Минахме на евтини храни и напитки в пандемията

Спад от средно 20-25% в реализацията на млечни продукти през миналата година заради пандемията и затварянето на заведенията, но запазване на износа. Това отчита Асоциацията на млекопреработвателите в България, съобщи пред „Телеграф“ нейният председател Димитър Зоров.

Най-голямо свиване на търсенето се отчита при високия клас кашкавали.

Данните на месопреработвателите са по-оптимистични. Като цяло за 2020 г. се очаква спадът на продажбите в сектора да е по-малък от 10 на сто, заяви шефът на браншовата асоциация Атанас Урджанов.

Потреблението на вино и бира също се свива, основно заради затварянето на заведенията, но много от винопроизводителите са удвоили износа си. Като цяло и при напитките потребителите се преориентират към по-евтините продукти.

„От информацията, която имаме от наши членове, навсякъде има спад. Той е различен в различните предприятия. Но най-осезаем е при продуктите от високия ценови сегмент. Спадът при млечните продукти варира от 12-13% до 50% при някои предприятия. Но средно можем да кажем, че е около 20-25%“, заяви Димитър Зоров.

По думите му, има разминаване между статистиката на браншовиците и земеделското министерство. МЗХГ отчитало добитото сурово и преработеното мляко, където спад нямало. „Но млякото не са керемиди, които можеш да продадеш след няколко месеца. Излишъците се преработват в сирене и кашкавал. Предприятията се задръстват. Има такива, които се оплакват, че вече са натрупали на склад 200 т сирене при обичайни по това време не повече от 30 т“, посочи Зоров.

Според него спад в потреблението има при всички видове млечни продукти, но най-много при кашкавала.

Една от причините е и конкуренцията на приличащи на кашкавал европейски полуфабрикати, които се продават в хипермаркетите по 10 лева килото.

„Тръбим за този проблем отдавна, но никой не иска да ни чуе. Агенцията по храните или не може да се справи, или я е страх да започне истински контрол, защото някой може да каже, че се удрят социални нискоценови стоки“, обясни Зоров.

Според него оттук тръгва и друг проблем – заради евтините заместители хората вече отвикват от вкуса на истинските млечни продукти. Пример за това е фактът, че киселото мляко по БДС е с дял само от 10-15% заради типичния си леко кисел вкус. Същото важи и за сиренето.

Затварянето на ресторантите ударило най-много по ниския ценови сегмент.

Ресторантьорите като цяло търсят по-евтинкото за да спечелят повече. Като не съществува този сегмент, продуктите отиват да се състезават на другите, обясни Зоров. Поради това и поради натиска на веригите преработвателите са принудени да задържат цените. Това обаче ударило по качеството като все по-често се продават продукти с по-високо водно съдържание и с по-евтини съставки като сухо мляко.

Радостното е, че при износа нямаме очевиден спад, тъй като имаме традиционни и постоянни пазари, а и възможностите на потребителите в Западна Европа например са по-големи, каза още Зоров.

Потреблението на месо и деликатеси се запазва както предходни години, коментира Атанас Урджанов, председател на УС на Асоциация на месопреработвателите в България. Има лек спад заради затворените заведения, но той е незначителен. Той посочи, че в началото на извънредното положение е имало засилено потребление на колбаси което след това се регулира.

Към момента има сезонен спад на потреблението, който е всяка година през зимата, заради желанието на потребителите да свият разходите си, за да могат да покрият разходите си по дома. Като цяло за 2020 година се очаква спадът на продажбите в сектора да е по-малко от 10 на сто, прогнозира Урджанов.

С 30-35% са спаднали продажбите и на родни оранжерийни зеленчуци. Това каза Огнян Златев, собственик на оранжерии в Пазарджишко.

Вече се радваме, когато пенсионерите вземат пенсии и тръгнат по борси и пазари. Няколко дни има оживление, но после пак застой, каза производителят.
По думите му потреблението е намаляло както заради затварянето на заведенията, но така също и защото COVID-19 е опразнил пазарите. Един хотел пък ако преди е взимал 40 килограма зарзават, сега ще вземе 10 килограма.

Застой има и при износа, макар самият Златев да е успял миналото лято да продава розови домати в Халкидики. По думите му – защото продукцията му била много качествена и го търсят.

