Мими Николова - Кралицата на шлагера: Не броя годините, чувствам се на 40!

 85-и рожден ден празнува легендарната Мими Николова на 30 юни. И съвсем в неин стил тя ще го отбележи на сцена с концерт в залата на “Сити Марк Арт център” на бул. “Янко Сакъзов” № 30 в София. Водещ ще бъде програмният директор на Jazz FM Светослав Николов, а богатата програма включва уникални и любими джаз изпълнения и шлагери.

Срещата ни е пред НДК, а Мими припряно поглежда часовника си, защото има график, изпълнен с ангажименти. На раменете си носи раничка, пълна с ноти и текстове - предстои й репетиция. Елегантна и витална, годините не й личат. Приема комплимента ми за визията си и пояснява - “Носят ми се рокли, омръзна ми от панталони. Тази ми я подари приятелка, солей, свежо е, а и сега е модерно”. 

- Вълнувате ли се за предстоящото събитие?

- Да, разбира се, не само за пеенето, но и за тоалета си. Конфекцията не става, ако материята е добра, моделът не става, а вече няма и шивачи. Само поправки правят, то аз и сама мога да си направя подгъв. Едно време си шиех рокля за всеки концерт. Е, разбира се, имам в гардероба сценични тоалети, но не са подходящи вече - с едни голи гърбове, прозрачни, ефирни. Ще го мисля... На Запад има много магазини за официални скъпи дизайнерски дрехи втора употреба, а и под наем можеш да си вземеш... 

- Къде още могат да се насладят на вашите изпълнения почитателите ви?

- Страшно обичам да пътувам и да пея. Поканят ли ме, не се колебая, веднага тръгвам. Поне веднъж месечно пея в галерия “Дечко Узунов”, мястото е много приятно. С пианиста Петър Железаров много си пасваме. Заповядайте! Каня вас и читателите на “Над 55” на концерта ми за 85-годишнината ми в “Сити Марк Арт център”, залата е чудесна.

- Как се чувствате, поглеждате ли към миналото?

- Не, равносметки не правя. Не обичам рождените дни, обичам имените. Какво значение има на колко години ставаш, важно е как се чувстваш. 

Моите 85 като ги обърнеш, са 58, но аз се чувствам още по-млада - някъде на 40 години. 

- Еха, на това му се казва млад дух! Как поддържате форма?

- С добро настроение, не правя нищо специално. Умея да се радвам на хубавото време, на слънцето, на цветята и на радостта на всички хора около мен. Здрава съм! Радвам се на живота. 

Не пазя диети, но се движа много. Само сутрин правя едни упражнения в леглото, вдигам си краката, докато лежа, и ги въртя по посока на часовниковата стрелка. Това е за устойчиви крака и за коремни мускули. Гледам ги сега моите колежки, придвижват се с лимузини, а после се жалват от болежки. 

Аз за дългите разстояния ползвам градски транспорт, но и много ходя пеша. 

Обичам движението, а вероятно имам и добри гени - нямам тайна рецепта. Божа работа

Някога бях много запалена по йогата, толкова, че правех упражнения дори във влака, докато пътувах за концерти. Венцислав Евтимов, първият учител по йога в България, казваше, че организмът сам си показва от какво има нужда. Само трябва да го слушаме и да не прекаляваме с нищо.

А иначе пеенето е моят живот. Всяка неделя пея в църковния хор на храм “Св. св. Петър и Павел”. Хубаво е да се пее за Бог, все пак на Него дължим всичко...

- Кои са най-хубавите ви години?

- 60-70-те години - тогава имах най-много изяви, толкова много талантливи хора - Йосиф Цанков, Петър Ступел, Борис Карамитев, Иван Стайков, написаха песни специално за мен. Имаше и страхотни музиканти. Славни времена, работехме по цяло лято на морето на Златни пясъци, Слънчев бряг, пътувахме и из цяла България. 

Изобщо, бяха златни времена, имаше подем, имаше мелодици, композитори, автори - поети пишеха текстове специално за естрадата. И в интерес на истината, този подем беше в цял свят. Сега не излизат толкова много хитове. Да, има нови песни, но те са несравнимо малко... Напоследък сякаш има връщане към онази музика. 

