Мистериозната касапницата в "Гео Милев" отново влиза в съдебна зала

София, България 07 Март 2011, 18:02 2512 прочита 0 коментара

Майката, бащата и малкото братче на Димитър

Оправданият за клането на баща си, майка си и братчето си комарджия Димитър Кънчев за пореден път на съд

Софиийският апелативен съд за пети пореден път започна отначало уникалното дело срещу “тройния убиец” Димитър Кънчев. След пет оправдателни присъди Върховният касационен съд пет пъти връща брадясалото дело за ново разглеждане. И така вече 14 години. Неразгаданата и до днес кървава баня с три трупа е устроена навръх националния празник 3 март през 1997 г. В празничния ден ченгетата от от сектор “Убийства” към столичната полиция са вдигнати на крак да търсят мистериозните килъри, избили семейството на оръжейния търговец Николай Кънчев в столичния кв. “Гео Милев”. Гледката е зловеща. Труповете на Кънчев и съпругата му Миглена плуват в огромни локви кръв. Телата са надупчени като решето от безброй огнестрелни и прободни рани, проснати едно до друго в коридора на втория етаж на мезонета. Четиригодишният Николай е намерен върху леглото пред телевизора на долния етаж. Хлапето също е потънало в кръв и е почти обезглавено. Гледката идва в повече дори за криминалистите с дългогодишен опит. Някои дори извръщат глава и слагат длан на устата си. Сред тях е и шефът на тогавашния сектор “Тежки престъпления срещу личността” към Националната полиция полк. Ботьо Ботев, който води разследването. Картинката е толкова потресаваща, че първоначално на ченгета и следователи дори през ум не им минава, че заподозрян може да бъде и големият син на оръжейният търговец – 18-годишният Димитър. На разпита симпатичното момче убедено заявява, че е открил труповете същия ден, когато се е прибрал сутринта на 3 март, неделя. Един от първите, които насочват разследването към осиротелия Митко е оперативният работник Марио Янчев. “Когато отидохме на мястото на убийството, знаехме, че Димитър Кънчев е открил телата и в момента дава показания в Първо РПУ. Той твърдеше категорично, че предишния ден е излязъл рано сутринта и не се прибирал до неделя сутринта, когато открива касапницата. Да, обаче се натъкнахме случайно на свидетел от входа, който твърдеше нещо по-различно. Това е съседката Радка Ганчева, която единствена е видяла момчето около 3 през нощта на убийството да тича надолу по стълбите, което доста се разминава с твърденията на Димитър, че се е прибрал сутринта.Това ни накара да се усъмним в тинейджъра”, спомня си полицаят. Така още 18 часа в празничния ден Димитър е отведен в сградата на пл. “Възраждане”, където следователите го притискат с единствения си коз – показанията на съседката. Накрая, малко преди полунощ на 3 срещу 4 март, младежът започва да “пее”. За по-сигурно признанията му са не просто записани а дори са филмирани от екип на Нова ТВ, поканен от следователите. Още на следващия ден записът с неочакваната изповед е пуснат в ефир. Цели 20 минути Димитър Кънчев обяснява / външно без видимо вълнение / как хладнокръвно е избил семейството си. “Дъвчеше дъвка и питаше още преди да е изстинал трупът на баща му дали има право да се разпорежда с магазините и сметките на татко си”, спомня си зам.-шефът на Столичната полиция Стоян Велчев. Още в началото разследващите определят убийството като спонтанно, а мотивът за тях са парите. Ако всичко в стенограмата от разпита е вярно, в деня на преди убийството Димитър задигнал от баща си 200 долара, които пропилял на покер-машини. Това окончателно вбесило родителя, който дори си водел тефтерче с профуканите пари, които сам му е давал. След като разбира за кражбата, Николай Кънчев разярен крещи на сина си да си събира багажа и повече да не се мярка пред очите му. “Бях изиграл на кредит 540 000 лв. на покер-машини и просто се чудех какво да направя, за да си върна тия пари. Знаех, че баща ми има пистолет и се реших. Щом така и така ще се изнасям, поне да го взема и да го продам”, разкрива Димитър към финала на разказа си. Бащата обаче добре познава сина си, надушва намеренията му и се опитва да осуети кражбата. Заедно с майка му Милена се качва на второто ниво на мезонета, за да си прибере оръжието. След като установява, че е изчезнало, вратата на стаята на момчето се отваря, на прага застава Николай Кънчев и тъкмо отваря уста, за да попита къде е, залп от куршуми го