Миглена Александрова току-що е излязла от Сливенския затвор. Тя потърси “ШОУ”, за да разкаже ексклузивно своята шокираща история. “Присъдата ми беше за наркотрафик. Септември 2008 година ме задържаха на “Капитан Андреево” с 19 кг хероин в колата – “Ауди” шестица, на българи от Мадрид. С тях се запознах в Испания, където живях 2 години и половина. Работех там като лимпиеса - стълбища почиствах, грижех са за възрастни хора, раздавах листовки – всякаква работа, която една жена може да върши. Колата, с която пътувах, ми я предоставиха българите, с които се запознах в Испания. Срещу два пъти по 5000 евро на курс им правех услуги, но се оказа, че съм станала “муле”. Получих 5 години и 6 месеца затвор”, започва потресния си разказ Миглена.
<br /> <strong>- Миглена, как се забърка в тази история? <br /> </strong>- Дадоха ми колата, за да пътувам до България да взема сина си. Но... трябвало да отида и до Истанбул и да стоя там два дена при техни познати, защото те имали някаква работа с колата. След това да се прибера в Мадрид. Така и стана. Карах колата с пълномощно. Тя беше с италиански номера. Собствениците искаха да си ги сменят с български, но за това се налагаше да се изчака 1 месец. Затова заедно със сина ми се върнахме в Мадрид. Уговорих се след месец да се върна в България да взема новите номера на колата. Двоумях се дали да тръгна между другото, защото имах почасова работа и можех да я загубя, но, така или иначе &ndash; тръгнах. <br /> <br /> Не съм се съмнявала в нищо, защото не съм имала връзка с престъпни групи, за наркотици и идея нямах за какво става дума! В Испания се познавах с всякакви нации, доверчив човек съм, никога не съм допускала, че може да ми се случи нещо подобно! Не съм допускала, че може да се възползват от мен. Пък и сумата, която ми предложиха, не беше голяма &ndash; 5000 евро! Първия път, когато взех сина си &ndash; 5000 евро, и втория път за смяната на номерата &ndash; пак 5000 евро. Парите ми даваха, след като се прибера в Мадрид. Без предплата, без нищо... <br /> <br /> Върнах се в София, пререгистрираха номерата. Но собствениците ми поръчаха пак да отида до Истанбул, пак да стоя няколко дена при техните познати, които имали някаква работа с колата, и тогава да тръгна обратно с ферибота за Мадрид. <br /> <br /> Когато минах през &ldquo;Капитан Андреево&rdquo; на път за Истанбул, вече бях с българска регистрация на автомобила. Накараха ме без причина да мина на основен преглед на колата &ndash; през канал, през всичко. После разбрах, че митничарите тогава са видели, че колата има тайник, но е бил празен. Но не са ме предупредили... Не съм се усъмнила и аз, защото нямах никакви притеснения. Отидох пак в Истанбул при семейството, при което бях и първия път. След 2-3 дена се връщам обратно за България. На третия пункт на КПП-то, когато дадох личната си карта за проверка, митничарят ми каза: &ldquo;По сигнал колата ви трябва да се провери основно! Изчакайте!&rdquo;. Тогава отново влязох в канала, но пак не се притесних, просто не знаех за каква става дума. Те най-вероятно вече са знаели къде да проверяват. Махнаха задната седалка, там имаше нещо допълнително направено като капак и там намериха ... 19 кг хероин! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Задържаха ме</strong></span><br /> <br /> <strong>- Използвали са те като &ldquo;муле&rdquo;?!</strong><br /> - Тук в България, след като ме задържаха, в ареста разбрах за &ldquo;мулетата&rdquo;! Разбрах за какво съм била използвана, без да знам! Разбрах, че използват хора за пренос през граница на наркотици! След всичко, което съм изживяла, искам да кажа, че точно &ldquo;мулетата&rdquo;, които поемат най-големите присъди, са най-невинните! Те нямат директна връзка с разпространение на наркотици, с това да караш някого да употребява наркотични вещества! А цялата отговорност за престъплението го поемат наркотрафикантите срещу сума пари, която не е толкова голяма, ако я сравним с парите, които вземат истинските престъпни групировки, които се занимават с наркотици....