Миряна Башева към Рангел Вълчанов: Чакай ме!

С починалия днес режисьор Рангел Вълчанов я свързваше не само личният живот, а и работата. През 1983 г. тя пише сценария за филма му &ldquo;Последни желания&rdquo;. Сътрудничи и за няколко от неповторимите му документални филми.<br /> <br /> Ето го и самия стих: <br /> <br /> ...Не казвам, че си бил богоподобен.<br /> Не казвам, че си бил благочестив...<br /> Напротив - казвам (с много, много обич]<br /> - ех, имаше си недобри черти...<br /> Една добра на лоши сто да смятам -<br /> пак взимам и едната, и стоте!<br /> Обикнах и приех дори смъртта ти,<br /> тъй както всяка друга част от теб!<br /> <br /> И после... Знаеш по-добре от мене...<br /> И аз ще легна тука - някой ден.<br /> А после? Мога ли да се зачена,<br /> ако не знам, че вече си роден?<br /> Аз вярвам - ти отново ще поникнеш!<br /> От кал... от прах... от кости...<br /> Вярвам! Знам.<br /> И цялата Вселена ще извика:<br /> &quot;Добре дошъл, Адам!<br /> Cherchez la femme!&quot;<br /> <br /> Ще бъде ден, каквито рядко има -<br /> горещ, ала прохладен летен ден...<br /> Начален ден на вечно слънчев климат,<br /> известен още в древния Едем.<br /> И не под ябълка, ами под орех<br /> до теб за пръв път - пак - ще се допра.<br /> И мигом от короната до корена<br /> ще мине ток в жадуващата пръст.<br /> Ще падне гръм. Ще трябва да се скрием<br /> един във друг от дяволския дъжд.<br /> И ти, попаднал в родните стихии,<br /> ме правиш луда, както неведнъж...<br /> Лъготиш: &quot;Ама ние май се знаем?<br /> Аз, санким, съм ви виждал и преди...&quot;<br /> Ах, мое скъпо древно изкопаемо,<br /> ти сам не знаеш колко си правдив!<br /> И тъй нататък... Старата история:<br /> душите се надушват с жаден нос<br /> и под носа на бдителния орех<br /> от две тела ще станем пак едно!<br /> А засега...<br /> Пази се - долу, в твойта<br /> най-дълга зима. И бъди готов!<br /> Не ме забравяй. Чакай ме! Ще дойда<br /> във вид<br /> отново<br /> годен<br /> за любов.<br /> <br /> Благодаря ти за всичко! До скоро... М.<br />