Министри ли? Алчността ги издаде, омразата ги владее, душите им ги водят към гибел! СНИМКИ

Почти всеки шофьор на такси в България е готов поне за транспортен министър. Мнозина от вас са останали с такова усещане, докато са се возили в жълтите автомобили и са слушали монолозите на водачите им за държавата.

За министерски кресла бленуват десетина новоизбрани депутати от "Мутри вън", "Дай, България" и "Има такъв народ" на Слави и продуцентите му. 

Надеждата за просторния служебен кабинет, гарниран с мерцедес и секретарка, осмисля деня на Николай Хаджигенов, Татяна Дончева, Мая, Атанас Атанасов, Ивайло Мирчев и колегите им. Какъв по-сладък реванш за Христо Иванов, ако не отново да настани наедрялото си тяло в кожения стол на правосъдния министър, нищо че миналия път се провали, а Бойко Борисов го унижи, като отиде да порита футбол в деня за обсъждане на правосъдните реформи в Народното събрание.

Алчните мечти за министерски постове ги правят толкова нетърпеливи, че вече се хванаха за гушите. Свадите между Хаджигенов, Дончева и Манолова приличат на просташки скандал в трамвайна мотриса, която отива за депо.

 

Министерската длъжност така е пленила душата на Хаджигенов, че както сам си призна е "готов да разбива стени", да се "жертва". А само преди няколко месеца той, Бабикян и Дончева се кълняха, че нямат политически амбиции. Дончева не само поведе депутатска листа, но сега й се иска да е поне министър, а няма да откаже да е и вицепремиер. 

В същото време те си дават сметка, че на изборите са ударили джакпот, който сега са стиснали в треперещите си пръсти и са готови да лазят, за да го запазят. Едва ли друг път в живота им ще се случи да ударят шестица от тотото с депутатски мандат, след като преди това кротко събираха прах на политическото гробище.

Съзнават го, но в същото време са наясно, че истинският удар за тях ще е да се обръщат към тях с "г-н Министър" и "г-жо Министър", а пред вратите им да ги чакат десетки хора. А това е толкова сладко още повече че гарантира и телевизионни участия, фотосесии и камери и фанфари - щедър дар за космическото им его.

Как да не разбиваш стени, когато през лятото си крещял до полуда пред Министерския съвет? Та нима не е далеч по-привлекателно да си от другата страна на същата тази голяма бяла сграда, но вече вътре в нея и да ти сервират кафе и дребни сладки?

Новите стари герои на Алеко Константинов сега са още по-изгладнели за власт, без да осъзнават, че отстрани се вижда как стават за смях. Алчността им за власт толкова ги е обсебила, че ще ги погуби, а опасността да се разбият в стената на собствената си лакомия е толкова реална, колкото са жалките им стремежи да са част от новото правителство.

Българският народ е умен и втори път няма да вкара в парламента хора, които са станали за резил и подменят националната кауза с омраза.

Ивайло КРАЧУНОВ