Покъртителни истории, спомени за любимата приятелка, сълзи за непрежалимата дъщеря, усмивки, но изпълнени със скръб и тъга. Трагедия. Драма. Кошмар. В това се превърна погребението на зверски затритата от бившия си приятел Владимир Костадинов Стефка Маджарова, която намери вечен покой цели 3 месеца след убийството си, пише "ШОУ".
19-годишната красавица беше погребана в гробището на пловдивския квартал &ldquo;Прослав&rdquo; с лилавата си рокля от абитуриентския бал. С нея момичето прекрачи прага на живота. Имаше мечти. Да следва, да се изучи. Докато Владимир не уби мечтите й... На ковчега близките бяха поставили любимите на Стефи лилави цветя. Дори и те бяха напоени с несекващите сълзи на майката Стоянка и бащата Николай. До тях тъжно, смутено, пристъпваше малкото братче на хубавицата, която сега трябваше да е студентка и да започне самостоятелен живот. Целият 12 &bdquo;б&rdquo; клас дойде да изпрати приятелката си. &bdquo;Никога няма да те забравим&rdquo;, &bdquo;Винаги ще си една от нас и ще си в сърцата ни&rdquo;, ридаеха съкрушено младите хора. Майката, едва жива от мъка, изплака, че не са й дали да отвори ковчега, за да прегърне за последен път чедото си.<br /> <br /> Тялото на Стефка престоя близо 90 дни в моргата в Пловдив. Правиха се съдебномедицински експертизи, които бяха повторени, за да констатират медиците точната причина за смъртта. В крайна сметка стана ясно, че в трагичната вечер Владимир, след като е поканил на разходка бившата си приятелка, я завел край канала на Йоаким Груево. Там, според убиеца, двамата се запознали, и мястото им било любимо. Костадинов бил много ревнив. Научавайки, че момичето, което го е зарязало преди месеци, има нова връзка, избухнал. <br /> <br /> Двамата се скарали. Той я бил жестоко. Стефи изпаднала в безсъзнание. След това е захвърлил тялото във водата и безцеремонно си е тръгнал. Смятал е, че тя е издъхнала по време на побоя. Прибрал се в дома си, легнал си, а на другата сутрин отишъл на полето, където цял ден работел заедно с бащата на жертвата си, без да промълви дума. От години Владимир бил ратай на семейство Маджарови, които се занимават със селскостопанска работа. <br /> <br /> Бащата е ужасен. Той не може да проумее как убиецът на дъщеря му е бил толкова хладнокръвен. Сега Николай Маджаров не спира да страда и да се вайка как не е разбрал, че извергът е преследвал дъщеря му и я е притеснявал. &ldquo;Ако знаех, щях да взема мерки - той щеше да е в земята, не детето ми. Отиде си най-скъпото ми и най-свидното&rdquo;, ридае измъченият баща. Той отрича да е искал 500 хиляди лева кръвнина от убиеца. Казва, че още се консултира с адвокати, но за каквато и сума да предяви претенции, ще я дари на възрастни хора и деца, които са бедни и живеят в недоимък. Единственото желание на семейството е Владимир да получи доживотна присъда и никога да не излезе от затвора.<br /> <br /> &ldquo;Аз я сънувам почти всяка нощ. Нежна и мила - каквато беше в истинския живот. Пие кафе и ми протяга ръка. Опитам се да я прегърна, впускам се към нея, но все не мога да я гушна. Дали е добре там, горе на небето&rdquo;, ридае Иван. Той е бил близък приятел на девойката, заедно са расли, заедно са се смели, един на друг са доверявали тайните си. <br /> <br /> &ldquo;Не можахме да я опазим. Дано в гроба изгние този, който ни отне слънцето!&rdquo;, не издържа на напрежението възрастна жена, почернена от главата до петите. От устата й излиза вой. Кълне човека, който е искал да има прекрасно бъдеще със Стефка, но нито за миг тя не си е представяла живота си с недодялания, груб и студенокръвен Владимир.<br /> <br /> &ldquo;В последно време тя не го понасяше. Казваше, че връзката й с него е била грешка. Всячески се опитваше да се отърве от него, въпреки че той я обсебваше. Знаехме, че той е лош и досаден, но че е способен на такова зверство, никой не е предполагал&rdquo;, плачат съученичките, докато галят ковчега и гледат как майката на Стефи целува с ридания нейна снимка. <br /> <br /> Далеч от суматохата и от очите на репортерите, с огромен букет цветя и тъжни, мъртви очи, стои самотно момче. Атлетичното му тяло стои прегърбено, сякаш е понесло тонове товар на гърба си. Бърше скришом очите си. Не говори. Не мърда. Гледа втренчено зейналия гроб. Вътре полагат любимата му&hellip; Момичето, в което се е влюбил&hellip; &ldquo;Товарът, който ще носи цял живот на плещите си това младо, хубаво момче, и мъката на родителите заслужават смърт за убиеца!&rdquo;, гневят се хора, станали случайни свидетели на тъжното шествие, което се прости с любимата си Стефи и пое обратно към Йоаким Груево.<br /> <br /> <strong>Пловдив, <br /> Красимира ГЕШЕВА<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)">ОЩЕ ПОКЪРТИТЕЛНИ ЖИТЕЙСКИ ИСТОРИИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА &quot;ШОУ&quot;, КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 1 ОКТОМВРИ</span><br type="_moz" /> </strong>