- Наричат ви “Кралицата на шлагера”, имате ли си любима песен?

- Да, разбира се - “Да можеш да чакаш, да искаш да чакаш”. Имаше един момент, в който на мода бяха италианските песни. И аз много ги пеех със “Студио 5” с Вили Казасян. 

Сега често споменават - 65 г. на сцена, но истината е, че аз не съм пяла активно през цялото време. Например след 1989 г., когато непрекъснато се правеха митинги, спряха концертите. Музикантите се разбягаха да работят в чужбина. Нямаше участия, изведнъж всичко стана политика...

Самата аз, след като се пенсионирах, започнах да давам уроци по английски на деца

Стана случайно, помагах на детенце на мои приятели и някак в едно интервю по радиото го споменах. От махалата като чули, бързо разпространили информацията и за нула време се сдобих с много ученици. Обикалях цяла София да преподавам. Така добавях средства към скромната си пенсия и можех да си позволя да си купувам тоалети, обувки, да посещавам концерти, театри и да пътувам. С прекъсване пеех, понеже съм зодия Рак, при мен нещата са напред - назад, напред - назад. 

- Да се върнем малко във времето, къде е началото на любовта ви към музиката?

- В семейството ми. Татко беше свещеник, двамата ми чичовци също. Пееха всички, може да се каже, че бяха професионални певци. Това, че татко беше Божи служител, не му пречеше да е голям бохем. Вкъщи непрекъснато имаше соарета, пееше се и се танцуваше. Иначе мама беше тази, която ме насочваше в развитието ми. Първо ме записа на балет, водеше ме на алианс - учех френски.

Майка ми много искаше да пея и мечтаеше да стана певица. Първо пеех в хор “Бодра смяна”, а от там отидох и в Хора на софийските девойки. Когато трябваше да продължа в гимназия, мама категорично каза: “Стига френски, бъдещето принадлежи на английския език”. Беше безапелационна, просто ме записа в английска паралелка. В крайна сметка завърших английска филология. Но пеех непрекъснато...

По това време бях в един квартет, който после стана трио. Ръководеше го Джеки Леви. Пеехме всякаква музика - дори Гершуин 

Петър Ступел беше написал музиката за филма “Любимец 13”. Търсеше изпълнител за песента “Замълчи, замълчи”. Беше пробвал много певици - дори от оперетата, и най-накрая се обадил на Джеки за помощ. Той му казал: “Имам едно момиче, тя ще ти свърши работа!”.

Справих се. Записахме песента в зала “България” с голям симфоничен оркестър. Васил Стефанов беше диригент. Нямаше тогава техника като сега. Качиха три-четири маси една върху друга и аз отгоре, за да не влияе оркестърът на гласа. Направих само един пробен запис и се получи. Петър Ступел ми е кръстник (смее се). Започна да ме представя като Мими и така остана.

Иначе рожденото ми име е Мария, кръстена съм на баба си

Но тогава е било на мода имената да са умалителни. Майка ми казваше - не искам да ти казват - ей, Маро! Като малка ме наричаха Мери. Мери, Мери, цял свят измери, либе не намери! 

Така започна всичко. Това е стартът на моята кариера, а после изпях “Малката креолка” на Ступел и “Когато луната изплува” на Йосиф Цанков. Много записвахме за радиото и пеехме по клубове и заведения.

 - Жалко е, че сега няма такива клубове, ресторанти, вариетета...

- Ех, този Хачо Бояджиев, какви продукции правеше. “Реквием за едно вариете” беше написал Иван Тенев. “Вариетето е в небитието, на Хачо бонвиван и мачо...”

По онова време пътувахме много с Вили Казасян - със “Студио 5”, и съвместно със Сатиричния театър - всички големи звезди на Сатирата ги познавам от тогава. Всяка събота и неделя бяхме в Пловдив. Имахме концерти почти всяка седмица в БИАД. Коста Цонев беше водещ на програмите - млад, хубав. Публиката беше страхотна, а обстановката задушевна, правехме едва ли не домашни концерти.

