Мими Иванова: С лекота вървя през рождените си дни, затова не ги броя!

Вярвам, че всичко хубаво предстои, казва певицата

Звездата на българската музикална сцена Мими Иванова празнува рожден ден на 28 декември. В кариерата си поп певицата оставя десетки български песни и евъргрийни, достойни за “златния фонд” на забавната музика. Автор на значителна част от най-успешните от тях е нейният съпруг, композиторът Развигор Попов, с когото работят неразделно от 1973 г.

За обичаната от няколко поколения певица създават песни и Митко Щерев, Тончо Русев, Зорница Попова, Борис Карадимчев, Атанас Косев, Найден Андреев, Мария Ганева, Димитър Пенев и др. 
Намирам я заета с подготвянето на коледното тържество за децата от музикалната им школа. Тя е все така страстна и очарователна, а гласът й звънти...

- Много ли са или малко 75 години?

- Обикновено ми е весело да кажа на колко години съм. Не се притеснявам от това, не ги броя. Поначало лошо пресмятам, сигурно повечето музиканти са зле с математиката, но пък толкова 
да се направя на ударена и на много по-млада, отколкото съм - няма!

Годините си вървят и да, имат си значение, но е важно как преминаваш през тях. Аз съм много дейна, старая се, поставям си много задачи и цели. Струва ми се, че с лекота вървя през рождените дни и затова не ги броя. 

- Каква е тайната, имате ли специален режим?

- И аз, и Развигор се грижим за здравето си и за духа си, може би затова и двамата сме в добра форма. Не правим нищо специално - храним се здравословно и се опитваме всичко да е съпроводено с усмивка! 

Важен е духът на човек, защото може да си в добра физическа форма, но ако нещо в главата ти бръмчи и те тревожи, мисля, че е много опасно. Затова, каквото и да ни се случва, винаги гледаме откъм светлата страна. Всеки се сблъсква с проблеми, болести, неприятности - няма как, това е животът. Но аз мисля, че трябва да се опитваме да преживяваме, да минаваме през трудностите с позитивна нагласа, каквото и да се случва.

Чета в момента книгата на Тина Търнър, очаквах, че тя ще бъде биографичен разказ за нейния труден живот, но не!

Тина е станала будистка. Четейки, започнах да вниквам в тази философия и без да съм съвсем просветена по темата, я приемам. 

Приемам, че сме тук на тази земя, за да преодоляваме препятствия, да се усъвършенстваме, да се учим и да помъдряваме. А уроците най-често са свързани с тежки ситуации и с колкото повече се справяме, толкова по-щастливи ще бъдем, толкова по-леко ни става. Сякаш някак си не е добре да се радваме, ако ни е равничко. 

Човек има нужда от предизвикателства, за да върви напред!

- Вярвате ли, че всеки си има съдба, нещо, което е предопределено?

- Не съм убедена, че има предопределеност. Според мен много по-голяма роля играе самият човек. Смятам, че с действията си, с това, което прави, може да определи житейския си път. Вероятно е да има карма, но споделям разбирането, че човек може да я промени.
 
- С Развигор сте заедно почти 50 години, това не е ли съдба?

- Е, тук вече мисля, че съдбата се е намесила. Едва ли е случайно, че пътищата ни са се пресичали при толкова много пътувания и сценични изяви. При положение че и двамата сме имали семейства. Срещнали сме се...

Ние сме заедно толкова много години, можеше да сме се разделили, но не сме. Връзката ни става все по-силна, аз я чувствам така. 

Не съм го питала него как мисли, но за мен няма съмнение - той е моят човек!

Аз съм срещала много хора в живота си, които съм харесвала и те са ме харесвали. Същото се отнася и за Развигор, но ето, след всичките тези години - точно ние двамата сме заедно. Може да се каже - да, съдбата ни срещна, но дългият ни съвместен живот е въпрос на личен избор и плод на нашите усилия.

- Имате си персонален композитор у дома, говори се, че сте много взискателна, така ли е?

- О, да особено с него (смее се), позволявам си да тропна с крак и да кажа - не, не искам това да го изпея така. С други хора не си позволявам такива волности. 

- Това не поражда ли семейни бури?

- Всъщност благодарение на неговото търпение се крепят до голяма степен нашите добри отношения в творческия ни тандем. Той е много благ и търпелив. Аз го тормозя доста по отношение на личния ни съвместен живот. Дразнят ме разни уж дреболии на пръв поглед, но те се наслагват. Все пак мисля, че го “дресирах” вече (смее се) и май напоследък сме поизгладили битуването. Не знам той ли се понаучи, или аз станах по-търпелива, по-смирена и разумна. И си казвам - чак пък сега за едно петно няма да му се карам на човека. Да е жив и здрав! 