<br /> <br /> <strong>- Кои са тези българи от Мадрид, които ти причиниха това?</strong><br /> - От София са, двама мъже. Срещала съм се тук с техни роднини, с жените им. Те и в Испания си имат жени, с които живеят. Не искам да казвам имената им от съображения за сигурност. Все пък синът ми и дъщеря ми живеят в Испания. И аз сега ще заминавам там.<br /> <strong><br /> - След като те задържаха, какво се случи?</strong><br /> - В Хасково 6 месеца и половина бях в ареста. По това време там бяхме три жени, които бяха хванати на &ldquo;Капитан Андреево&rdquo; с хероин. Много рядко в хасковския арест лежат жени, и то с хероин!<br /> <br /> Първо имах служебен адвокат. Казах му, че аз нищо не знам за наркотици и не се занимавам нито с разпространение, нито с продажби, че не знаех въобще, че в колата има тайник! Но въпреки това той настояваше да се призная за виновна, за да получа по-малка присъда. Иначе ме чакали 20 години затвор! Това за мен беше страшен шок! Децата си бях оставила в Испания, майка ми и баба ми си живееха в Русе. Това са ми единствените роднини. <br /> <br /> Смених служебния адвокат със служебна адвокатка. Отношението й беше същото. Непрекъснато повтаряше: &ldquo;Очакват те 20 години затвор, ако не се признаеш за виновна!&rdquo;. Адвокатите не искаха да ме защитават, а по всякакъв начин искаха да ме сплашат. Нямах пари да си наема адвокат, който да ме защитава реално. Служебната адвокатка изключваше да сключим споразумение, защото казваше: &ldquo;В Хасково е най-строгият съд и дори при споразумение ще ти дадат 12 години! Затова трябва да се признаеш за виновна, за да паднеш под минимума на присъдата в твоя случай!&rdquo;. Защото количеството на хероина е много голямо. <br /> <br /> След 6 месеца и половина в ареста в Хасково ме прехвърлиха в Сливенския затвор. Това беше голям шок и за мен и за майка ми! Тя идва няколко пъти от Русе. Не можеше да повярва, защото цял живот съм работила честно - детска учителка съм с полувисше педагогическо образование. <br /> <br /> За мен в Сливенския затвор беше като някакъв кошмар! Постоянно си повтарях: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Дано да оцелея и да изляза жива!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Там трябваше на първо време да си изчакам делото. На 1 април 2009 година ме прехвърлиха, делото ми беше насрочено за 21 май. Една от затворничките ми предложи да ми даде адрес и телефон на адвокат от София, който не взема много пари. Майка ми имаше заделени около 6000 лв. За престъплението, което съм извършила, адвокатите в Хасково искаха хонорар около 20 000 лв., което не можехме да си позволим! <br /> <br /> Майка ми се свърза с този софийски адвокат, който ни взе 1200 лв. Той дойде в Сливен при мен и като му казах какво ме карат адвокатите от Хасково, той се учуди: &ldquo;Как така ще се признаваш за виновна?! Така, както си е, така ще го представим в съда!&rdquo;. Каза ми, че ще се срещне с прокурора и ще дойде пак при мен да разговаряме преди делото. Но не дойде - не знам причината... На 21 май, когато се разглежда делото, ми казаха: &ldquo;Прокурорът е съгласен да сключим споразумение с присъда 5 години и 6 месеца и глоба от 300 000 лв.!