Според производителя мярката за осигуряване на достатъчно място на местните продукти в големите вериги, въведена в разгара на COVID-кризата миналата година с постановление, била пълен провал.

Имаше начин да се направи правилно, но нас не ни питат, смята Златев. По думите му все още стои проблема с високите надценки при крайния търговец. Купуват от над доматите по 2 лева за килограм, а ги продават за пет лева, тоест с 3 лева отгоре, посочи той.

Заради спадналото потребление и несигурността родните оранжерии към момента са засадени наполовина спрямо миналата година.

Доста оранжерии тази година няма да работят, други пък са минали на най-евтиното и замърсяващо гориво – пелети от слънчогледови люспи, за да си свият разходите.
Пандемията се отрази значително на пазара на вино и високоалкохолни напитки.

В целия си професионален стаж не съм виждал по-динамична и непредвидима година каквато беше 2020-а. Равносметката за 2020 г. е 20-25% общ спад на продажбите в сектора, заяви Йордан Чорбаджийски, председател на УС на Националната лозаро-винарска камара.

„В началото всички производители започнахме с ръст и той беше в резултат на тенденция, която наблюдавахме последните години на повишаване на интереса към виното. Както знаем, последва първото затваряне на ХоРеКа канала и продажбите намаляха рязко, като спадът беше в диапазона между 30 и 100% при различните производители. Малките бутикови изби са ориентирани изключително към заведенията за разлика от големите, които произвеждат и базов и среден ценови клас, насочен към търговската мрежа“, посочи Чорбайджийски.

При високо-алкохолните напитки ситуацията била сходна с бутиковите вина. Затварянето на ресторанти, хотели и питейни заведения се отразило на техните продажби особено в по-високия ценови клас, който потребителите консумират навън. Продажбите в ниския и среден клас и при вината, и при високо-алкохолните напитки, се запазили относително в търговската мрежа.

„Лятото имаше отпускане на мерките, заведенията работеха, градините бяха отворени и всички производители положиха усилия да наваксат. Повторното зaтваряне през декември нанесе вторият силен удар върху нас, защото това е месецът, в който голяма част от производителите реализират до 20% от продажбите за година“, каза Чорбаджийски.

Консумацията се преместила от ресторантите – вкъщи, но това не могло да компенсира загубите. Продажбите в търговската мрежа горе-долу се запазили, но отребителите се преориентират към по-ниския клас вино. Увеличава се пазарният дял на по-евтините вина, в това число и bag-in-box разфасовките.
Противно на очакванията обаче част от производителите отбелязаха до 100% ръст в износа за 2020 г.

Това е в резултат на подобряването на репутацията на България като производител на вина с отличен баланс между цена и качество и носител на множество престижни отличия от международни конкурси.

„Китай, Япония и други държави в Азия се справиха значително по-бързо с епидемията. Прогнозираме съживяване на техните пазари и увеличаване на интереса им към българските вина. Затова очакванията ни са насочени натам.

Другите държави, които са в топ 5 на вносителите на вино – САЩ, Канада, Великобритания и Германия, все още не могат да овладеят пандемията и съвсем естествено е и вносът при тях да намалее“, каза Чорбаджийски.

Продажбите на бира с 5% спад

В първите месеци на м.г. със затварянето на заведенията пивоварския бранш отчете моментен спад от 20 процента в продажбите. През летните месеци обаче успяхме до голяма степен да преодолеем тази негативна тенденция и приключихме 2020 г. с 5% спад на българския пазар на бира. Това съобщи Ивана Радомирова, изп. директор и член на УС на Съюза на пивоварите в България.

Заради затварянето на заведенията продажбите на наливно пиво в кегове са с 40% по-ниски спрямо предходната година. В същото време леко се увеличават продажбите в кенове, стъкло и пластмасови бутилки, което показва, че съвсем естествено продажбите са се пренасочили през магазинната мрежа.

Пазарният дял на консумираната през заведенията бира традиционно беше около 20 процента, докато сега, по предварителни данни, вероятно е около 10 процента.

Въпреки кризата инвестиционният процес в бранша продължава. През м.г. са вложени 35 млн. лв. в сектора.

През 2020-а са позиционирани и над 20 произвеждани в страната нови марки пиво, между които и премиални бири. Те участваха в престижния международен конкурс Монд Селексион в Белгия, където спечелиха 2 златни и един сребърен медал, каза още Ивана Радомирова.