Виж, по отношение на творческата ни работа съм непримирима. Основно Развигор създава песните, а аз накрая слагам печата ОТК. Ако нещо ми се струва, че не е както трябва, просто избухвам. Сигурно съседите си казват - опа... този път това семейство няма да просъществува (смее се). Но това продължава само пет минути, после буквално забравям. 

Не съм злопаметна, но имам нужда да изпусна парата

Аз съм като едно разглезено дете и съм си намерила човека, който да ме балансира. Винаги съм казвала, че Развигор е по-мъдрият от двама ни. 

- Спомняте ли си коя е първата песен, която Развигор написа за вас?

- Разбира се - “Денят е близо”, беше най-любимата песен на уволняващите се, свързваха я с дългоочаквания край на военната служба. (Б. а. - В този момент се намесва Развигор. Той твърди, че първата песен, която е написал специално за Мими, е “Очакване”, но тя не отстъпва от спомена си.)

- Липсва ли ви сцената?

- Не, не ми липсва! Доста отдавна сама взех решение да се оттегля от активна концертна дейност и няма да крия, в началото ми беше тежко. Не вярвам, че има човек, който лесно да се раздели с този “наркотик” да е на сцената, да е харесван и аплодиран! Но да си кажем честно - времената се менят, идват млади хора, друга е публиката, различни са предпочитанията. Винаги младите са определяли колко да останеш. И аз си го преживях още когато дойдоха промените.

Тогава изведнъж всичко спря, а после се появиха други стилове в музиката. Всичко това ми даде възможност за друга изява. А сега това, че по-улегнали хора ме харесват, не означава, че трябва да остана завинаги на сцената. Напротив, сега съм щастлива, мога да приема участие, но не на всяка цена. Ако ме поканят, аз си преценявам дали да отида. Единствено не отказвам, когато има концерт за благотворителност. 

С Развигор никога не сме спирали да работим, винаги сме търсили начини и да сме финансово независими. Отдадени сме на музиката, работим като педагози в собствената си музикална школа. Това докосване до талантливи деца ни прави щастливи. Приятно е да видиш резултата от предадения опит, който си натрупал. Изобщо не се чувствам изхвърлена от музиката, просто продължих напред. И това ми носи равновесие и хармония.

- Пишете ли музика за децата, с които работите? 

- Да, даже Развигор има ангажимент към “Театър на Песента” към “Театрален колеж Любен Гройс”. Правят пиеси - той пише песни и аранжименти специално за малките артисти. Аз в момента работя само с децата от школата по пеене. Имахме коледен концерт с децата, с които работим. За съжаление, в условията на пандемия не е лесно, нито за нас, нито за малките. Преподаваме онлайн, доколкото е възможно. Искахме да създадем коледно настроение и радост за хлапетата и техните родители с това малко тържество. Други години сме правили направо угощения, сега беше малка почерпка, просто да се видим и да си кажем, че съществуваме.

- И за финал, ще разкриете ли как ще отбележите рождения си ден?

- Ох, мислех си, че няма да го празнувам. Така се случи, че Развигор не успя да отбележи 80-годишния си юбилей. 
В последно време всички живеем доста затворено и си казахме - стига толкова 

Аз много обичам да каня гости. Смеем се с Развигор, че предстоят “всенародни увеселения”. Поне пет-шест пъти ще посрещаме гости вкъщи, по малко, защото иначе е опасно. Ще съберем наши приятели от провинцията в едно клубче, за да сме по-нашироко. Ще празнувам дори в една телевизия. Ще се повеселим, ще се усмихнем... Единствено ще ни липсва дъщеря ни Ива, но тя живее в Германия - там епидемията е в силата си, така че решихме да изчакаме. Аз вярвам, че ще дойдат по-добри времена, повтарям си го като мантра.

Щастлива съм и сякаш подвластна на коледното настроение. Витае някаква магия в тези дни! Ние имаме много рожденици и именици в този период на годината, а когато отминат тези празници, с нетърпение чакам пролетта и лятото. Сега се надявам и пожелавам на всички да са здрави и най-сетне да отмине пандемията, за да можем да общуваме и да пътуваме спокойни. Вярвам, че всичко хубаво предстои!

Подготви Паулина БОЯНОВА