&rdquo;. Значи едно говорехме с адвоката, друго стана на практика. Така се реши да съм поредната бройка в затвора без вина! Когато отказваш вина, в един момент имаш възможност да обжалваш, имаш възможност да представяш допълнителни доказателства. Шансът е по-голям да докажеш, че си невинен. Докато при сключване на споразумение, нямаш възможност да обжалваш, нямаш възможност да стигнеш до ВКС! Просто ти се отнема всякакъв вид допълнителна защита впоследствие. Споразумението е най-сигурният вариант да бъдеш поредната бройка в затвора! Затова са решили така - защото видяха, че аз нямам друг шанс &ndash; достатъчно съм уплашена, нямам на кого да разчитам, нямам средства да си платя свободата, както разбрах, че по принцип става в България...<br /> <br /> <strong>- А тази глоба не беше ли твърде непосилна за теб?! </strong><br /> - Глобата падна. Прокурорът се съгласи. През целия си живот не съм виждала такива пари! Ако беше останала, трябваше до края на живота си да плащам и пак едва ли щях да се издължа! Тогава бях на 40 години...<br /> <br /> Така започна, както ти казах, следващият ми кошмар &ndash; престоят ми в Сливенския затвор!<br /> <br /> <strong>- Какво ти се случи там?</strong><br /> - Един месец бях в &ldquo;режимно&rdquo;. Там си, докато излезе решението на съда. След това те разпределят по отрядите. Когато жената е осъдена за първи път, я разпределят в 3-ти или 4-ти отряд. Това са т. нар. отряди на първескините. Такъв е жаргонът. В 5-и и 6-и отряд са РЦ-то &ndash; рецидивистките. Там са постоянен контингент от жени. Докато излязат - и пак влизат. Получават дори много малки присъди &ndash; по 6 месеца. <br /> <br /> 6 месеца лежи, излиза, извършва престъпление и пак влиза! Това са предимно измамнички, крадли, наркоманки. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Затвора те си го имат като свой дом</strong></span><br /> <br /> Надзирателките си ги познават, към рецидивистките се държат много фриволно, близко, имат си ги като свои деца. Докато ние, които сме за първи път, изтърпяваме всичко много тежко! Има си правила в затвора, които са от години наложени, трябва да ги приемеш нормално, няма друг начин...<br /> <br /> В отряда бяхме по 5-6 жени в стая. А стаите са 3 на 3 и половина. Трябва да се държиш нагло и нахално, за да не те смачкат. Не трябва да проявяваш слабост, защото повечето лишени от свобода се занимават с интриги, клюки, постоянно те обиждат! Ако покажеш, че си по-слаб, в един момент психически се сриваш. <br /> <br /> В затвора е забранено да си помагаме една на друга. Примерно, свършили са цигарите на някого - да му дадеш. Ако се разбере, че си дал цигари, кафе, получаваш наказание от ръководството! А получиш ли наказание в досието ти, това стои една година. И може да стане причина да не можеш да получиш &ldquo;условно предсрочно освобождаване&rdquo;.<br /> <br /> Още докато бях в &ldquo;режимно&rdquo;, исках да започна работа. Когато работиш, се намалява присъдата. Инспекторите по социална дейност обаче не съдействат на &ldquo;първескините&rdquo; да започнат работа. Рецидивистките по-лесно ги уреждат.<br /> <br /> Но срещу една кутия цигари затворничка, която работеше в цеха &ldquo;Конфекция&rdquo;, говори с шефката и ми уреди да започна работа като шивачка. Но там се работи на поръчки, а те са много малко. 10-15 жени, ако работим 2 седмици, следващите оставаме без работа. Само формално се водим. Нито заплащане получаваме, нито съответните &ldquo;кръстчета&rdquo; за намаляване на присъдата! Имало е случаи, когато <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>за цял месец съм получавала 5 лв. заработка! </strong></span><br /> <br /> А най-голямата заработка ми е достигала... 