Милионерска треска в Родопите!
Търкането може да се превърне в основен доход. Който си има късмет, има си, шегуват се в крумовградското село
Родопчанин счупи рекорда преди дни. Спечели половин милион лева от билетче на късмета, а като си взе чека сподели: преди това дъщеря му грабнала 100 000 лева, а съпругата му - 10 бона…
И след тази история - отново бум на търкащите мераклии из региона.
Милионерска треска има по празниците в Кърджали и Смолян. Това споделят продавачи на „щастие“ от павилиончета и магазини, предлагащи картонени изделия, пращащи печалби в джобовете на нашенци, пише 24rodopi.com.
Който си има късмет…
„Има по-голям ентусиазъм спрямо други месеци. Това е наблюдението ми. Повече хора купуват билетчета. Редовните пък вземат поне по едно допълнително. Май нашенци вярват, че по празници наистина стават чудеса и могат бързо да се замогнат“, споделя служителка в будка в Кърджали.
Допълва и друго интересно нещо. „Който си има късмет-си има. Забелязала съм, че хората, които печелят, винаги печелят. Различни суми, но празно няма. Рядко губят. При мен най-голямата печалба е била в размер на 10 000 лева. Иначе десетки от по 1000 и 500 лева“, казва жената.
„Всеки ден хората търкат билетчета. И печелят, не винаги големи суми, но все пак”. Думите са на кмета на селото на късметлиите. Егрек се намира на броени километри от границата с Гърция, някои могат с право да кажат- „в тъча на държавата”.
Две жени обаче спечелиха общо 300 бона от Националната лотария. Други „през ден” инкасират печалби от порядъка на 200-500 лева. „Търкането на билетчета може да се превърне в основен доход. Който си има късмет, има си”, шегуват се в крумовградското село.
За да се спечели големият джакпот от националната лотария трябва да се изтеглят 1 700 000 билета при 3 млн. тираж от една серия, което е неоправдан риск и води до неосъзнато пристрастяване с минимални шансове за печалба. Това изчисляват специалисти по „зависимости”, включително и хазартни.
Бабите спряха да плетат
Помните ли колко хубаво и просто бе навремето. Бабите плетяха постоянно, а сега… Сега вместо чорапи по празниците, подаряват билетчета от лотарията. И пожелават: „Търкай, баба, търкай, барем ти се оправи животът. Нашата свърши вече“.
Съвсем друго си бе с вълнени чорапи. Сигурна печалба, поне за краката. Сега дори дарът е въпрос на късмет. Я го има, я не. В смисъл-печалбата.
„Имала съм клиенти, които са харчили по 50 лева за билети. Търкат и купуват пак. Това не са хора с възможности. Взели са заплатите и пробват късмета си. Работят за по 700-800 лева.
Споделят ми, че е мерак. Надежда, че там в купчината се крие онова билетче, което ще промени живота им. Избират ги по няколко минути”, разказва продавачка в „будка за мечти” в Смолян.
В едно шарено картонче е заложена цялата мъка на един постоянно прецакван народ, който е обременен от собствената си народопсихология. Това е образът на човека, който е забравил да се бори или просто никога не го е правил. Той чака. Него го прее… цакват всеки ден, но той чака.
Търка ли търка билетчета и е убеден, че като похарчи половината си „имане” за тях, то ще стане несметно богат. „Хляб и зрелища” вече не съществуват, останаха „Смачкани от живота муцуни с чекове в ръце”.
Родопчани заделят от семейния бюджет по около 30 лева
на седмица за… лотарийни билетчета. Това признават десетки жители в областните центрове Смолян и Кърджали. Водещо в манията по „голямото търкане” на нашенци разбира се е печалбата.
„Ежедневно виждат по всички телевизии реклами за „новите милионери” и купуват от всички видове игри, дори за всеки член на семейството. Някои споделят, че дори вземат билетчета, за да направят подарък на близък човек”, коментират продавачи на оборотни павилиони, предлагащи шарените изкушения с „големите печалби”.
16 месеца затвор – „печалба“ от „Съкровището на фараона“
16 месеца в затвора „спечели“ от билетчета на късмета родопчанин. Мъжът задигнал 16 картончета от играта „Съкровището на фараона“. Дали ги е изтъркал и има ли печалба или не, вече няма никакво значение. След кражбата от магазин, безработният го сполетя наказание. „Златните пирамиди“ го пратиха на „топло“ за година и 4 месеца.
Колко по-лесно щеше да е бабите пак да плетат чорапи и терлици, вместо да гледат ухилените, с липсващи зъби в устите, нови милионери, позиращи с чекове в ръце…