Милица Божинова: От работа Нямам време да остарея

На 4 юни Милица Божинова ще празнува юбилей. И не си крие годините - 60. Пък и защо да се притеснява от тях, след като неотдавна нейна съученичка я попитала: “Как го правиш? Изглеждаш сякаш все още си в гимназията?”. Дали причина за това е усмивката, която не слиза от лицето й, енергията, която не й позволява да спре и за миг на едно място, прословутата й доброта и човечност или пък певицата знае някаква тайна, но наистина можеш да й завидиш.

Десетилетия наред името й се свързваше с една от най-успешните групи в България - наричаха я Милица от “Тоника”. Всъщност едва 20-годишна, тя започва професионалния си път като соло певица. През годините е пяла в различни формации и в много дуети, а днес отново има смелостта да се изявява сама. Дали е завръщане, или начало на нов път? Няма значение, важното е, че има сили, глас и публика, която я очаква. 

- Милица, изкушавам се и аз да те попитам как успя да стигнеш до този юбилей, а да запазиш в себе си все същото слънчево момиче?
- Отговорът е прост - така е, защото нямам време да остарея от работа. Не говоря само за професията, но общо взето не оставам със скръстени ръце. Най-много обичам да правя нещо на въздух, когато съм на вилата. И това е, което ме държи в кондиция.

- Това ли е твоят съвет към хората над 55?
- Не само това. Искам да им кажа, че все още са млади и нищо не е свършило, а тепърва започва. Ако пожелаят, могат да свалят излишния товар от раменете си - всичко, което им тежи. Ако трябва, дори да поемат по нов път, независимо в какво отношение - лично или професионално. Вярвам, че вече са събрали достатъчно опит и мъдрост, а все още могат да направят много, защото днес хората остаряват по-късно. Лично аз съм решила оттук нататък да не позволя на никого да ми се бърка така драстично в живота - да ми казва дали да работя, или не и как да живея. Защото никой няма право да причинява това на друг. Мисля, че на тази крехка възраст (смее се) вече ми е време да разкрия повече от себе си.

- Наистина ли не се притесняваш, че долният конус на пясъчния часовник на годините се пълни все повече, а горният остава все по-празен?
- Ами, не, като се напълни, ще го обърна... (Смее се.) 



- Струва ми се, че за младежкия ти дух допринася и общуването ти с млади хора, не мислиш ли?
- Сигурно е така. Откакто давам уроци по пеене, а това е вече трета година, живея с вълненията и преживяванията на учениците си. Всичко започна много случайно. Бях в едно училище и някакво дете ме попита дали давам уроци. Казах си - защо пък не?! И тогава една моя позната, която има детска академия, ме покани да преподавам в нея. Макар че най-голямата ми ученичка всъщност е на 35. (Смее се.) Това ме увлече и действително младостта, енергията, детската чистота страшно ме зареждат.

- Какво още би искала да ти се случи в този живот?
- Искам да мога да работя това, което обичам. Защото чувствам енергията, имам опита и силите и не виждам защо да не го направя. Освен това, благодаря на хората, които ми дават кураж и ми казват, че имат нужда от мен и от моите изпълнения. Вече записах няколко самостоятелни песни и ми предстои да направя още, но разбира се, в никакъв случай не загърбвам песните на “Тоника”, които пея, защото повече от половината ми живот мина с групата и те са нещо като част от визитната ми картичка.

- Обикновено около кръгли годишнини си правим равносметка. Можеш ли да кажеш кой е бил най-щастливият ти миг?
- Много са, не мога да избера един, пък и вярвам, че все още много ми предстоят. Но може би сред тях е мигът, в който се почувствах достатъчно силна, за да бъда майка, да нося две дини под една мишница - работата и семейството...

- Доколкото знам, тогава си била твърде млада?
- Да, бях само на 19. Затова не се шегувам, като казвам, че нямах време да остарея, защото още докато бях студентка, родих първото си дете. Второто беше на пет месеца, когато се явих на конкурса за “Тоника”. И не съм ползвала отпуска по майчинство, всичко е било винаги заедно. Децата бяха навсякъде с мен по хотелите, без памперси по онова време. Но... младост, сила, справих се. Може би затова и по-късно ми беше толкова хубаво с внуците, които по някакъв начин ме връщат назад във времето и отново се чувствам млада.

- Има ли нещо, за което съжаляваш?
- Да, понякога съм премълчавала и прощавала неща, които са били непростими. И то не веднъж. Като малка си мислех, че това качество е нещо много хубаво, защото моята баба казваше: “Ох, това детенце е много търпеливо”. И наистина е така, но всяко нещо трябва да има граница. Защото в един момент започваш да чувстваш как някой толкова те притиска, че те обезличава. А в многоцветната градина на Бога всяко цвете трябва да запази своите чар и аромат. Тези дни прочетох една мисъл на Балзак, който казва, че силата е търпение и време. Е, аз се надявам, че времето ме е направило по-силна.

