Когато е трябвало Михаил Вешим е бил на улицата – през 1989 и 1997 г. със скачането си е постигнал целите – страната ни е в ЕС, пътуваме и пишем свободно. Той не харесва озъбеното лице на ултрасите или суперпатриотите, но смята, че улицата може да дръпне юздите на монополите. Това казва в интервю за Монитор писателят.
Известният писотел-хуморист смята, че мястото му не е до младежи с фланелки &ldquo;Че Гевара&rdquo; и СССР&rdquo;. Приема протестите със смесени чувства. &ldquo;Протестите отразяват реалните конфликти на деня, но в тях се проявяват и националните ни черти, дето си ги знаем от време оно - например че сме много силни в приказките... Какво ли не се изприказва тия дни... В началото протестиращите искаха да сменят партиите с някакъв &ldquo;исландски модел&rdquo;... Какъв ти &ldquo;исландски модел&rdquo; у нас! Сигурен съм, че в Исландия, когато един говори, деветдесет и девет го слушат. Тук е обратното &ndash; сто говорят и никой никого не слуша&rdquo;, казва Михаил Вешим.<br /> <br /> <br /> Според писателя протестите ще стреснат и политиците, и държавните институции, които ще работят по друг начин, ако усещат, че гражданите ги контролират. &ldquo;Има начин това да стане. Иначе активните граждани трябва не само да са на улицата, те трябва и да са пред урните. Проблемите трябва да се решават с избори &ndash; това е цивилизованият избор&rdquo;, убеден е той.<br /> <br /> В крак с духа на времето, по някаква интуиция Вешим написва и роман , който сякаш е свързан с протестите. &ldquo;Без изобщо да съм предполагал, че ще има такива протести, завърших един ироничен роман, в който има и &ldquo;монополи&rdquo;, и &ldquo;народен протест&rdquo;, и &ldquo;Българи юнаци!&rdquo;... Нарича се &ldquo;Руският съсед&rdquo;. Но всяко съвпадение със случващите се сега събития е абсолютно случайно.&rdquo;/БЛИЦ <br />