Едно любимо заведение беше Руският клуб на ул. “Добруджа”. Спомням си, че си поръчвах мозък пане, кухнята беше страхотна. Унгарският ресторант също беше много изискан, там пък имаше специалитет “Добра жена”. Ха-ха, спомняте ли си “Дълбок зимник”, сладкарницата на “България” също, както и зала “България”, какви концерти имаше там! Едно време ходех на всички концерти, не пропусках нищо. Това е най-хубавата ни концертна зала! 

В бохемска София имаше живот, а и много пътувахме...

Работихме с Милчо Левиев в първия джаз клуб, който основа Радой Ралин. Правехме концерти в зала “България” и после - на Златни пясъци - в “Астория”. Голямо музикално събитие беше “Златният Орфей” в Слънчев бряг. Генко Генков беше много талантлив и интелигентен - искаше да популяризира Черноморието. Беше завършил в Париж, имаше различен поглед. Знаеше езици, канеше много изпълнители от чужбина... Така започна всичко. Събра поети и композитори и бързо, бързо започнаха да пишат нови песни. 

- Всъщност вие грабвате първата награда на Орфея, нали?

- Да, преживях голям стрес. Нямаше много време за репетиции. В последния момент учих текста, а песента беше дълга, бяха я написали две поетеси - Надежда Захариева и Слава Семирова - писали, писали...! 

Както и да е, изпях я с голям оркестър. Успокоих се и се отпуснах, но по едно време някъде към един след полунощ обявяват първа награда - моята песен “Калиакра”, изпълнител Мими Николова, композитор Ангел Заберски. Изпаднах в ступор, трябваше отново да я изпея, но текстът сякаш се беше изпарил от главата ми - бяло петно. Излизам на сцената и нищо. Но има там едни вокали “Калиакра, Калиакра...”. После пауза и трябва да започне моето изпълнение с един куплет. Имах чувството, че мина цяла вечност - преди да излезе звук от устата ми...

Липсват сега такива фестивали, времената са други и Сан Ремо не е същият.

- Носят се легенди за срещата ви с Тодор Живков и Фидел Кастро!

 - Беше в Златни пясъци през 72-ра година в бар “Каней”. Преди това бях ходила в Куба с Йорданка и Бисер на фестивал. Знаех една песен за Куба. Поканиха ни за малка програма по повод гостуването на Фидел Кастро в България. 

Носех си даже кубинско песо и мислех да искам автограф от него, но не ни пуснаха да мръднем. Пеех с братята Крум и Гери Калъчеви, страхотни музиканти. Бях облечена с червена рокля, с една роза и точно в 18 часа се отваря и делегацията идва с бай Тошо и сядат на една маса. Започнах да пея “Куба, Куба, колко си хубава!” на испански. Накрая прожекторите се насочиха към нас, Фидел Кастро дойде и се ръкува с мен. Имаше сълзи в очите му, тъй като в песента се пее за един Фидел, който слиза от планината. 

Кавалер, възпитан човек, ако беше някой от нашите, щеше да ме привика на масата си 

Тогава Тодор Живков ме попита: “А къде сте се научили да пеете така хубаво на кубински?”. Бяха много доволни и ни поканиха в “Кошарите”, където имаше друга програма с Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Емил Димитров и забавна част - номера със змии, гущери, акробати...

Мими Николова носи славата на България по цял свят 

И до днес тя продължава да радва своята публика. Записала е над 300 песни. Незабравими са евъргрийните й “Замълчи, замълчи”, “Когато луната изплува”, “Малката креолка” и “Калиакра”, които и до днес просълзяват българите от по-старото поколение. На “Златният Орфей” са отличени и изпълнените от нея песни: “Първата среща” - трета награда през 1965 г., музика Иван Стайков, текст Захари Петров; “Спомен от лятото” - втора награда през 1966 г., музика Иван Стайков, текст Захари Петров. Сред песните й, останали в музикалната ни съкровищница, е дуетът й с Борис Гуджунов “Двата бряга” от Иван Стайков от филмовия мюзикъл “Бягство в Ропотамо” на Рангел Вълчанов. Има дуети и с Боян Иванов и Борислав Грънчаров. 

Гласът на Мими Николова звучи в много филми, сред които “Вятърът на пътешествията”, “Човекът в сянка”, “Гибелта на Александър Велики”, “Чудесна катастрофа”, “Здрачаване”, част от които са в Златния фонд на БНТ.

Паулина БОЯНОВА