Медия във Франция отново разобличи олигарха Прокопиев

А у нас властта му разпъва чадър

„В България феноменът на хищничеството не се ограничава само до политическата класа. Иво Прокопиев например – олигарх, добре известен в страната със значителната си медийна империя и близостта си с ГЕРБ, през 1999 г. успява да придобие минната компания „Каолин“ за само 2 милиона долара, въпреки десет пъти по-високата оферта на голяма белгийска компания, която е отхвърлена. Състояние, което мобилизира в полза на изграждането на медийна империя, като по-специално притежава списанието „Капитал“ и сайта „Дневник“ – две особено силни медии в страната“.

С тези думи френското политическо издание „Politique Matin“ обрисува в материал със заглавие „Вълна на антикорупционно разчистване в Източна Европа“ енергийния олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев. В статията медията анализира проблемите в борбата срещу корупцията в Централна и Източна Европа, като дава и най-емблематичните примери за съответните страни. В частта за България, като

символ за „хищничество“, подриващо устоите на демокрацията,

посочва именно Прокопиев, когото обрисува като олигарх с политически връзки, притежаващ медийна империя.

Има ли изненадани? Едва ли, предвид факта, че подобна характеристика граничи буквално с евфемизма, когато говорим за човек, превърнал се за една нощ в милионер благодарение на престъпната по бандитски приватизация на Иван Костов.  Дърпащ от десетилетия задкулисно конците на властта, благодарение на партийни проекти, плод на политинженерство и политици – негови проксита в управлението.



Източвал и продължаващ да източва джобовете ни и хазната чрез сметките за ток, напомпани от ВЕИ сектора, в който също е монополист. И превърнал от една страна въпросната медийна империя в инструмент за лобизъм не в полза на обществените интереси, а на неговите собствени. А от друга - в бухалка за очерняне на неудобните за него личности.

Всичко това са все факти, добре познати у нас от години. За които обаче – също от години – управляващите си затварят очите. Вероятно, защото

от над десетилетие Прокопиев е почти без прекъсване във властта.

Задкулисно, дърпащ от гримьорната на българската политика конците на проксита, инсталирани от него на кормилото на държавата. За да му разпъват чадър. И да му помагат да продължава да ограбва всички ни необезпокоявано. А в същото време да слага ръка или да обезглавява с очернящи кампании всяко контролно звено, пречещо му да върти далаверите си.

Френското издание акцентира върху връзките му с ГЕРБ, но те далеч не са единствения пример за хватката, с която олигарха Прокопиев държи едновременно медиите, огромни сектори от икономиката и политиката. Фактът обаче е, че именно с идването на партията на власт през 2009 г. енергийният бос се сдоби с почти половин кабинет свои министри.

Признанието дойде не от друг, а от тогавашния и доскорошен премиер Бойко Борисов, който обяви, че „5-6 от министрите“ в първия му кабинет са били посочени именно от Прокопиев. Сред тях и ключовите за всяко правителство министри на финансите и икономиката – в този случай Симеон Дянков и Трайчо Трайков.

Те изхвърчаха от редиците на Борисов, но част от подставените лица на олигарха продължиха да са на власт и в следващите кабинети на Борисов, в които пък Прокопиев може и да имаше по-слаби позиции, но продължаваше да упражнява натиск върху властта и да прокарва интересите си чрез присъдружни партии и политици, плод на политинженеринга му. За да превземе буквално властта чрез настоящите управляващи, влетели във властта с

обещание за промяна, която всъщност превърнаха целенасочено в подмяна.

„Politique Matin“ доста лаконично припомня обещанието за „морализиране на политическия живот на България“, с което настоящият премиер Кирил Петков дойде на власт, подчертавайки, че през февруари министър-председателят е изразил недоволството си от слабата битка с корупцията, „изисквайки бързи резултати от антикорупционната прокуратура“. Без обаче да влиза в детайли за спорното минало и още по-спорно настояще на Петков, обвързано с кръга „Капитал“. Така за читателите на изданието засега остава неясно, че ако в предните правителства и управляващи мнозинства Прокопиев си имаше министри и депутати,

сега си има цял премиер.

Доказателствата за това са толкова много, че могат да запълнят многотомник. Достатъчно е да се припомни, че още докато бе служебен министър на икономиката, с едно от първите си решения на този пост през май 2021 г. Кирил Петков върна начело на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев – приближен на кръга „Капитал“ и дългогодишен шеф на институцията, благодарение на когото беше въртяна схемата със „златните паспорти“.

Същата схема, заради която ЕК ни размаха пръст и благодарение на която с гражданство и с визи са се уреждали китайци и руснаци, фиктивни инвеститори у нас. И която бе създадена по предложение не на друг, а на човека, уредил Прокопиев с първия му милион, всъщност милиони – Иван Костов.  

Една от първите работи на Кирил Петков, когато стана премиер, пък бе така да пренапише българския вариант на Плана за възстановяване, че да уреди милиардите, предвидени за енергетика, да отидат в джобовете на Прокопиев и на други приближени до него компании. ЕК върна плана за поправителен и се наложи „кабинетът на подмяната“ да го изредактира.

Но съмненията, че парите, предназначени за възстановяване на БГ икономиката ще отидат не за благото на всички ни, а по сметките на „наши хора“, продължават да висят.

И как няма, при положение, че докато

дори във Франция разбраха, че баш символът на корупция у нас е Прокопиев,

той енигматично изпадна от напъните на Кирил Петков да състави списък на хората, на чиито плещи – по собствените му думи – се крепяла корупцията в България. В листата, съставена от премиера-прокси по Гугъл, енергийният бос място не намери въпреки хилядите страници в световната търсачка с разследвания, уличаващи го в източване на обществените ресурси. Но пък за сметка на това попаднаха основните врагове на олигарха, воглаве с мишена №1 на медиите и политическите му проксита – депутата от опозиционната ДПС Делян Пеевски. Превърнал се в основен враг на разградския каолинов бос именно, защото от години с непреклонно упорство вади на светло престъпленията му и се пробва да сложи край на далаверите му.

Всъщност изпадането на Прокопиев дори не е енигматично, а напълно закономерно предвид факта, че именно той акушира на т.нар. „промяна“ на Кирил Петков. В замяна „Просто Киро“, както депутатките от ПП любвеобилно наричат премиера, сега разпъва чадър над енергийния олигарх и медиен монополист, като оглушава всеки път, когато някой му даде доказателства за аферите на каолиновия бос. Както направи, когато през март ДПС му връчиха насред пленарната зала 9 папки с публикации, уличаващи Прокопиев. Както вероятно и ще продължи да го прави, защото движението му се командват с конци, дърпани именно от олигарха.

Така, докато във Франция за пореден път сочат Прокопиев като емблема на корупцията и олигархията у нас (само преди седмици изданието Entreprendre го нарече „емблематичен пример за свързаност между бизнеса, политиката и медиите“, а Economie Matin „олигарх, създаден по съветски тертип“), в България управляващите си правят оглушки. Не само, а се пробват да заглушат всеки, опитващ се да изкара наяве истинското лице – и тяхното, и на ментора им. И не – причината не се крие в старата мъдрост в политиката, че голямата картина се вижда отдалеч. А в зависимостите на същите тези управляващи. Зависимости, чиято цена плащаме всички ние. От джоба ни, който Прокопиев тенденциозно изпразва вече с години, тласкайки и нас и страната ни на дъното на класациите по борба с корупцията. Там и ще си останем, докато продължаваме да го позволяваме.