- Ако един ден решиш да разказваш на внуците си спомени, към какво от живота си ще се върнеш?
- Може би към началото, времето, когато тръгвах. По-голямата част от публиката знае, че аз преди “Тоника” работих като соло певица. И след това се явих на конкурса, защото това ми беше любимата група. Често пъти съм се питала добър избор ли направих? Може би е така, след като тя просъществува почти 40 години. Аз съм имала много трудности по пътя си, но съм имала и добрия шанс. И благодарение на него, на образованието ми и уменията ми - съм постигнала всичко, което ме прави щастлива. 

- Та да те върна към спомена...
- Мога да кажа, че на конкурса нямах конкуренция, защото изпях най-високите тонове. И не беше само това, искаше се характерност на гласа, присъствие на сцената... Малко преди втория тур Стефан Диомов извика само мен и ме накара да се облека със сценичен тоалет и да бъда гримирана. Беше довел жена си и двете си малки деца. Чудех се какво става, а той ми каза: “Сега изпей нещо и се разходи по сцената. Искам да ангажираш вниманието на моите малчугани, така че да говорят за теб”. Излязох, изпях песен и реших да им разкажа приказка. И да я изиграя. Двамата не откъсваха от мен големите си сини очи. Разбрах, че после цяла вечер говорели за мен. (Смее се.) Тогава Диомов казал: “Това е!”.



- Въпреки раздялата с “Тоника” говориш с добро чувство за него. Значи ли това, че ти е дал много в годините?
- Естествено, че ми е дал много и... естествено, че ми е взел много. Защото той имаше определени предпочитания и малко или много всеки от нас се чувстваше ощетен като певец. Не така си бях представяла нещата, но аз намерих начин да пея и други песни, които ме изявяват в по-широк диапазон. А миналата година на последните ни концерти се случи нещо странно. При едно от пътуванията трябваше да се возя в колата на Диомов. И това беше най-дългото време, което сме били заедно насаме. Тогава аз му казах, че той дори не ме познава добре, защото не съм го занимавала със себе си поради респекта, който изпитвах към него. Той имаше представа за мен само от приказките на други хора, а не лично. След този разговор той тотално си промени отношението...

- Към добро или лошо?
- Към добро, разбира се. Станахме невероятни приятели, обажда ми се след всяко свое пътешествие, говорим си, шегуваме се... Никога не сме имали такава добра комуникация. Съжалявам, че сме пропуснали толкова години, но пак казвам - имаше неща, които не зависеха от мен. Нали знаеш, във всеки колектив има някакви интрижки. А при онова пътуване се случи и още нещо хубаво - получих официално разрешение от Диомов да пея всички негови песни, за което му благодаря.

- Ако решиш да напишеш автобиографична книга, как би я нарекла?
- Знаеш ли, не съм мислила за такова нещо, обаче наблюденията ми са, че който издаде автобиографична книга, спира с творческата си дейност. Освен това не бих седнала сама да пиша, предпочитам да го направи човек, който ме познава много добре. Защото някои личности много си променят автобиографиите, пък аз предпочитам да съм описана с добрите и с лошите неща. Няма нужда да изглеждам чак толкова идеална. (Смее се.)

- Кажи ми колко е важна любовта в живота на една жена?
- Тя е много важна, и то за всеки. Но за жената е важна в смисъл, че трябва да я накара да се чувства харесвана, обичана, желана, обгрижвана и УВАЖАВАНА... С главни букви, защото мъжете често не ценят човека до себе си, а го приемат като даденост. И това убива любовта!

- Едно птиче ми каза, че обичаш да отглеждаш цветя, билки и домати...
- Не само домати, а и всичко останало към салатата. (Смее се.) Имам и много плодни дръвчета...


С последния си дуетен партньор Асен Масларски

- Това прекрасно местенце ли е твоята връзка с природата, или имаш и други контакти с нея?
- Май засега е само то. Едно от нещата, които най-много обичам, е да ходя на планина и море. За съжаление, през последните 15 години не отидох нито веднъж, и то не защото нямах възможност, а по други причини. Смятам тепърва да поправя и тази грешка. Това лято ще наваксам поне за 3 години. (Смее се.)

- Трябва ли жената да се съобразява с възрастта си, или не бива да робува на табута?
- Никога не съм си мислила за табута, позволявам си всичко, което мога и ми харесва. Винаги съм се обличала по-младежки и по-спортно. Честно казано, не мога да си се представя в рокля, дори на сцената не се чувствам добре. А най-важно е усещането ти, не да слушаш какво ти казват другите. Всичко е прилично, особено онова, което се прави с любов.

- А можеш ли да си представиш живота без музика?
- Леле, ако я нямаше, щеше да е ужасно!

- Нека завършим с едно пожелание към нашите читатели!
- Аз вече казах, хората над 55 са в силата си. С моженето си, със знанията си и, надявам се, с правилната си оценка за живота - какво са пропуснали и какво имат да правят. Така че нека не ги напуска желанието да работят и да продължат напред по пътя си. И още - нека са здрави! Затова им изпращам с обич снимка на здравеца в моята градина.

Валентина ИВАНОВА