48 лв.! В момента положението там е същото. С такива пари ние не можем да си купим нищо допълнително - нито цигари, нито кафе, нито тоалетни принадлежности. Просто жива подигравка срещу жените! Освен това не е възможно да си намалим по никакъв начин наказанието. За период от 2 години и половина се водех в цех &ldquo;Конфекция&rdquo;. За този период имам спечелени месец и 9 дена намаление на присъдата, което е нищо! <br /> <br /> Реших да започна нещо друго. През 2010 година се обърнах с молба да съдействам за издаването на затворнически вестник &ndash; &ldquo;Женски взор&rdquo;, даже заглавие му бяхме измислили. Но това се провали, защото началничката на затвора Маргарита Петрова не разреши. Тя е от 30 години там и винаги е била против издаването на такъв вестник. Липсвали средства. Пренебрежително се отнася към такова нещо. Въпреки че в мъжките затвори си има вестници. Има си юридическа част, има си страници, свързани с вярата, което е много добре... <br /> <br /> Започнах да пиша жалби. В тях пишех за всички неуредици в Сливенския затвор! Но към жалбите и към сигналите се отнасят подигравателно. Успях да се срещна с адвокат Елен Янкова и бях приета като главен координатор на Българско затворническо сдружение като представител на Сливен. От този момент започна страхотен тормоз! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Започнаха да ми правят постоянни голи обиски! </strong></span><br /> <br /> За да ми наложат допълнителен стрес и да ме спрат да подавам жалби и сигнали! Когато тръгвах към параклиса, където ходех при евангелистите, надзирателката цялата ме събличаше, прелистваше ми Библията, тетрадката, четеше какво съм писала! За да пресекат всякакъв опит да получавам сигнали и да ги изпращам до институциите! Като имаш предвид, че навсякъде има камери, дори да искам да извърша нещо, няма как! И въпреки това ми налагат гол обиск! Гола ме събличат, отивам до параклиса, на връщане пак гола ме събличат и ме карат да се подписвам в една тетрадка! Това продължи 4-5 месеца! <br /> <br /> <strong>- Кои са най-страшните ти преживявания &ldquo;вътре&rdquo;?</strong><br /> - 4 години и 7 месеца престоях в затвора! Освободиха ме условно предсрочно. Няколко са най-кошмарните случки, които съм преживяла! От 8 без 15 до 8 часа сутринта, когато си дежурен, поддържаш сервизните помещения. Надзирателките трябва да въдворят ред, за да може за 15 минути да почистят спокойно! Но те си стоят извън коридора, а ние сме заключени вътре! Има агресивни затворнички, които за най-малкото тръгват да се бият! Има и лигави лишени от свобода, които до последно стоят в сервизното помещение и ние нямаме възможност да го измием. <br /> <br /> При един такъв случай, в 8 без 5, за да свърша по-бързо, се подхлъзнах, паднах в банята и си сцепих главата! Деляха ме секунди, за да изпадна в безсъзнание! Болката беше страхотна, но не ме изведоха да ми снимат главата!<br /> <br /> Друг случай: докато бях в тоалетната една сутрин, както съм клекнала, наркоманка ме заля с кофа студена вода! Тя можеше да реши да направи и нещо много по-фрапиращо - да ме фрасне по главата и така да си остана! Наркоманките могат да си правят всичко, а другите, които гледаме да избегнем конфликтите, си стоим по стаите и не излизаме! Предния ден, при една такава тяхна игра ми затиснаха пръста! Той явно се счупи и се поду! Но за да получа помощ от здравната служба, трябваше да напиша обяснение с имената, с всичко. Наркоманката затова ме залива със студена вода - за да ми отвърне! Никакви наказания не й наложиха! Оправдаха я. <br /> <br /> <strong>- Свидетелка ли си била на някакви други извращения?