Милко Калайджиев: Не пия и не пуша, а вече и по жени не ходя

Доживяхме! Въпреки че лично на мен Милко Калайджиев ми е казвал в интервю, че ако си обръсне мустака, трябва да се прекръсти, това се случи. При това, без да се налага корекция в личната му карта. Всъщност, макар да не си промени името, в шоуто “Като две капки вода” той неведнъж влезе в образа на други - на едни от най-известните звезди, като Фреди Меркюри, Тото Кутуньо, Алла Пугачова, Васил Найденов...

С ген на столетник, невероятно енергичен за своите 67 години, Милко показа на по-младите, че може и да пее, и да танцува като най-големите. И продължава да изненадва почитателите си всеки понеделник от телевизионния екран.

- Милко, превъплъти се в не един образ на световна звезда. А има ли някоя, с която би искал да поговориш на чаша кафе, да речем?
- Бих поканил един от моите идоли - Адриано Челентано. С удоволствие пея негови шлагери, той вече е в забвение, но скоро слушах едно парче. Ами пее уникално и е страхотен като актьор. Аз също бих могъл да бъда, дори да играя в някой филм. Знам кой съм и какво мога. Имам такива дарби, не се надценявам. Бих поканил също и Уитни Хюстън, обожавам я като певица. А също и някои от групите, знаеш, че съм любител на рок музиката. Но... това е в сферата на мечтите. Макар че човек никога не знае какво може да му сервира животът.

- Баба ти, която беше родена на 21 януари 1910 г., надживя 100-те. Надяваш ли се, че си наследил гена й?
- Дай Боже да съм наследил дълголетието от нея! Баба е средната от три сестри, тя надживя другите - едната почина на 98 г., втората на 90. Така че и трите бяха дълголетници. Били са бежанци от Беломорска Тракия. Помня, че на 100-годишнината й дойдоха много хора, дори от медиите имаше. Беше голям майтап, не можеха да повярват, че баба пиеше по чашка винце на обяд и на вечеря, а сутрин - кафенце. Много им беше чудно. 

- А ти на кое изкушение не можеш да устоиш?
- Не бих могъл без музика.

- Имаш ли порок, от който искаш да се откажеш, а все не можеш?
- Нямам такъв порок, аз не пия, не пуша, а вече и по жени не ходя. (Смее се.)

- Много ли жени си имал, преди да срещнеш твоята Маргарита?
- Доста. Не ми се е случвало да ги броя, но съм имал доста любови в живота си. И всяка една следваща любов е по-голяма от предишната.

- И докога така?
- (Смее се.) Не знам, аз съм намерил своята и няма какво повече да търся. 

- А преди време ми беше казал - няма да се женя, чакам друга любов. Допускаш ли, че на твоите години тепърва можеш да се влюбиш?
- Мога, разбира се! Но оттук насетне само в жена си, все повече и повече. 

- Явно имаш набито око към хубавите и можещите жени. Съпругата ти, която е доста по-млада от теб, не те ли ревнува?
- Няма жена, която да не ревнува. Смятам, че ако ревнува, го прави много деликатно. Между другото, тя има добре развито шесто чувство, което й подсказва има ли заплаха, или няма. И когато усети, че няма опасност за нея, се успокоява. Така мисля. 



- А на теб не ти ли се свива под лъжичката, когато някой друг мъж я загледа?
- Е, сигурно и аз ревнувам, но също го показвам по много деликатен начин.

- Готов ли си да обичаш, дори да знаеш, че това е грешка или лудост?
- Нашата любов с Маргарита беше точно такава. Аз зарязах един уреден живот. Всичко ми беше наред. Мисля, че рядко някой би се отказал от спокойствието, без никакви мрачни прогнози. Захвърлих всичко и тръгнах с Маргарита. За мене беше изключително предизвикателство. Много мои приятели имаха връзки, но не оставиха семействата си, за да се пуснат с главата надолу в неизвестното.

- С какво толкова твоята жена те накара да се влюбиш в нея?
- Не знам, сигурно притежава нещо магическо.

- Има ли правила в една връзка, които трябва да се спазват?
- За правила не знам, но според мен трябва да няма фалш между двамата, а да се обичат, да си вярват. Най-важното в една връзка е доверието. Ако се появят съмнения, тя просто е обречена.

- С какво обичаш да изненадваш жена си?
- Подаръците са нещо тривиално, но вниманието, което влагаш в тях, е много важно. Аз съм имал случаи, когато съм бил доста притеснен материално, в което може би никой няма да повярва. (Смее се.) Прибирам се към 3-4 часа, жена ми вече е заспала с децата. Оставям до възглавницата й една роза. Понякога спя до обяд, а тя става рано сутринта и като види цветето, не може да не й се стопли душата. Този жест в много случаи замества скъпите подаръци. Тази роза, казва ми тя, е достатъчна.

- Би ли отишъл на шопинг с нея?
- Много често го правя. Някои мъже ненавиждат пазаруването, сядат в кафенето и чакат. Но аз много обичам Марги и не мога да й откажа това удоволствие, понякога с часове обикаляме магазините. 

- Кой е бил най-щастливият ти момент през годините?
- Раждането на децата ми - и на големия като първороден син, и после раждането на близнаците беше върхът на сладоледа.

- Като се обърнеш назад, има ли нещо, което не би искал да ти се случва?
- В музикалния ми живот всичко върви добре, имал съм възходи, имал съм и спадове, но аз съм борбена натура и трудностите не ме плашат. Моето верую е “Мога повече”. Работохолик съм, не чакам само от пеенето, занимавам се с много други неща. Толкова съм ангажиран, че някои подхвърлят: “Милко що не си гледа пеенето, ами се занимава с дини, с язовири и не знам какво”. Теди Александрова много хубаво го каза преди време: Ех, този Милко, няма да се спре!”. Момичето е улучило точно моята същност, това съм аз - няма спиране.

- Открил си едни от най-ярките звезди в попфолка. Как го правиш?
- С риск да се повторя, ще кажа: Когато слушам - чувам, когато гледам - виждам. Рядко се случва съчетанието да са хубави и да могат да пеят. Повечето са красавици, но само толкова. Понякога някакво вътрешно усещане ми подсказва, че от този човек ще стане нещо.

- Към кое от всички твои открития имаш най-голяма слабост?
- Може би към Преслава. Не знам защо. 

- Казват, че няма по-голям талант от този да признаеш таланта на другите. Смяташ ли, че наистина е така?
- Искат се доста усилия, за да признаеш, че някой е добър или по-добър от теб. Навремето, когато взех Преслава да работи с мен, тогава беше малка - в 11 клас. В оркестъра имаше една много добра певица. Преслава не се спря, докато не само я настигна, но и я надмина. Защото й казахме, че тази, която наследява, е много можеща. Това е хубаво нещо - да искаш да бъдеш най-добрият.

- Накрая, вместо пожелание към другите, ще те попитам - какво би пожелал на себе си?
- Искам да поживея доста години, разбира се, това Господ го решава. Искам да видя синовете си женени, да дундуркам внуци. Това ще е най-голямата радост за мене. И да им запея “Даньова мама” на сватбите. 

Валентина ИВАНОВА 
/вестник "Над 55"/