покосява. Митко доизпразва пълнителя в майка си. След това грабва кухненски нож “Солинген” и започва да мушка телата. За по-сигурно. В стаята е намерена и разпиляна перушина от пухена възглавница, с която според ченгетата убиецът се опитал да заглуши стрелбата. Всичко това е разказано от момчето с миловидна физиономия пред топполицая Ботьо Ботев. Според него Димитър показва с движение на ръката и как точно е заклал братчето си, сякаш е на сцена. На въпроса защо го е направил тинейджърът отговаря, че Ники много пищял, бил достатъчно голям и щял да го издаде. След първоначалния разпит заподозреният разкрива още много подробности за тройната екзекуция. Следователите са убедени, че за тях може да знае само извършителят. Около два след полунощ Димитър отвежда полицаи и следователи до контейнер за боклук в кв. “Редута”, където бил изхвърлил кожените ръкавици, с които извършил убийството. Обикновени ченгета и печени следователи дружно се напъват и обръщат кофата на земята. В ровенето из боклуците се включва и топследователят Богдан Карайотов. Най-после към три през нощта ръкавиците са открити. Намарени са и поемни лица – двама почерпени бараби, които подписват протокола от огледа. След добре свършената работа полицаи, следователи и топследователи спокойно и с чувство за изпълнен дълг очакват процеса. На 16 октомври 1999 г. Междувременно на сцената се е появил и топадвокатът Марин Марковски, който поема защитата на Димитър. На 16 октомври 1999 г. обвинителите са попарени сякаш с вряла вода. Председателят на наказателния състав от Софийски градски съд Галина сензационно признава за невинен Димитър Кънчев по делото, което беше уж от ясно по-ясно. По време на съдебния процес 20-годишния вече младеж напълно се отрича от самопризнанията си, като заявява, че те са изтръгнати с физически и психически тормоз. Оправдателната присъда пък е заради “съществени процесуални пропуски” при изземването на на доказателствата”. Пропуските на следствието са посочени от адвокат Марковски. Първо, записът на самопризнанията на Кънчев е направен в отсъствието на адвокат. Второ, според действащиия тогава НПК, включването на видеозапис като доказателство по дело може да стане по реда на чл. 111. По тази разпоредба разследващите е трябвало да разполагат с разрешение от окръжен съдия. Трето, поемните лица вече на трезва глава заявяват пред съдиите, че никога не са виждали подсъдимия Димитър Кънчев. От голямо значение е също така, че по кожените ръкавици не са открити отпечатъци. Няма следи и по пистолета, и по ножа. Необяснимо, но по младежа също не са открити частици барут, следи от кръв и прочие, и прочие. Опитният адвокат съумява също да докаже, че по време посочването на мястото, където са скрити ръкавиците и окървавените дрехи, също не е толкова ясно. Поемните лица признават, че Димитър не е посочил лично контейнера, защото е седял в колата, докато полицаите са действали. Кънчев е оправдан на първа инстанция, а полицаите се сещат за възрастната свидетелка от входа на Димитър Радка Ганчева, която посочила часа на прибирането му, и се юрват да я търсят, за да я закарат пред съда. Оказва се, че са закъснели. Леля Радка вече не е между живите. Те пък не запазили показанията й като решили, че самопризнанията на Митко за достатъчно доказателство. На 18 февруари 2004 г. в продължение на два часа топченгето Ботьо Ботев обяснява пред Софийския апелативен съд как е разкрил тройното убийство. След това се заканва пред магистратите, че разкрие факти, които ще обърнат развитието на процеса. Обратът и до ден днешен не се е състоял. Касапницата в “Гео Милев” все още тъне в пълна мъгла. Вече пет съдебни състава потвърждават, че Димитър Кънчев е невинен. Всеки път обаче Върховният касационен съд връща делото с указания за преразглеждане. Пред “ШОУ” адвокат Марковски пък признава, че оправдателната присъда на Димитър Кънчев е едно от най-значимите му професионални постижения. “Много мъжки се борих за Димитър, заявява топадквокатът. В началото беше направил абсурдни признания, но намерих начин да го спася. Всъщност той не беше навършил 21 години към момента на случая и не го заплашваше най-тежкото наказание, но пък и не беше виновен. Дори аз не очаквах такъв финал на процеса, макар да бях убеден, че Митко е невинен. Чувството беше невероятно”, признава изпеченият в много съдебни битки адвокат. Славей Костадинов