По времето на социализма Българската държавна граница бива опасана с бодлива тел, един вид ограда. Тя започва от черноморския ни бряг и свършва в най-северозападната точка на българската територия, река Дунав. В тази ограда от бодлива тел е имало отвори само за т. нар. ГКПП-та (Гранични контролно-пропускателни пунктове).
За да се движиш в граничната зона на НРБ е било нужно специален открит лист, получил названието документ &bdquo;образец 12&rdquo;, издаван от Дирекция на милицията. Жителите на градчетата и селата в граничната зона пък са получавали щемпели на паспорта.<br /> <br /> Всеки определен участък от границата се е охранявал от т. нар. Граничен отряд. На самата граница е била издълбана така наречената &bdquo;гранична бразда&rdquo;. Де факто това е линията на държавната граница. На въпросната ограда с бодлива тел са били поставени проводници. <br /> <br /> Това е кльонът &ndash; електросигнализационна система за охрана на държавната граница. При опит за нарушение на границата прилежащата гранична застава се вдига &rdquo;на оръжие&rdquo; и се изпраща т.нар. &bdquo;тревожна група&rdquo;. Тя се е състояла от няколко въоръжени граничари, командвани от офицер. В групата задължително влиза служебно куче, порода източноевропейска или немска овчарка. <br /> <br /> До кльона, по-точно от вътрешната му страна, бива разорана ивица земя. Това е така наречената контролно-следова полоса (КСП). Предназначението и е да &bdquo;запечатва&rdquo; следите на евентуалните нарушители на границата. Групата е трябвало да провери участъка от кльона, откъдето е получен сигнал за нарушение на границата и евентуално да задържи нарушителите. Ако не е в състояние сама да се справи със задачата, на мястото на нарушението на границата пристигат и останалите граничари от заставата.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/2(16).jpg" width="520" height="390" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <strong>При опит за нарушение на границата прилежащата гранична застава се вдига &rdquo;на оръжие&rdquo; и се изпраща т.нар. &bdquo;тревожна група&rdquo;</strong><br /> <br /> Задържането и &bdquo;неутрализирането&rdquo; на нарушителите се е извършвало от граничарите на наборна военна служба. В много редки случаи от офицери. Спазвала се е максимата &bdquo;Нарушителят се задържа или унищожава&rdquo;. За задържан нарушител граничарят е получавал домашна отпуска от 7 дни. В редки случаи са произвеждали редника в звание ефрейтор. Освен ако не ставало въпрос за &bdquo;важни нарушители&rdquo;. Не всички т. нар. &bdquo;бегълци&rdquo; от ГДР (Германската демократична република) са били &bdquo;важни&ldquo;.<br /> <br /> По друг начин са стояли нещата, ако граничарят застреля нарушител &bdquo;при опит за незаконно преминаване на границата&rdquo;. Редниците автоматично са ставали ефрейтори. Награждавали са ги с домашна отпуска до 27 дни. Говорело се е, че първите седем дни граничарят, &bdquo;неутрализирал&rdquo; за първи път нарушител на държавната граница, е бил изследван в Неврологичното отделение на МВР болница &ndash; затова как му се е отразило убийството на психиката. За героичната постъпка на тези граничари се е пишело във вестниците &bdquo;Граничар&rdquo;, &bdquo;Народен страж&rdquo; &ndash; печатният орган на МВР по онова време. По-рядко се е пишело в периодичния печат. В много редки случаи са се правели телевизионни интервюта с граничарите &ndash; герои.<br /> <br /> По онова време охраната на границата е издигната в култ. Граничар, &bdquo;неутрализирал&rdquo; нарушител при &bdquo;защита с риск на живота си на Държавната граница&rdquo;, е получавал и медал &bdquo;За заслуги по охрана на границата&rdquo;. Граничари, &bdquo;неутрализирали&rdquo; повече от 10 нарушители, е можело да бъдат повишени в звание сержант и дори да получат високото бойно отличие орден &bdquo;Червено знаме&rdquo;.<br /> <br /> Тленните останки на нарушителите на границата са били откарвани в граничния отряд за идентификация. Телата на застреляните се фотографират. В заставите е имало фотоапарат за тази цел. Снимките са се предавали в граничния отряд на ВКР отдела (военно контраразузнаване). Умишлено не е била водена статистка кой граничар на коя дата е &bdquo;неутрализирал&rdquo; нарушител на границата.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/1(16).jpg" width="348" height="600" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <strong>Граничар, &bdquo;неутрализирал&rdquo; нарушител при &bdquo;защита с риск на живота си на Държавната граница&rdquo;, е получавал и медал &bdquo;За заслуги по охрана на границата&rdquo;</strong><br /> <br /> За безнаказано нарушение на границата санкциите са били жестоки. Наказанията са започвали от командира на заставата. Според случая той се е понижавал в звание. Може ло е и да се разжалва. Разбира се, най-потърпевш е граничарят, допуснал нарушението. Ако е имал нашивки, му са се късали демонстративно пред строя на плаца в граничния отряд. В някои случаи граничарят е можело да отнесе и присъда.<br /> <br /> Едни от най-големите митове и легенди за границата е за огромния брой &bdquo;мирни бегълци&rdquo;, убити от българските граничари. Нещата обаче стоят малко другояче. От 1947 г. (тогава са създадени българските Гранични войски) до 1990 г. на българските граници са застреляни по-малко от 1000 нарушители. Една част от тях са &ldquo;неутрализирани&rdquo; от тогавашните Вътрешни войски, действащи в граничната зона. По-голямата част от тях &ndash; през периода 1947 г. &ndash; 1966 г. <br /> <br /> Тук влизат и членовете на така наречените &bdquo;горянски групи&rdquo; (групи, водещи подривна дейност и саботажи срещу властта по онова време). Освен тях в България са изпращани подготвени диверсионни групи, спускани с парашути в граничната зона или прехвърляни по суша от Гърция и Турция. Не е малък броят и на българските граничари, убити в схватка с въоръжени нарушители.<br /> <br /> Източник: <a href="https://socbg.com/" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>socbg.com</strong></span></a> - <em>по разказ на граничар, служил на българската граница по времето на социализма</em><br />