Нека отвъд биографичните данни си представим – какво е трябвало да преживее, какво е трябвало да изтърпи патриарх Максим. Да си представим времето между 1944 и 1971 г. и между 1971 г. и 1989 г., когато един античовешки режим беше решен да отнеме свободата на хората, да убие духа им, да ги превърне в роби на материята. Патриарх Максим пое църквата ни във време на безнадеждност, преведе я през пустинята и я опази. Това каза в словото си Негово Високо Преосвещенство Пловдивският митрополит Николай след опелото на патриарха.
Да си представим времето след 1989 г., когато човешки страсти създаваха опасност наред с държавата, да разрушат и църквата, каза митрополит Николай. Патриарх Максим ни помогна, помогна на цялото ни общество да порасне и да помъдрее. Сега си даваме сметка, какво сме щели да загубим, ако той тогава беше отстъпил. Дали, ако тогава бяхме загубили църквата, нямаше да загубим и държавата?. &bdquo;Слава на Бога &ndash; той не отстъпи, остана здраво закрепен на скалата на вярата; стоеше на нея с пълното съзнание, че това е последната и най-здравата опора на България, додаде той.<br /> <br /> Заради тези негови качества, твърдост на вярата, Българската православна църква имаше и има искрената подкрепа на всички братски поместни църкви, подкрепата на всемирното Свето православие&rdquo;, каза митрополит Николай. <br /> Негово Светейшество Патриарх Максим никога, при никакви обстоятелства, нито за миг, не предаде Христовата църква, не се поддаде на популизма &ndash; каза още митрополит Николай. <br /> <br /> Патриарх Максим знаеше, че кормчията на църковния кораб е Господ Исус Христос и слушаше единствено и само него. Молеше се и ни прощаваше, прощаваше ни и се молеше, молеше се на всички светии да запазят Българската православна църква и те я запазиха, благодарение на него, заради това, че беше истински духовен пастир, истински и безпрекословно вярващ в Бога човек, завърши изказа си митрополит Николай./БЛИЦ<br /> <br /> <br /> <br />