга нашенка, търсеща данни за произхода си, споделя в групата резонните си опасения, че не само настоящи, но и бъдещи здравословни проблеми може да се избегнат, ако завесата пред тайната на осиновяването падне: &quot;Имам две прекрасни дъщери. Заради тяхното щастие искам да знам откъде са ми гените (корените), за да не се окаже в един момент, че те ще свържат живота си с роднини. Не търся никакви облаги, не осъждам никого, само искам истината за &quot;щъркела, който ме е донесъл &quot; на 13 юни 1973 г.&quot;.<br />