Мира Радева с прогноза за нова тройна коалиция през 2017-а

Ако Слави участва в изборите, може да се повтори ситуацията със Симеон през 2001 година

Доцент Мира Радева е завършила социология в Софийския университет. Специализира в Университета Париж VII и Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ. Доктор по социология в Института по социология към БАН. Преподава в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 1991 г. ръководи Института за социални изследвания и маркетинг „МБМД“

- Истерична, земетръсна - каква политическа 2016-а изпратихме? 

- Нека да не преувеличаваме. Дори не бих нарекла изминалата година изненадваща. Социолозите имаме предимството, че предпочитаме да не се взираме в гледната точка на деня, а се фокусираме върху тенденциите. Това, което всички нарекоха изненада на президентските избори, беше предвидимо още през февруари. И най-вече защото хората не виждат онези резултати, които очакваха.
За съжаление, 27 години след промените у нас политика и икономика продължават да са тоталитарно обвързани. Това е много лош индикатор за цялостното ни развитие. 
Основното разочарование на хората обаче идва от усещането за липса на ред и справедливост. За съжаление, българският елит продължава да бъде обслужващ, точно както е бил и по времето на Живков.  Хората с независимо мислене са твърде малко в тази страна и поради това ние си създаваме илюзии. И като се срутят, търсим виновник.  Същият синдром се получи и на президентските избори в САЩ - ако търсим утеха. 

- Какво да очакваме на парламентарните избори тази година? 

- Предстоящите избори са доста ясни в двата си полюса.  Единият е Слави Трифонов да не участва, както заявява засега. Ако все пак се намеси, ще има само един мотив - да създаде мнозинство, което да прокара мажоритарния вот. Този вот е шанс за промяна, форма, при която общественото доверие към институцията на парламента може да бъде повишено. Без да е панацея, разбира се.
Ако Трифонов ме пита, бих му казала, че единственият начин за промяна при сегашното отношение на силите народ-парламент е да се взриви системата отвътре. Тоест, само ако се яви на избори, Трифонов има шанс да създаде реформиращо мнозинство, което евентуално да промени ситуацията. Проучванията вече показаха, че ако той участва на изборите, е в ситуацията на Симеон Сакскобургготски през 2001 година, тоест, би могъл да получи сериозно мнозинство. Това е единият вариант - за момента малко вероятен. 

Другият вариант  е да се запазят политическите оферти на сегашните. При това твърде вероятно е Марешки и ПФ да имат решаващата дума за промяна на кабинета. Ясно е, че Марешки, който вече показа симпатията си, ще подкрепи Борисов. Патриотите имат опит с Борисов, така че е възможно да се оформи трипартийна коалиция.
За Реформаторите съм доста скептична, да не говорим за неубедителните предложения на Христо Иванов с „Да, България”  и Радан Кънев с ДСБ, които имат влияние в рамките на няколко софийски квартала.
Фактът, че т. нар. уж  народни избраници се отнесоха с такова пренебрежение към резултатите от референдума, е достатъчна причина всички масово да излязат на улицата. Това обаче не се получава и дава по-голям шанс статуквото да си остане, леко преформатирано. 

- Какво ще стане с дясното? 

- В света го няма автентичното дясно.  Да очакваме в началото на 21. век да се възпроизвеждат същите обществени отношения от епохата на Маркс в края на 19. век, е глупаво.  В момента в развитите държави най-голяма и влиятелна е групата на служителите, т. нар. бели якички, средната класа. Това беше идеалът, към който се стремяха и леви, и десни партии. Той се реализира.
Така и десните западни партии еволюираха към леви ценности, социална политика, за да спечелят белите якички, най-мощната група избиратели. Това важи и за България. Не е вярна мантрата "всички сме бедни".

 И у нас, както в целия развит свят, т. нар. средна класа, хората, които не мислят за хляба, е най-голяма. С всяка година за тези 27 на прехода дори статистически България забогатя. Но човешкото око е ненаситно, искаме все повече. Ала и други искат все повече и те в момента са все по-силни, по-многобройни. 

Точно политическото безсилие, което раждаме като народ, е причина за бедите ни. Видяхме какво се случи с Брекзит в Англия. Там на управляващите никога нямаше да им хрумне да пренебрегнат един референдум. Ако бяха го направили, още на другия ден по улиците на Лондон щеше да има 2 милиона души.
След като ние възпроизвеждаме това политическо безсилие, не можем да очакваме нещо различно. Свобода, демокрация, промяна не се подаряват като си пиеш ракийката и сипеш закани на думи. 

- Ще изпаднат ли Реформаторите без ДСБ от следващия парламент? 

- Те си го знаят, затова толкова настояваха да съставят някакъв кабинет. И за Патриотите, при явяване на Слави Трифонов, има неизвестни, но за  Реформаторите е абсолютно сигурно. Изобщо не трябва да говорим в категории ляво-дясно, а за проевропейска ориентация. Да не забравяме, че в крайна сметка Георги Първанов вкара България в НАТО.

И лявото не е толкова ляво, и дяволът не е толкова черен. Проруската ориентация няма да вземе връх у нас. Путин не предлага икономическа перспектива, въпреки че изглежда добър авторитарен лидер, който умее да използва ресурсите на една военна машина.
В Русия обаче има доста сериозен икономически срив. И дори да имаме проруски тенденции, те няма да доведат до откъсване от орбитата на ЕС.  А и самата Европа има интерес да ни държи като санитарна граница.  Не смятам, че чисто геополитически ще настъпят сериозни промени. Дори  леко сближаване на позициите с Русия може да ни даде повече козове пред Европа и шанс да играем по-успешно нашата игра.