<br /> </strong>- От 250, в Сливенския затвор работят на щат около 50 жени. Тези, които имат по-големи възможности, дават цигари, кафе или вафли на ромки срещу това да им изперат един леген пране, примерно. Чистят им, простират им, да им поемат дежурството за общите помещения. Надзирателките си затварят очите. <br /> <br /> Извращения като в мъжките затвори няма. Всичко е доброволно. Има си лесбийки, фактът си е факт. Това е предимно при рецидивистките. Ако едната ходи на работа, другата й прислужва по всякакъв начин. Само защото първата може да купи цигари, кафе, безалкохолно... Такива двойки ги наричаме &ldquo;кавалер и дамичка&rdquo;. <br /> <br /> За годините, в които бях, имаше само един-единствен случай, за който бяхме чули за <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>изнасилване на едно момиче от рецидивистките</strong></span><br /> <br /> Твърде зле го нараняват. Вкарвали са му шишета, наранявали са го отдолу. После го прехвърлят в &ldquo;режимно&rdquo;. <br /> <br /> Един случай имаше на опит за бягство. Момичето беше с отклонения. Успяха да я настигнат и дори не пое кой знае какво наказание.<br /> <br /> <strong>- Какво беше положението с хигиената? </strong><br /> - Има четири тоалетни, които са без врати. Има общо 6 мивки. Душовете са 8 в отряд за 60 жени! Топла вода имаме възможност да ползваме всеки ден за 20 минути, това е т. нар. хигиенна баня. 6 мивки, 8 душа за 60 жени! За 20 минути трябва целият отряд да е приключил! Това имаме възможност да ползваме &ldquo;първескините&rdquo;. Но в събота имаме право на половин час &ndash; казва се &ldquo;голямата баня&rdquo;! Разделят ни на половина - и 30 жени имат право половин час да ползват гореща вода. Дали ще се къпем, дали ще перем, дали ще се бръснем - наша работа. Не ни дават тоалетни принадлежности. Прости паста и четка за зъби ромите нямат! Откъде да си вземат?! Тези, които имаме възможност, по някакъв начин отделяме. Шампоани им даваме... Срещу тези подаяния можеш да я използваш да ти пере и да ти чисти. Повечето жени ги използват... Особено при рецидивистките и срещу сексуални удоволствия! Рядко се правят безвъзмездно услугите. А това не е нормално!<br /> <br /> <strong>- С какво ви хранеха?</strong><br /> - Храната, примерно, е следната: сутрин &ndash; 40 г маргарин, чай, за диабетиците &ndash; 40 г колбас и чай! И 3-4 филии хляб. На обяд &ndash; ориз с пилешко месо, много често дават салата от зеле, вечерта &ndash; нещо постно &ndash; боб или леща, започнаха да дават и по две принцеси сирене и яйца или с кайма с кисело мляко. Няма кантар - всичко се мери на око. Количеството, което е написано на таблото, не отговаря на това, което сервират. Домакинката казвала: &ldquo;Аз с 10 пилета храня един ден целия затвор!&rdquo;. Това значи за някъде 250 затворнички!<br /> <br /> <strong>- Вкарват ли се в затвора наркотици, телефони?</strong><br /> - В Сливенския не могат да се вкарват наркотици. Наркоманките се ползват с големи предимства. Те имат често свиждания и са предимно от семейства с възможности. Осигуряват им работа. В Сливенския не се внасят и телефони. Ползваме единствено телефоните на &ldquo;Контел&rdquo;, за което сме писали много жалби, защото са много скъпи!<br /> <br /> Изцяло разчитаме на близките си. Но през 2011 г. моята майка се оперира от рак на гърдата, след това се оперира за втори път от рак на дебелото черво, след целия стрес, който преживя! Нямаше кой да ме издържа! Жените ни дискриминират. Това е единственият женски затвор в България. Не можем да се преместим по-близко до роднините си. А държавата ни предоставя само едната храна. Но един човек не може да живее само със закуска, обед и вечеря. Ежедневно по всякакъв начин надзирателките ни казват: &ldquo;Вие сте затворнички!&rdquo;. С две думи &ndash; нямате право на нищо! Надзирателка ни е казвала, като ни извежда на каре: &ldquo;След като сте в затвора, вие сте никой! Вие нямате никакви права! Млъквате и правите ние каквото ви кажем!&rdquo;...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">ОЩЕ РАЗТЪРСВАЩИ ЖИТЕЙСКИ ИСТОРИИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА &quot;ШОУ&quot;, КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 11 ЮНИ</span><br type="_moz" /> </strong>